Основен икономически закон на социализма е осигуряването на максимално задоволяване на постоянно растящите материални и културни потребности на цялото общество чрез непрекъснато нарастване и усъвършенстване на социалистическото производство на базата на най-висока техника.

Основен икономически закон на съвременния капитализъм е осигуряването на максимална капиталистическа печалба чрез експлоатация и разорение на мнозинството от населението на дадена страна, чрез заробване и системно ограбване на народите на други страни, особено на изостаналите страни, най-сетне, чрез войни и милитаризация на народното стопанство, използвани за осигуряване на максимални печалби.

Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове – и тогава пред нас не може да устои и най-здравата крепост на тираните. Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода, в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата – пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата.
Весело, бледо лице, озарено от лъчите на пламтяща душа. Синкави очи, горящи в мисли и напрежения. И ведно със звънките песни на бодрия веселяк, като тътен на вулкан се носи тежкия, бурен зов на вожда, който зове задрямалите войници за утрешния бой. В задимените кафенета на малките занаятчийски градчета, прихлупените балкански колиби, по седенки и читалища – навред гърми неговото слово. Навред отворени обятия, навред предателски очи и низамски потери.
Пред смаяните очи на своите приятели той върви непоколебим до зиналата уста на гибелта. Всеки миг – опасност, всяка стъпка – риск. Но Апостола има велика смелост.
В Цариград той е търговец на коприна, в Ловеч е калугер и просяк. В Сопот полицията залавя палтото му ведно с някои книжа и обръща камъните, за да го намери, а в същото време по стръмния Шипченския проход бързат трима души: старец и две калугерки. Под смирената калугерска дреха гори бунтовното сърце на Левски. Другата калугерка е леля му Христина.
В Никопол Левски е прегърбен, с превързана глава, слуга. От Карлово за Пловдив той спокойно язди редом с потерята на Хаджи Исмаил, която току що е претърсила цялото Карлово заради този неуловим фантом. И ведно със смелостта, в сърцето му цъфти благородно презрение и спокойствие.
В учителската стая в Сопот има комитетско тайно събрание.
Неочаквано една полицейска хрътка се вмъква, за да шпионира. Шепот и трепет между всички присъстващи.
— Вън, подлец! Аз съм Левски! Иди ме предай на полицията...
Плесница еква в стаята и предателят се измъква смазан от нечуваната смелост...
И все тъй самоотвержен и горд, спокоен и неуморим върви апостолът и пръска в черните бразди на робските души своите живи огнени семена. Пред старци и младежи, пред учени и прости, пред селяни и граждани – навред разлиства той великата книга на революцията, революция, която няма за цел да освободи народа само от властта на султана. „Не ни трябва нов султан, а човешка свобода и равенство..."
Бедните знаят, какво иска Левски, но и чорбаджиите знаят, че този „чапкънин" съвсем не е техен приятел. Като турски ходжа се промъква Левски с една четица от 15 души при хаджи Мустафа в село Асакърово и с револвер в ръка напомня на бея да не мъчи селяните. Като български поп – при чорбаджи Стефан в Търново, за да му посочи стоманеното острие на камата си.
Няма предел неговата смелост, няма удар, който да съкруши неговата воля и твърдост. И когато предаден, ранен и изправен пред съда в софийския конак Левски вижда книжа и портрети, когато узнава предателството, той все пак остава хладен като гранит.
„Аз съм Левски, аз върших всичко, по моя заповед бяха политическите убийства. Никого от тези не познавам..."
На 19 февруари 1873 г. край софийските казарми се тълпеше любопитен народ. В зимния предутрен здрач се мяркаше черния силует на бесилката. Студеният вятър свиреше в комините, провираше се през тълпата и поклащаше въжето. Ето колата. Турци, селяни, цигани – всички очакват любопитното зрелище. Жените и децата се приповдигат на пръсти. Но от колата измъкват полумъртъв човек. Левски, неуморимият бунтовник, гордият Апостол на свободата, не пожела да достави със смъртта си удоволствие на властниците. В тъмната февруарска нощ той жестоко разби главата си в дебелите хладни стени на затвора – сякаш те бяха същите стени на грамадния затвор, който цял живот той руши, сякаш това бяха железните пръчки на клетката, върху които настръхнал се удряше затворен, обезкрилен орел...

