Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
„Хората всякога са били и всякога ще бъдат глупави жертви на измамата и самоизмамата в политиката, докато не се научат да търсят зад всевъзможните нравствени, религиозни, политически, социални фрази, заявления, обещания интересите на тези или онези класи. (Владимир Ленин)
Автор: klasovosaznanie Категория: Политика
Прочетен: 228375 Постинги: 140 Коментари: 78
Постинги в блога
<<  <  8 9 10 11 12
  енят на труда, когато работният народ в цял свят развява червените празнични знамена – едничкият празник за ония, които прекарват цялата година в делничен труд; ония, които носят черния труд на цялата земя; ония, които хранят и топлят света, които бият желязото, въртят машините, копаят черния въглен, дялат твърдия камък на мисълта.

Първи май е празник на вярата в човека и в бъдещето на човека. Първи май е празник на жаждата за правда и щастие в света, под слънцето на труда. Първи май е празник против леността. Първи май е празник против грабителството. Първи май е празник на свободата. Първи май е празник на повишеното волево съзнание. Първи май е празник на единението и братството между всички хора – цялото човечество.

Първи май е всенароден празник на човечеството." (Гео Милев)



Вашингтон (САЩ)
image

Торино (Италия)
image

Турция
image

Тайван
image

Сеул (Южна Корея)
image

Португалия
image

Филипините
image

Мароко
image

Ливан
image

Йордания
image

Ирак
image

Индонезия
image

Куба
image

Гърция
image

Хамбург (Германия)
image

Барселона
image

Бангладеш
image

Аржентина
image

Манчестър (Англия)
image

Албания
image

Тунис
image

Испания
image
Категория: Политика
Прочетен: 1802 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 06.05.2013 22:13
image
Всяко наше действие е призив за война срещу империализма и за единство на народите срещу най-големия враг на човешкия род – Съединените щати на Северна Америка. (Че Гевара)
Категория: Политика
Прочетен: 3060 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 05.05.2013 19:39

image

40 ГОДИНИ НАРОДНА ВОЙНА ВЪВ ФИЛИПИНИТЕ

На 26 декември 2008г. се навършиха 40 години от създаването Комунистическата партия на Филипините (КПФ) – една от най-влиятелните комунистически партии в света. Комунистите във Филипините водят ожесточена продължителна война в една от най-изстрадалите от гнета на американския империализъм страни в света.

imageФилипините са островна страна в Югоизточна Азия с над 90млн. души население. Страната, подобно на Куба, се освобождава от испанско колониално иго в края на 19 век, но, за жалост, само за да премине на подчинение на новата световна сила – САЩ, които отстъпват господството си само в периода 1941-44г. (японска окупация). Проамериканският политически режим се смята за най-корумпирания в Азия и втори по корумпираност в света. От 2001г. начело на Филипините до днес е диктаторката Глория Аройо, която продължава линията на тясна обвързаност със САЩ. Тази обвързаност се изразява в 1/4 от износа на страната – директно, и още толкова – чрез посредници – за Североамериканската икономика; в грубо вмешателство във вътрешните дела на страната – САЩ имат напълно незаконни военни бази (конституцията забранява разполагането на чужди войски на територията на Филипините) и дори участват в преследването и изтребването на противниците на режима. Освен това, поради диктата на империализма страната е в хронична икономическа криза, изразяваща се в полуфеодални господстващи икономически отношения, в крайно неразвита индустрия и селско стопанство, произвеждащо главно сурова продукция, във външен дълг в размер на над 60млрд. долара (към 2006г.) и още: макар производители на може би най-хубавия ориз, Филипините, поради своята изостаналост, са принудени да се превърнат в най-големия вносител на ориз в света; рязкото покачване на цената му през 2008г. доведе до глад и гладни бунтове в страната...

