„Жертвите на комунизма”и президентът на всички българи

Велко Вълканов

Почетен председател на ЦС на Българския антифашистки съюз

/Проект за паметник на "жертвите" на комунизма/

На 1 февруари, деня, в който бе изпълнена присъдата на осъдените от Народния съд, президентът на всички българи г-н Росен Плевнелиев почете не само тяхната памет, но и паметта на всички други „жертви на комунизма”. Когато полагаше своя венец пред паметната плоча на жертвите, от двете му страни стояха, изпънали снага, войни от българската армия. Така по всички правила бе отдадена държавна почест на осъдените от Народния съд и другите жертви на комунистическия режим.

Всъщност чия памет почетохте, г-н Президент? На Богдан Филов, на същия този Богдан Филов, който като министър председател на България (16.ІІ.1940 г. - 12.ІV.1943 г.), подписа на 1 март 1941 г. във Виена акта за присъединяването на България към тристранния пакт на Германия, Италия и Япония. Това е същият този Богдан Филов, чието правителство на 13 декември 1941 г. обяви война на САЩ и Великобритания – една война, която струваше на българския народ хиляди човешки жертви и огромни материални щети. Това е същият този Богдан Филов, чието правителство окупира значителни части от Югославия и Гърция, като по този начин освободи няколко немски дивизии за войната срещу Съветския съюз. Това е същият този Богдан Филов, чието правителство инициира приемането на расисткия Закон за защита на нацията, обосновал „законното” преследване на българските граждани от еврейски произход и в изпълнение на който закон над 11 хиляди евреи от „новите земи” бяха предадени на германците, за да бъдат унищожени в Освиенцим. Не зная дали осъзнавахте, г-н Президент, че Вие почетохте паметта и на такава „жертви на комунизма” каквато е Комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, осъден (задочно) на смърт от Народния съд.

Президентът на всички българи отдаде почит на паметта и на Добри Божилов и Иван Багрянов, чиито правителства продължиха изцяло прогерманската, т.е. пронацистката и дълбоко противонародната, антибългарска политика на предишното правителство. Той по-нататък да почете паметта и на ония, които понесоха справедливо наказание за избиването на шестте деца от Ястребино. Той не подмина паметта и на ония, наказани по-късно, изверги, които през юли 1944 г. избиха без съд и присъда 17 мирни български граждани от Провадийска околия, между които и съседът на нашето семейство чудесният човек Димитър Чивгънов. Мога да продължа, но и това е достатъчно.

Остава да очакваме, че след като почете паметта на жертвите на българския комунистически режим, г-н Плевнелиев ще изпрати съболезнователна телеграма до семействата на осъдените от Нюрнбергския съд и после обесени фюрери на нацистка Германия - главните виновници на страшната световна война и наши съюзници от ония години.

Но, питам се, след като почете паметта на жертвите на комунизма, не би ли трябвало г-н Плевнелиев, бидейки президент на всички българи, да почете паметта и на жертвите на фашизма.

Не искам да мисля, че г-н Плевнелиев, образован все пак човек, ще повярва на ония, които твърдят, че в България няма жертви на фашизма просто защото в България не е имало фашизъм. Каква трябва да е обаче онази държава, която, станала съюзник на най-фашистката държава в света, нацистка Германия, заедно с нея се сражава за постигането на нейните, на нацистка Германия, цели, ако не фашистка? Помагачът на
фашиста е също фашист, г-н президент, точно както помагачът на убиеца е също убиец.

Списъкът на жертвите на фашизма е многократно по-дълъг от жертвите на комунизма

Той започва с жертвите на фашисткия преврат на 9 юни 1923 г. Тогава биват убити Ал. Стамболийски, Райко Даскалов, Спас Дупаринов, кмета на София Крум Попов и още много други, хиляди други сдружени земеделци, вдигнали се в защита на своето законно правителство. По-късно от фашистки куршум загина друг виден деец на Земеделския съюз – Петко Д. Петков.

Списъкът на жертвите на фашизма продължава с жертвите от страшните априлски нощи през 1925 г. Тогава са убити гениалният български поет Гео Милев, великият журналист Йосиф Хербст, нежните поети Сергей Румянцив и Христо Ясенов. За жертвите от онова време пише и Никола Д. Петков в статията си „Априлската голгота”, публикувана в „Народно земеделско знаме” от 20 април 1947 г. Ето какво можете да прочетете в тази статия, г-н президент: „Април 1925 г. Тридесет хиляди български граждани – селяни работници и интелектуалци паднаха за политическата свобода на българския народ. Реакцията победи временно и на 19 май 1934 г. успя да закрепи фашистката диктатура в България”.