Основната гръцка опозиционна партия СИРИЗА /радикалната левица/, преизбра в неделя своя лидер Алексис Ципрас и обедини съставните си части в рамките на нова структура. Това стана след петдневен конгрес в Атина.
"От утре, с нашата нова партия, всички заедно, по-силни и по-обединени от всякога, ние поемаме по голям и победен път", каза Алексис Ципрас в изявление разпространено от партията след преизбирането му, съобщи АФП.
Ципрас, който участваше във вътрешнопартийния избор заедно с двама други кандидати, бе преизбран със 74,08% от гласовете. След пет конгресни дни, изпълнени с разгорещени дебати, беше решено и да се обединят в нова структура фракциите, които съставят СИРИЗА.
Лявото обединение СИРИЗА създаде смут в Европа, като стана втората политическа сила на изборите за парламент през юни 2012 г., като зае 72 от 300 места. /В Гърция победителят получава допълнителни места, което го улеснява значително при управлението на страната, бел.ред. /.
СИРИЗА са класира непосредствено след консервативната партия Нова демокрация на премиера Андонис Самарас, който спечели 129 места.
СИРИЗА доби популярност след като обеща Гърция да се откаже от заем от ЕС и МВФ, който постави страната под влиянието на тежка програма за строги икономии. Точно това партийно говорене изправи на нокти лидери на ЕС преди гръцките избори през 2012 година.
Ципрас, както цялата СИРИЗА, продължава категорично и неотклонно да се противопоставя на политиката на бюджетни ограничения, водена от консервативната управляваща коалиция.
В речта си пред конгреса в събота Ципрас изрази и подкрепа за общинските служители, които в момента са в стачка в знак на протест срещу плана за съкращения и преразпределение на средства, съобщи АФП. /БГНЕС /

В съвременния свят всяка култура, всяка литература и изкуство принадлежат на определена класа и следват определена политическа линия. Изкуство за изкуство, изкуство надкласово, изкуство, развиващо се откъснато от политиката или независимо от нея, в действителност не съществува. Пролетарската литература и изкуство са част от цялото революционно дело на пролетариата, те са, както казва Ленин, "колелце и винтче" от общия механизъм на революцията.

"Изказвания пред Съвещанието относно литературата и изкуството в Янан" (май 1942 г.), Избрани произведения, том III.

За широките народни маси революционната култура е мощно оръжие на революцията. В дореволюционния период то служи идеологическа подготовка на революцията, в хода на революцията тя съставлява необходим и важен участък на общия фронт на революцията.

"За новата демокрация" (януари 1940 г.), Избрани произведения, том II.

Нашите литература и изкуство служат на широките народни маси, преди всичко на работниците, селяните и войниците; те се създават за работниците, селяните и войниците, те се използуват от работниците, селяните и войниците.

"Изказвания пред Съвещанието относно литературата и изкуството в Янан" (май 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Нашите работници в областта на литературата и изкуството непременно трябва да изпълнят тази задача, непременно трябва да изменят позицията си, непременно трябва да постепенно да преминат на друга позиция, да преминат на страната на работниците, селяните и войниците, на страната на пролетариата в процеса на навлизането им дълбоко в широките маси работници, селяни и войници и в практическата борба, в процеса на изучаването на марксизма и обществото. Само така ние ще можем да имаме литература и изкуство, които истински да служат на работниците, селяните и войниците, истински пролетарска литература и изкуство.

"Изказвания пред Съвещанието относно литературата и изкуството в Янан" (май 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Необходимо е литературата и изкуството да станат както трябва съставна част на общия механизъм на революцията и мощно оръжие за сплотяване и възпитаване на народа, за нанасяне на удар и унищожаване на врага, а също така да помагат на народа да се бори единодушно срещу врага.