Като израз на народния гняв срещу гнета на свои и чужди господари, в края на 1968г. се създава Комунистическата партия на Филипините. Подготовката за създаването й започва от средата на 60-те години. Впоследствие партия преживява два периода на остра вътрешна идейна борба – от 1968 до 1977г. срещу лявото сектантство и от края на 80-те до 1992г. срещу различните видове десни опортюнисти, повлияни от перестройката на Горбачов, от идеите на социал-демокрацията и буржоазния либерализъм. Революционното крило в КПФ излиза победител в тези вътрешни борби, а неговите противници се продават на врага, включвайки се в различни неправителствени организации, в правителствените войски и в държавното разузнаване. Основната политическата линия на партията е подготовка на нова демократична революция по пътя на продължителна народна война. Членове на партията (няколко десетки хиляди на брой) са и стават най-активните участници в масовото народно съпротивително движение. КПФ участва във всички възможни форми на легално съпротивително движение – профсъюзи, селски, женски, младежки, културни и др. видове легални масови организации. Заедно с други прогресивни политически организации КПФ ръководи Националния демократичен фронт на Филипините, борещ се за национална независимост и демокрация. КПФ разполага и със свое въоръжено крило – Нова народна армия (ННА), създадена на 29 март 1969г. Преди 40 години ННА започва въоръжената борба със 60 бойци, въоръжени с 35 пушки и няколко пистолета. Днес ННА е съставена от 3 дивизии, което се равнява на 9 бригади, съставени от 27 батальона, включващи около 25 000 бойци, които действат в 128 селски области (от общо 170) на страната. Към тях трябва да се прибавят още десетки хиляди бойци-участници в народните милиции по места плюс стотици хиляди души, участващи в отрядите за самозащита към масовите народни съпротивителни организации. Бойците на ННА извършват внезапни нападения, засади, саботажи, наказателни операции и арести срещу враговете на народа, особено срещу едрите земевладелци, които безжалостно експлоатират филипинските селяни. Опирайки се на ННА, КПФ провежда своята програма минимум по главния въпрос на Демократичната революция – въпросът за земята. Тя включва намаляване на рентата, премахване на лихварството, увеличаване на заплатите на селскостопанските работници, повишаване на изкупните цени на произвежданите от селяните продукти и повишаване количеството и качеството на продукцията посредством методите на взаимопомощта и кооперативния труд. Чрез ННА се подготвя и провеждането на програмата-максимум: конфискация на земята от едрите земевладелци и раздаването й на бедните селяни. ННА спомага и за създаването на масови съпротивителни организации по места – на селяни, селскостопански работници, жени, младежи, културни дейци и др. Бойците на ННА участват пряко в производството, а също и в кампании по ограмотяване на населението, лекуване и почистване, тренировки за самоотбрана и културно-просветни мероприятия. ННА разполага със свои бойци и в градовете, готвейки се усилено за момента, когато ще бъде в състояние да завзема властта и в градовете на страната.

Режимът на Аройо, подпомогнат пряко от войските на САЩ, е избил над 1000 души в периода 2001-2009г. и още над 200 безследно изчезнали, а в селата, които са оказвали помощ на бойците на ННА, хората се подлагат на преследвания и мъчения.

Въпреки всички трудности и изпитания, на които е подложен, народът на Филипините – милиони работници и селяни, водени от Комунистическата партия, от Националния фронт и от Новата народна армия – твърдо върви по пътя на националното и социално освобождение.

Повече информация за Народната война във Филипините може да намерите на адрес: http://www.philippinerevolution.net/


ИЗТОЧНИК: 
www.septemvri23.com
septemvri23@abv.bg

Категория: Политика
Прочетен: 1552 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 03.05.2013 00:52

1954 г. Военната колегия на върховния съд на НР България пристъпва към разглеждането на наказателно дело от общ характер № 634, хвърлящо светлина върху събитията от 1923-1925 г.. През 1953 г. са открити останките от жертвите на фашисткия терор, започнат от правителството на Александър Цанков през 1923 г..

Един след друг тогава „безследно" започват да изчезват десетки интелектуалци като публициста Йосиф Хербст и комуниста Вълчо Иванов, поетите Гео Милев и Христо Ясенов, народните представители Тодор Страшимиров, Петко Д. Петков и много други. Тридесет години по-късно пред Народния съд са изправени останалите живи палачи. Процесът започва с подробно описание на престъпленията, за да стигне до закономерната развръзка -- заклеймяване на престъпниците и произнасяне на присъди.

Режисьор: Маргарит Николов

Сценарий: Николай Христозов

В ролите: Наум Шопов, Борис Луканов, Любомир Младенов, Асен Миланов, Димитър Буйнозов, Ицхак Финци, Васил Михайлов, Стефан Гецов, Петър Чернев, Димитър Хаджиянев, Любомир Бъчваров, Тодор Щонов, Елена Райнова, Коста Цонев и др.