По-късно по време на Световната война, когато у нас се организира на ново равнище антифашистката съпротива, загинаха десетки хиляди антифашисти, между които и другият гениален български поет Никола Вапцаров. Бяха избити хиляди партизани, хиляди партизански и яташки къщи бяха изпепелени.

И така, очаквам на 9 септември Вие, г-н президент, да дойдете с нас, българските антифашисти, пред Братската могила в София, за да изразите своята почит към жертвите на фашизма.

Тогава, може би ще повярвам, г-н президент, че сте президент наистина на всички българи, а не лидер на най-реакционната десница у нас.

     
Изразяваме нашата пълна подкрепа и поздравяваме корейския народ за успешното изпитание на съвременно водородно оръжие. Това е нова забележителна победа на идеите за независимост, на делото на мира на Корейския полуостров  и тежък удар за американските империалистически агресори и техните последователи. 

    Това изпитание е напълно в съответствие с международното право както и със свещеното право на всеки народ да защитава своята родина. Затова то се подкрепя и приветства от всеки, който желае независимост, мир и сигурност в Корея и в света.  

       В същото време всеки, който си позволи да осъди това изпитание, под какъвто и да е предлог, трябва ясно да осъзнава, че се поставя в услуга на  най-опасните световни агресори и утре може да стане поредната тяхна жертва .

       В началото на 21 век в света господства правото на по-силния и Съветът за сигурност на ООН, вместо да защитава мира и международното право, се занимава да поощрява агресорите и да наказва жертвите. Ирак и Либия, които отстъпиха на външния натиск и не създадоха свое ядрено оръжие, бяха нападнати от САЩ и техните съюзници по най-брутален начин и никой не си мръдна дори пръста, за да им помогне и да ги защити.  

     Не се съмняваме, че корейският народ, под ръководството на другаря Ким Чен Ун, ще продължи успешно да развива своя ядрен потенциал и надеждно да защитава мира и независимостта в Корея и в света.

        Председател на кръжока за изучаване Кимирсенизма-Кимчениризма в България:  Л. Костадинов

София,  7 януари, Чучхе 105 (2016)

Писма на Хилъри Клинтън разкриха истината за свалянето на Кадафи

9 януари 2016 г. RBTH

Поредната порция разсекретени електронни писма на Хилъри Клинтън разкриват  истинската причина за западната интервенция в Либия. От кореспонденцията става ясно, че Муамар Кадафи е свален, а страната – разрушена, заради огромните й златни запаси и опасността от създаване на панафриканска валута, която да се конкурира с долара в региона, съобщи в събота (9 януари) „Взгляд”.

Либийският лидер е притежавал 143 тона злато, напълно достатъчно за обезпечаването на проекта за панафриканска валута, отбелязва изданието.

В последните публикувани писма са назовани конкретните причини, поради които САЩ подкрепяха активно свалянето на Кадафи – крупните златни и нефтени запаси на Либия, както и разширяването на френското влияние в северноафриканския регион. Куриозното е, че именно Франция инициира офанзивата срещу либийския диктатор при подкрепата на САЩ. Излиза, че страната е работила против собствените си интереси.

Но главните опасения на САЩ са, че огромните златни запаси на Кадафи могат да послужат като основа за създаването на панафриканска валута – един от амбициозните проекти на либийския лидер.

В едно от писмата се споменава, че по онова време Либия разполага със 143 тона злато и приблизително същите количества сребро, чиято обща стойност се изчислява на 7 милиарда долара през 2011 г. Адресатът на писмата остава неизвестен, тъй като е скрит зад псевдонима „Сид”.

Хилъри Клинтън бе подложена на остри критики за нахлуването в Либия, след като американската общественост започна да разбира, че в тази операция „има нещо гнило”. Точката на пречупване се оказа жестокото убийство на американския посланик в Триполи Кристофър Стивънс през октомври 2012 г.

Година по-късно сенатор Ранд Пол, който е сред кандидатите за президент на рапубликанците, заяви, че Стивънс и американското посолство в Триполи са причастни към доставката на оръжие за либийските бунтовници. Тази информация бе потвърдена и от известния френски журналист Бернар-Анри Леви, който участваше в преговорите с либийските опозиционери. 