"Изказвания пред Съвещанието относно литературата и изкуството в Янан" (май 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Литературната и художествената критика имат два критерия: политически и художествен. ...
Има и политически критерий, и художествен критерий, а какво е съотношението помежду им? Между политиката и изкуството няма знак за равенство, също няма такъв знак между общия мироглед и методите на художественото творчество и художествената критика. Ние отричаме не само абстрактния, неизменен политически критерий, но и абстрактния, абсолютно неизменен художествен критерий; всяка класа във всяко класово общество има свой особен критерий както политически, така и художествен. Обаче всяка класа във всяко класово общество винаги поставя политическия критерий на първо място, а художествения - на второ. ...А ние изискваме единство на политиката и изкуството, единство на съдържанието и формата, единство на революционното политическо съдържание и по възможност съвършената художествена форма. Произведенията на изкуството, недостатъчно художествени, колкото и да са прогресивни политически, все пак не са действени. Ето защо ние се обявяваме както против онези произведения на изкуството, които съдържат погрешни политически възгледи, така и против тенденцията към създаване на произведения в "стил на лозунг", съдържащи само правилни политически възгледи, но художествено безсилни. В литературата и изкуството ние трябва да водим борба на два фронта.

"Изказвания пред Съвещанието относно литературата и изкуството в Янан" (май 1942 г.), Избрани произведения, том III.

"Нека разцъфтяват сто цветя, нека си съперничат сто школи" - това е курсът на стимулиране развитието на изкуството и прогреса на науката, за стимулиране процъфтяването на социалистическата култура в нашата страна. В изкуството могат да се развиват свободно различни форми и стилове, а в науката могат свободно да си съперничат различни школи. Ние считаме, че ако разпространяваме принудително с административни мерки един стил , една школа, и забраняваме друг стил, друга школа, това ще нанася вреда на развитието на изкуството и науката. Въпросът за правилното и погрешното в изкуството и науката трябва да се разрешава чрез свободна дискусия в средите на работниците на изкуството и науката и чрез практика в изкуството и науката, а не с опростени методи.

"По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа" (27 февруари 1957 г.).

Армия без култура е невежествена армия, а невежествена армия не може да победи врага.

"Единния фронт в културната работа" (30 октомври 1944 г.), Избрани произведения, том III.

http://www.septemvri23.com/Mao_za_kulturata_i_izkustvoto.htm

До неотдавна в затворите на Калифорния се извършвала стерилизация на жени-затворнички.

Данни за това посочва в последния си доклад авторитетният американски Център за журналистическо разследване. Принудителната стерилизация на жени били прекратена едва в 2010 година, когато правозащитни организации изпратили оплакване в конгреса на САЩ.

За периода от 2006 до 2010 година само в два затвора на Калифорния, от възможността да имат деца били лишени около 150 американки. И това независимо от факта, че стерилизация на затворници и душевноболни била забранена със закон на щата още в 1979 година. Ръководството на изправителните учреждения твърди, че всички операции били доброволни. Но ако се вярва на разследването на центъра, предимно стерилизирали жени, които според ръководството на затворите, можели да извършат повторни престъпления. При това, сред пострадалите затворнички почти нямало бели жени. Методите на работа на лекарите на затворите на Калифорния напомня нацистката практика, отбеляза в интервю за „Гласът на Русия” експертът по етични въпроси в медицината от Университета „МакНис”, доктор Метю Буткус:

- Ако си спомним лекарите, които в нацистка Германия извършвали огромно зло, то ще видим, че те рядко осъзнавали какво вършат. Мисля, че и в Калифорния смятали, че постъпват именно заради благото на обществото.

В Калифорния, пишат авторите на изследването, от 1906 до 1979 година били стерилизирани минимум 20 хиляди душевноболни, бедняци, престъпници, хора с вродени дефекти. По данни на доклада на американския център, за консултации от Германия в Калифорния през 30-те години на миналия век пристигали нацистки лекари. Те „усъвършенствали” методите, разработени от техните калифорнийски колеги.