Държава: България

Година: 1979

Категория: Политика
Прочетен: 1821 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 02.05.2013 16:03

image




























 




Денят на труда, когато работният народ в цял свят развява червените празнични знамена – едничкият празник за ония, които прекарват цялата година в делничен труд; ония, които носят черния труд на цялата земя; ония, които хранят и топлят света, които бият желязото, въртят машините, копаят черния въглен, дялат твърдия камък на мисълта.

Първи май е празник на вярата в човека и в бъдещето на човека. Първи май е празник на жаждата за правда и щастие в света, под слънцето на труда. Първи май е празник против леността. Първи май е празник против грабителството. Първи май е празник на свободата. Първи май е празник на повишеното волево съзнание. Първи май е празник на единението и братството между всички хора – цялото човечество.

Първи май е всенароден празник на човечеството.

Празникът на труда е празник на народа. Защото народ е всичко, което носи труда, което работи. Народът – следователно и човечеството. Така и българският народ: народ е всичката оная маса, която стои потисната под игото на труда; не са народ, вън от българския народ стоят всички ония, които – алчно настървени към благата на узаконения грабеж – запазват само за себе си привилегията да представят българския народ; ония няколко стотици, които със силата на капитала и владението потискат под игото на труда 5-те милиона на българския народ, народната маса; ония, които заграбват за себе си всички права, свободи и блага; ония, които избират и крепят върху престола на властта свои министри и управници – управници на българския народ, което значи: ревностни защитници на стотиците и още по-ревностни крепители на народното потискане под игото на труда.

Известно е това положение на нещата – днешното социално положение. Още днес, когато трудовата тирания законодателствува за сметка на народа с всичката окървавена наглост на модната фашистка практика.

Но това не може да убие вярата ни в бъдещето на човека, да убие волевото съзнание на народната маса – волята за всемирна свобода, озарена от благородството на труда.
Всеки, който вярва в благородството на труда и в инстинктивно правия път на народа, стои под червените знамена на майския празник.

„Пламък" стои под тия знамена, знамената на труда.

Защото ние вярваме само в една истина – истината на народа. Черният народ на труда. Защото има само една истина – и тя е в народа, в масата, в мнозинството. Малцинството, изключенията – не влизат в сметката на живота. Човечеството е колектив. Истината на човечеството е в самото човечество, защото животът се живее от човечеството. А истината е истина на живота. И тя гласи: свобода на благородния труд.

„Пламък" – списание за изкуство и култура – знае, че изкуство и култура са преди всичко труд; че изкуство и култура, както всеки труд, ще добият своя благороден разцвет само в бъдещия век на свободата.

Ние стоим под знамената на майския празник: Празника на Труда, на Свободата, на Бъдещето.

ИЗТОЧНИК: www.septemvri23.com
septemvri23@abv.bg
Категория: Политика
Прочетен: 1404 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 30.04.2013 22:38


 

 

imageI


Учението на Маркс извиква срещу себе си в целия цивилизован свят най-голяма вражда и ненавист в цялата буржоазна (и казионна, и либерална) наука, която вижда в марксизма нещо подобно на „вредна секта“. Друго отношение не може и да се очаква, тъй като „безпристрастна“ социална наука не може да има в едно общество, построено на класовата борба. Така или иначе, но цялата казионна и либерална наука защитава наемното робство, а марксизмът е обявил безпощадна война на това робство. Да се очаква безпристрастна наука в общество на наемно робство — това е такава глуповата наивност, както да се очаква безпристрастие от фабрикантите по въпроса не следва ли да се увеличи заплатата на работниците, като се намали печалбата на капитала.

 

Но не само това. Историята на философията и историята на социалната наука показват напълно ясно, че в марксизма няма нищо подобно на „сектантство“ в смисъл на някакво затворено, закостеняло учение, изникнало настрана от главния път на развитието на световната цивилизация. Напротив, цялата гениалност на Маркс се състои именно в това, че той даде отговор на въпросите, които прогресивната мисъл на човечеството беше вече поставила. Неговото учение възникна като пряко и непосредствено продължение на учението на най-великите представители на философията, политическата икономия и социализма.

 

Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно. То е пълно и стройно, даващо на хората цялостен мироглед, непримирим с каквото и да е суеверие, с каквато и да е реакция, с каквато и да е защита на буржоазния гнет. То е законен наследник на най-доброто, което е създало човечеството през XIX в. в лицето на немската философия, английската политическа икономия, френския социализъм.

 

На тези три източника и заедно с това съставни части на марксизма ние накратко и ще се спрем.