Но насилствена стерилизация и „расова хигиена” се практикували не само в Калифорния, а в мащабите на цялата страна, казва американският писател Ален Хорнблум:

- През двадесетия век били стерилизирани от 60 до 80 хиляди американци. Хиляди други били използвани в медицински експерименти. Тях не ги смятали за хора и ги възприемали изключително като „материал за експерименти”.

През тази година Ален Хорнблум издаде книгата „Против тяхната воля: тайната история на медицинските експерименти с деца в Америка от времената на „студената война”. В нея са събрани хиляди факти на използване на деца в медицински опити. На малките американци, сираци или болни, проверявали лекарства, въздействието на радиацията и химически отровни вещества. Но най-страшното е, че в затвори на САЩ и до сега се извършват експерименти с хора.

„В лицето на др.Емил Марков ние изгубихме един чудесен другар, предан до смърт партиец, първокласен конспиратор. В историята на комунистическото движение у нас образът на Емил ще се нареди в едно от първите места на оная фаланга от героични самоотвержени борци, които съставляват гордостта и силата на нашата партия.”

/„Работническо дело”, №251 от 12 юли 1945 г./



Емил Марков е роден на 5 април 1905 г. в град Берковица. В комсомолската организация в родния си град Емил Марков влиза още като юноша. Левите си убеждения той дължи преди всичко на своя баща, учителя Марко Марков, един от пионерите на социалистическите идеи в Берковица и Берковския край. И двамата му братя, Веселин и Бойко, и сестра му, и тяхната майка – цялото семейство, в което расте и се развива Емил, е комунистическо.

През 1922 г. то се преселва в столицата. Емил се записва във Втора мъжка гимназия (дн. 22-ро СОУ „Г.С.Раковски”) и веднага се включва и заработва от душа и сърце за делото на младите комунисти. През 1923г. участва в Септемврийското въстание. През този период от живота си Емил Марков се оформя не само като начетен комунист, но и като смел революционер и предан другар. След въстанието Емил Марков разгръща активна дейност във фабриките и училищата в София за укрепване на младежките организации. През 1924 г. му е възложено да организира антимилитаристически групи в гарнизона на V район.

Настъпват априлските дни на 1925 г. Фашисткият арест не отминава и младия революционер – той е задържан в Дирекцията на полицията. Емил се решава на рискована стъпка: за да не издаде другарите си, той се хвърля от ІV етаж на Дирекцията. По една случайност остава жив. След четири и половина години затвор е освободен. Отново се хвърля в борбата. През 1930 г. е изпратен в СССР да се учи и да се лекува. Завършва Ленинската партийна школа в Москва с отличие и през 1932 г. се завръща в България. Тук поема по трудния, но героичен път на професионален революционер. За прикритие той се занимава с часовникарство, който занаят владее още от ученичеството си. Така изкарва и прехраната на семейството си.

През 1935-1936 г. Емил Марков е един от партийните функционери, който допринася извънредно много за изживяване на левосектантството в партията и за внедряване на новия Димитровски курс в Софийската партийна организация.

След разбойническото нахлуване на хитлеристите в СССР Емил Марков е на своя боеви пост. На 3 юли 1941г. е интерниран в концлагера Гонда Вода. През есента на същата година с група другари успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези трудни за партията и за народа дни и месеци Емил Марков е привлечен за член на ЦК на БРП. В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията. Той активно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на Цвятко Радойнов поема ръководството й. През пролетта на 1943 г. тя се превръща в Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Емил Марков ръководи умело и с такт партизанското движение, което все повече се масовизира и добива нови организационни форми.

С помощта на военни специалисти-комунисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство”.

На 12 юли 1943 г. фатална случайност помага на фашистката полиция да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки” №35. Емил открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и геройски загива в ожесточената престрелка.

***

В крак с времето, след "демократичните" промени, къщата-музей на същата улица е съборена, за да изникне поредният мутренски строеж, а паметникът му в кв. "Иван Вазов" вандалски разрушен. На негово място пък по проект на "демократизаторите" трябваше да бъде издигнат паметник на американските летци, бомбардирали София, а пък живеещите в близост одобряваха идеята, защото "по-добре паметник, отколкото някой блок под прозорците ни".

Ето такива са били някогашните ни другари. Да се хвърлиш от 4-я етаж, за да не предадеш останалите, инвалидизиран за цял живот, да се върнеш да продължиш борбата, въпреки възможността за спокойна и успешна кариера, измъкнал се от концлагера, веднага да идеш пак в устата на кръвожадните псета - все примери за себеотдаване и жертвоготовност в името на идеала, в който искрено вярваш. Нищо общо с натрапваните ни сега егоизъм и пасивност, с мишкуването и поругаването на паметта на борците за свобода и социална справедливост.

Въпреки атаките днес от всички страни, от чужди и от "свои", смъртта на Емил Марков не е била напразна щом все още има хора, които си спомняме за него и сме готови да продължим делото му!

http://www.septemvri23.com/Emil_Markov.htm

Политикът прибрал 10,5 млн. долара от подкупи

Смъртна присъда беше издадена на бившия министър на железниците на Китай заради корупция. За 25 г. служба Лю Чжицзюн прибрал от различни лица подкупи за над 10,5 млн. долара.

През февруари 2011 г. той беше уволнен от поста за сериозни дисциплинарни нарушения. Тогава започна разследване за участието му в голям корупционен скандал в сферата на железопътното строителство. През май 2012 г. Централната комисия на Китайската комунистическа партия го изключи от партията.

Лю беше признат за виновен, че от 1986 до 2011 г. е получавал подкупи в размер на 10,5 млн. долара и че е превишил служебните си правомощия. Заради провиненията си той беше осъден на смърт, но получи 2 г. отсрочка за изпълнението. Според китайското законодателство обаче смъртната присъда с отсрочка може да бъде заменена с доживотен затвор, ако през първите две години затворникът покаже добро поведение. Освен това съдът конфискува имуществото му и пожизнено го лиши от политически права.

Според очевидци в края на заседанието, продължило три часа и половина, Лю избухнал в сълзи. В речта си пред съдията бившият министър се извини, че се е отклонил от целта си да модернизира железопътната система на страната.

Съдебният процес срещу бившия министър е смятан за тест за решимостта на новия президент на Китай Си Цзинпин да се пребори с корупцията. Откакто стана президент през март, Си Цзинпин се зае да се бори с корупцията на всички управленски равнища. Той обеща, че ще бъдат ударени "мухите и тигрите", т.е. както обикновените служители, така и висшите ръководители. По думите му проблемът е толкова сериозен, че застрашава нормалното функциониране на държавата и оцеляването на партията.

http://novinar.bg/news/osadiha-bivsh-ministar-na-smart-za-koruptciia-v-kitaj_NDMzNjs1.html

В отговор на разкритията на Едуард Сноудън, Китай нарече САЩ главният злодей в света на шпионажа. Официалната китайска агенция Синхуа коментира, че Щатите са най-големият пират в интернет. "Оказва се, че САЩ, които дълго време се опитваха да играят ролята на невинна жертва на атаки в киберпространството, всъщност са най-големия разбойник на нашето време", гласи коментарът.
"Вашингтон първо трябва да даде обяснения на Китай и на други страни, които е шпионирал. И да разкрие пред света обхвата на своите секретни хакерски програми", допълва агенцията.

Президентът на Боливия Ево Моралес нарече "провокация към Латинска Америка" отклоняването на самолета му заради подозрения, че бившият сътрудник на американската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън е на борда и призова европейските страни "да се освободят" от САЩ, предаде Асошиейтед прес.