 

Философията на марксизма е материализмът. В течение на цялата най-нова история на Европа, и особено в края на XVIII в., във Франция, където се разви решителната битка против всякаква средновековна вехтория, против крепостничеството в институтите и в идеите, материализмът се оказа единствената последователна философия, вярна на всички учения на природните науки, враждебна на суеверията, лицемерието и др. подобни. Затова враговете на демокрацията се стараеха с всички сили да „опровергаят“, да подкопаят, да оклеветят материализма и защитаваха разните форми на философския идеализъм, който винаги се свежда, така или иначе, към защита или поддръжка на религията.

 

Маркс и Енгелс по най-решителен начин защищаваха философския материализъм и нееднократно разясняваха дълбоката погрешност на всякакви отклонения от тази основа. Най-ясно и подробно са изложени техните възгледи в съчиненията на Енгелс: „Лудвиг Фойербах“ и „Анти-Дюринг“, които — подобно на „Комунистическия манифест“ – са настолна книга на всеки съзнателен работник.

 

Но Маркс не се спря на материализма на XVIII в., а тласна философията напред. Той я обогати с придобивките на немската класическа философия, особено на системата на Хегел, която на свой ред доведе до материализма на Фойербах. Главната от тези придобивки беше диалектиката, т. е. учението за развитието в неговия най-пълен, дълбок и свободен от едностранчивост вид, учението за относителността на човешкото знание, което ни дава отражение на вечно развиващата се материя. Най-новите открития на естествознанието — радия, електроните, превръщането на елементите — потвърдиха забележително диалектическия материализъм на Маркс, въпреки ученията на буржоазните философи с техните „нови“ възвръщания към стария и гнил идеализъм.

 

Като задълбочаваше и развиваше философския материализъм, Маркс го доведе докрай, разшири неговото познание на природата върху познанието на човешкото общество. Историческият материализъм на Маркс е най-великото завоевание на научната мисъл. Хаосът и произволът, които царуваха дотогава във възгледите върху историята и върху политиката, се смениха с поразително цялостна и стройна научна теория, която показва как от един строй на обществения живот се развива, вследствие разрастването на производителните сили, друг, по-висш — от крепостничеството например израства капитализмът.

 

Както познанието на човека отразява съществуващата независимо от последния природа, т. е. развиващата се материя, така общественото познание на човека (т. е. разните възгледи, философски, религиозни, политически учения и т. н.) отразяват икономическия строй на обществото. Политическите институти са надстройка над икономическата основа. Ние виждаме например как различните политически форми на съвременните европейски държави служат за закрепване господството на буржоазията над пролетариата.

 

Философията на Маркс е завършен философски материализъм, който даде на човечеството, а особено на работническата класа, могъщи средства за познание.

 

 

 

ІІ

 

 

Като прие, че икономическият строй е основата, на която се издига политическата надстройка, Маркс отдели най-голямо внимание на изучаването на този икономически строй. Главният труд на Маркс „Капиталът“ — е посветен на изучаването икономическия строй на съвременното, т. е. капиталистическото общество.

 

Класическата политическа икономия преди Маркс се създаде в Англия — най-развитата капиталистическа страна. Адам Смит и Давид Рикардо, изследвайки икономическия строй, сложиха начало на трудовата теория на стойността. Маркс продължи тяхното дело. Той обоснова строго и разви последователно тази теория. Той показа, че стойността на всяка стока се определя от количеството обществено-необходимо работно време, което отива за произвеждането на стоката.

 

Там, където буржоазните икономисти виждаха отношение между вещите (размяна на стока срещу стока), Маркс разкри отношение между хората. Размяната на стоки изразява връзката между отделните производители при посредничеството на пазара. Парите означават, че тази връзка става все по-тясна, съединявайки неразривно в едно цяло целия стопански живот на отделните производители. Капиталът означава по-нататъшно развитие на тази връзка: стока става работната сила на човека. Наемният работник продава своята работна сила на господаря на земята, на фабриките, на оръдията на труда. Една част от работния ден работникът употребява, за да покрие разходите за своята и за семейството си издръжка (работната заплата), а през другата част на деня работникът се труди даром, като създава принадена стойност за капиталиста, източник на печалбата, източник на богатството на капиталистическата класа.

 

Учението за принадената стойност е крайъгълният камък на икономическата теория на Маркс.