Президентският самолет, с който Моралес се връщаше от визита в Москва, кацна в боливийската столица късно снощи (местно време) след непредвиден 14-часов престой във Виена. Според боливийското правителство Франция, Испания и Португалия отказали да го пропуснат през своето въздушно пространство, принуждавайки го да се приземи в Австрия. Представители на Боливия твърдят, че зад инцидента стоят САЩ.

"Това беше открита провокация към целия континент, не само към президента. Те използват агента на северноамериканския империализъм, за да ни сплашват", каза Моралес пред стотина привърженици, които го очакваха на летището в Ла Пас. "Съжалявам, но трябва да кажа, че някои европейски страни би трябвало да се освободят от северноамериканския империализъм, заяви президентът на Боливия.

Най-голямото предателство на българи е опитът България да стане 16-та република на СССР, обяви президентът Росен Плевнелиев на среща с българите в Чикаго.

„Вие говорите за патриотизъм, родолюбието и за 50-те, 60-те години - годините на социализма. Аз ще бъда много откровен с вас. България още не е приключила и не е затворила тази страница. За мен най-голямото предателство, най-големият отказ от държавност е решението на ЦК на БКП през 70-те години, когато 167 души единодушно гласуват България да стане 16-та република на Съветския съюз. Единодушно гласуват. Дали това се е случило в Първото българско царство, във Второто българско царство? Тази страница не е затворена. Аз се надявам, че няма да бъда забравена. Не може вие да подарите собствената си държава на друга държава", каза Плевнелиев.

Поводът за емоционалното изявление бе въпрос на емигрант дали Бойко Борисов ходи на тайни срещи в руското посолство.

Президентът обяви, че ще бъде публикуван архивен материал, който показва как ръководството на БКП гласува единодушно за подаряването на България. „Нека да го извадим, да видим какво е било тогава, да го покажем на народа, за да преглътнем, да го затворим. Вие говорите за трудолюбие и патриотизъм. Те просто подаряват България, единодушно, два пъти гласуват", каза Плевнелиев.

Плевнелиев се прочу наскоро и с огромното бутафорно яйце, което подари на папата при посещението си във Ватикана, но пред пародийното му изявление, за превръщането на България в 16-та република СССР, яйцето изглежда като дребна детска беля.

Що се отнася до архивните материали материали, те отдавна са публикувани, включително в интернет мрежата, но Плевнелиев или не ги е чел, или не е разбрал за какво става дума в тях. През 1973 година се обсъжда единственно икономическо, политическо и културно сближаване между НРБ и СССР. За сливане(обединение), в неопределена перспектива, на двете страни се споменава само на Пленума на ЦК на БКП през декември 1963. Това е периодът на „разобличаване грещките и престъпленията от периода на култа към личността на Сталин“ и на плановете за изграждане основите на комунизма до 1980 година. Политиката на независимо развитие на индустрията и технологиите във всяка социалистическа страна е заменена с курс към икономическа интеграция и специализация с перспективата за „сливане“ на икономиките и общ стопански план за социалистическите страни след победата на комунизма. Но дори това сливане (или обединение) не се предлага да стане чрез влизане на България в СССР, като съветска република, а под формата на федерация или конфедерация между двете страни, което е доста по-различно и един президент би трябвало да разбира разликата. Многократно, и на двата пленума, се подчертава, че икономическото сближаване със СССР не само няма да премахне националната и ДЪРЖАВНА ОБОСОБЕНОСТ на България, но ще е основа за укрепване на ДЪРЖАВНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ на НРБ и на увеличаване силата и влиянието на НАШАТА ДЪРЖАВА. Неоспоримите факти от периода на социализма изцяло потвърдиха този извод. В сътрудничество със СССР България стана първата държава на Балканите с развита ядрена енергетика, с двама космонавти и изработен изцяло в в България спътник (шестата космическа сила през 80-те години според ООН), с развито машиностроене и електроника, с мощни въоръжени сили, с богато финансиране на наука, образование, спорт и т.н. Никога след Освобождението българската държава не е била толкова силна икономически, военно и политически, и с такъв международен авторитет, както през периода на социализма. И ако Плевнелиев не може да се ориентира в икономиката и политиката, той е на такава възраст, че няма как да не знае какво представляваше българската армия тогава и да не може да направи сравнение с днешното жалко състояние на армията, на която той самият е главнокомандващ. Добре известно е, че въоръжените сили са основата на националния суверенитет и този, който смята да се откаже от суверенитет, на първо място се стреми да отслабва и съкращава националните въоръжени сили. Точно това става у нас сега под диктата на НАТО и ЕС. Да говориш за предателство и отказ от държавност при социализма, без да забелязваш какво става днес пред очите ти, показва изключителна морална нечистоплътност, което е много по-сериозен проблем за един държавен глава от приказването на глупости за някакви документите от архивите.

Но още по сериозен проблем, е че според оценката на действащия български президент, „най-голямо предателство на българи“ е някакво обсъждане на въображаем отказ от държавност и някаква неосъществена 16-та република на СССР. Тъй като Плевнелиев споменава Първото и Второто българско царство, трябва да му напомним, че и там е пълно с примери на реален, а не въображаем, отказ от държавност в полза на ромеи, татари и османски турци. Като започнем от Борис Втори, Иван Владислав, Иван Асен Трети, татарския „български” цар Чака, Георги Тертер и стигнем до Срацимир и Шишман.

Или ако погледнем Третото българско царство с реалните опити на Стамболов да направи султана български княз и да създаде турско-българска конфедерация. А какво да кажем за чуждия произход на всички български князе и царе от Третото царство? Как да оценим превръщането на България в сателит на кайзерова, а по-късно и на хитлеристка Германия от Кобургите и последвалите напълно реални национални катастрофи? Всъщност, първият българин заемал поста на държавен глава на България след освобождението е Васил Коларов (след обявяването на България за народна република през 1946 г.).

Докато Плевнелиев се занимава да търси някакви доказателства за национално предателство през периода на социализма из архивите той не „забелязва“, че днес е президент на 27-та република на ЕС – на държава реално отказала се от своя суверенитет и държавност. Не „забелязва”, че вместо развитие на съвременните технологии (електроника, ядрена енергетика), новият европейски райх се стреми да ликвидира развитието на тези технологии в нашата страна. Налагат ни като приоритет туризъм и селско стопанство, като страна от третия свят, и очевидно се стремят да бъдем колкото е възможно по-слаби и зависими. Между другото и като сателит на хитлеристкия райх България ускорено се превръщаше в аграрно-туристически резерват на Германия, а за туземното население се готвеше съдбата на американските индианци. За разлика от републиките на СССР, които имаха гарантирано право на отделяне и реално го използваха, то за членките на ЕС днес такова право изобщо не съществува. Докато се занимава с търсене на теле под вола из архивите, главнокомандващият Плевнелиев е „пропуснал“ да забележи ликвидирането на всеобщата военна служба, рязането на ракети, самолети и танкове, наследени от епохата на социализма, и превръщането на народната армия, която 45 години гарантира независимостта на Родината и мира на Балканите, в малоброен професионален жандармерийски корпус, който може да се използва само за борба срешу народната съпротива вътре или извън страната.

Приказките за патриотизъм, родолюбие, държавност и суверенитет, излизащи от устата на човек, изпълняващ на практика функциите на губернатор на ЕС и командващ жандармерията на НАТО в България, не могат да се възприемат по друг начин освен като подигравка с честта и достойнството на Родината.

Напъните на тема „национално предателство” на президента имат обаче по-дълбоки корени. Те са част от неистовите напъни на реакцията у нас, и в миналото, и днес, да залепи етикета „родоотстъпници” или „противодържавни елементи” на българските комунисти. Затова те не трябва да се подминават с лека ръка и на тях трябва да се дава решителен отпор като се припомнят непровержимите факти от нашата история.

ИЗТОЧНИК: www.septemvri23.com

septemvri23@abv.bg