 

Капиталът, създаден от труда на работника, души работника, като разорява дребните стопани и създава армията на безработните. Победата на едрото производство в индустрията се вижда веднага, но и в земеделието виждаме същото явление: надмощието на едрото капиталистическо земеделие се увеличава, расте употребата на машините, стопанството на селянина попада в примката на паричния капитал, запада и се разорява под гнета на изостаналата техника. В земеделието формите на пропадането на дребното производство са други, но самото му пропадане е безспорен факт.

 

Като разорява дребното производство, капиталът води към увеличение производителността на труда и към създаване монополно положение на съюзите на големите капиталисти. Самото производство става все по-обществено, стотици хиляди и милиони работници се свързват в планомерния стопански организъм, а продуктът на общия труд се присвоява от шепа капиталисти. Расте анархията в производството, кризите, бясната борба за пазар, несигурността на съществуването на масата от населението.

 

Като увеличава зависимостта на работниците от капитала, капиталистическият строй създава великата мощ на обединения труд.

 

Маркс проследи развитието на капитализма от първите зародиши на стоковото стопанство, от простата размяна, до неговите висши форми, до едрото производство.

 

И опитът на всички капиталистически страни, както старите, така и новите, показва нагледно с всяка измината година на все по-голям и по-голям брой работници правилността на това учение на Маркс.

 

Капитализмът победи в целия свят, но тази победа е само преддверие на победата на труда над капитала.

 

 

 

III

 

 

Когато беше съборено крепостничеството и на божия свят се появи „свободното“ капиталистическо общество — изведнъж се разкри, че тази свобода означава нова система на притеснение и експлоатация на трудещите се. Различните социалистически учения започнаха да възникват веднага като отражение на този гнет и протест срещу него. Но първоначалният социализъм беше утопичен социализъм. Той критикуваше капиталистическото общество, осъждаше го, проклинаше го, мечтаеше за неговото унищожение, фантазираше за по-добър строй, убеждаваше богатите в безнравствеността на експлоатацията.

 

Но утопическият социализъм не можа да посочи действителния изход. Той не умееше нито да разясни същността на наемното робство при капитализма, нито да открие законите на развитието на последния, нито да открие оная обществена сила която е способна да стане творец на новото общество.

 

Между това бурните революции, с които бе придружено падането на феодализма, на крепостничеството навсякъде в Европа и особено във Франция, разкриваха все по-нагледно борбата на класите като основа на цялото развитие и негова движеща сила.

 

Нито една победа на политическата свобода над класата на крепостниците не е извоювана без отчаяна съпротива. Нито една капиталистическа страна не се е изградила на повече или по-малко свободна демократична основа без борба за живот или смърт между разните класи на капиталистическото общество.

 

Гениалността на Маркс се състои в това, че той съумя пръв от всички да направи оттук и да прокара последователно онзи извод, на който световната история учи. Този извод е учението за класовата борба.

 

Хората всякога са били и всякога ще бъдат глупави жертви на измамата и самоизмамата в политиката, докато не се научат да търсят зад всевъзможните нравствени, религиозни, политически, социални фрази, заявления, обещания интересите на тези или онези класи. Привържениците на реформата и подобренията всякога ще бъдат подвеждани от защитниците на старото, докато не разберат, че всеки стар институт, колкото див и гнил да изглежда той, се крепи от едни или други господстващи класи. А за да се сломи съпротивата на тези класи, има само едно средство: да се намерят, просветят и организират за борба такива сили в самото окръжаващо ни общество, които могат — и по своето обществено положение трябва — да образуват силата, способна да смете старото и създаде новото.

 image

Само философският материализъм на Маркс посочи на пролетариата изхода от духовното робство, в което са живели дотогава всички подтиснати класи. Само икономическата теория на Маркс разясни действителното положение на пролетариата в общия капиталистически строй.

 

В целия свят, от Америка до Япония и от Швеция до Южна Африка, самостоятелните организации на пролетариата се умножават. Той се просвещава и възпитава, водейки своята класова борба, избавя се от предразсъдъците на буржоазното общество, сплотява се все по-тясно и се учи да измерва величината на своите успехи, закалява своите сили и расте неудържимо.

март 1913 г.

ИЗТОЧНИК: www.septemvri23.com
septemvri23@abv.bg

Категория: Политика
Прочетен: 1915 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  8 9 10 11 12
Търсене

За този блог
Автор: klasovosaznanie
Категория: Политика
Прочетен: 228375
Постинги: 140
Коментари: 78
Гласове: 143
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728