 „Писмата на Клинтън потвърждават резултатите от изследванията. Диктатори възглавяват много африкански страни, но Западът не бърза да им се меси в работите. Администрацията на Обама още от самото начало се ръководи от наивни или откровено погрешни представи какво трябва да се предприеме за регулиране на ситуацията в Либия след войната”, заяви за RT политическият коментатор Ариел Бен Соломон от „Джерузалем пост”.

През 2011 г. лидерите на западните държави приветстваха свалянето на режима на Кадафи като демократична стъпка, без да се погрижат за нейното стабилизиране и функциониране на държавата. Хаосът закономерно породи тотален разпад на държавността и предизвика огромна бежанска вълна.

Според Ариел Бен Соломон още от началото е било очевидно, че нахлуването в Либия ще доведе до негативни резултати.

Според председателя на комисията по международни въпроси в руската Дума Алексей Пушков Кадафи е разбирал много по-добре заплахите за Европа, отколкото самите европейски политици. „Оказва се, че войната на НАТО в Либия е една престъпна глупост”, написа Пушков в Туитър. Той припомни „злорадството” на Хилъри Клинтън по  повод смъртта на Кадафи: „Дойдохме, видяхме и той умря”. „Място за хвалби няма. Слепи водят слепи”, коментира Пушков.

Преоценката на събитията в Либия през 2011 г. е интересна и от гледна точка на днешните събития в Саудитска Арабия, където властите екзекутираха 47 души, но това не предизвика никаква реакция от страна на американските и европейски политици.

"Руски дневник"

2016-01-04

 България отново влезе в международния новинарски обмен, но не с хвалба, а точно обратното. Френският разследващ журналист Тиери Мейсън споменава българския премиер Бойко Борисов  като глава на мафиотски картел. Публикуваме анализът му за сайта voltairenet.org без редакторска намеса:

Всичко тайно става явно. На мафиотския български картел не се отдаде да съхрани в тайна доставките по поръчка на ЦРУ на оръжие и наркотици на Ал Кайда и ИДИЛ в Ливан и Сирия. При това България се явава член на НАТО и ЕС.
Главата на един от двата български мафиотски картела Бойко Борисов е министър председател. Въпреки факта, че неговата страна се явява член на НАТО и ЕС, той доставя наркотици и оръжие в Ливан и Сирия за Ал Кайда и ИДИЛ.
Като че изглежда, че всичко се случва случайно. В течение на 30 години фенетилин се използва от западногерманските спортисти в качеството му на допинг. По мнение на треньора Петер Нерюрер повече от половината играчи са го приемали регулярно. Българските търговци не остават на страна от този препарат. В периода на разпада на СССР до влизането в ЕС те организират неговото производство и нелегално го доставят в Германия под търговската марка каптагон.
Две мафиотски групировки – ВИС и СИК влизат в конкуренция. Известният спортсмен, преподавател в софийската полицейска академия Бойко Борисов, подчинен на СИК, създава собствена охранителна фирма за високопоставени лица и става бодигард на бившия просъветски държавен глава Тодор Живков, а по-късно на проамериканецът Симеон Сакскобургготски. След като последният става премиер назначава Бойко Борисов за главен секретар на МВР, а после го избират за кмет на София.
През 2006 година посланикът на САЩ в България /и бъдещ посланик в Русия/ Джон Байърли рисува неговия портрет в секретна грама, прихваната от Уикилийкс. Той докладва за неговите връзки с двама мафиотски главатари Младен Михалев – Маджо и Румен Николов – Пашата , основатели на СИК.
През 2007 година, основавайки се на доклад на швейцарската компания U.S. Congressional Quarterly заявява, че той е препятствал провежданеното на разследване в МВР и лично е бил съпричастен към 28 мафиотски убийства. По съобщение на вестника той е сътрудничил с помощник шефа на ЦРУ Джон Маклаулин, като е помогнал да се разположи в България секретна база и да се предостави военна база за нападение на Иран.
През 2008 година немският публицист и криминален журналист Юрген Рот нарича Бойко Борисов „българският Ал Капоне“.
След като става премиер, а страната влиза в НАТО и ЕС, ЦРУ го използва в тайна война против Муамар Кадафи. Бойко Борисов доставя каптагон, изготвен от Security InsuranceCompany, на джихадистите от Ал Кайда и ИДИЛ. Чрез смесмаве с хашиш ЦРУ прави този синтетичен наркотик по-привлекателен и по-ефективен по отношение на манипулирането на бойците, като това води до по-голяма жестокост, което се потвърждава от работата на Бернард Леви. Впоследствие Борисов започва да доставя този наркотик и в Сирия.
Но най-значимото събитие е закупуването от ЦРУ от встъпилата в НАТО и бившата членка на Варшавския договор въоръжение съветско производство, включвайки 18 800 преносими гранатомети и 700 противотанкови системи „Конкурс“ за сумата от 500 милиона долара.
По време на пребиваването си в България на делегация на Хизбула, целта на което е било потвърждение на информацията за тези доставки, в Бургас бе проведена терористична атака на автобус с израелски туристи. След атентата Бойко Борисов и Бенямин Нетанаху започват да обвиняват ливанската съпротива, а западната преса повдига предположение, че атентата е подготвен от камикадзе на Хизбула. Съдебният експерт Галина Милева открила, че останките от камикадзето не съответства на описанието дадено от свидетели, а контра разузнавачът Любомир Димитров заявява, че това не е бил камикадзе, а обикновен бандит, и че той не е съпричастен към взрива, пресата пък посочва за виновници двама араби, граждани на Канада и Австралия, а като съучастник на престъплението Sofia News Agency назовава американец, известен с псевдонима Дейвид Джеферсън. Когато с делото започва да се занимава ЕС, Хизбула е причислена към „терористичните организации“, а когато Борисов за кратък период е отстранен от властта, министърът на външните работи Кристиян Вигенин признава, че няма никакви доказателства, които да свързват този терористичен акт с ливанската съпротива.
В края на 2014 година ЦРУ престава да се занимава с тези доставки, и е заменено от Саудитска Арабия, но тя закупува не само оръжие съветско произовдство, но и съвременно въоръжение на НАТО, каквито са противотанковите снаряди BGM-71 TOW. Бързо на помощ на Риад идват Обединените Арабски Емирства. Тези държави обезпечават доставките на BGM-71 TOW на Ал Кайда и ИДИЛ чрез SaudiArabian Cargo и Etihad Cargo обикновено в Табук, в близост до саудитско-йорданската граница, или на емирско-френско-американската авиобаза Ал-Дафр.
През 2014 година ЦРУ прави пореден ход. Но този път става дума за забрана за България да издава разрешение за „Южен поток“, с помощта на който може да се обезпечи газо-снабдяването на Централна Европа. Тази забрана лишава България от значителни доходи и позволява от една страна да забави ръста на Европейския съюз съгласно плана Вулфовиц, а от друга страна да наложи на Русия европейски санкции под предлог украинската криза, и накрая да обезпечи краха на Сирия като крупен потенциален износител на газ.
По последни данни България, като член на НАТО и ЕС, продължава нелегално да доставя оръжие и наркотици на Ал Кайда и ИДИЛ, независимо от резолюция 2253, неотдавна приета единодушно в Съвета за безопасност в ООН.

Тиери Мейсън за: voltairenet.org, Превод: Афера.бг

Натискът върху учени, подписали се под декларация,
призоваваща за мир чрез прекратяване на продължаващите военни
операции в Югоизтока, се засили със започването на разследване
срещу всички тях от истанбулската прокуратура, а също и
допълнителни разследвания спрямо някои от тях на прокурори и на
Висшия съвет за образованието. (Днес полицията започна да
арестува учени, заподозрени в разследванията, бел.ред.)

Истанбулската прокуратура даде ход на разследване на
всички въпросни учени вчера, след като известен брой прокурори
преди това задействаха разследвания на местно ниво по
подозрения, че подкрепят и разпространяват терористична
пропаганда. Няколко университета предприеха собствени
административни проверки на десетки свои академични кадри.

Учените са обвинени също в нарушаване на
печалноизвестния член 301 от турския наказателен кодекс, който
криминализира обиждането на “турската национална идентичност”.
На фона на натиска броят на подписите достигна 2000.
Редица университети и Висшият съвет за образованието
започнаха разследвания, които може да доведат до уволнения.

Проф. Лятифе Акюз от факултета по социология на
университета в Дюздже беше временно отстранена от поста си, след
като офисът на ректора започна административно разследване
срещу нея. В публична декларация университетът заяви, че
преподавателката е част от кампания, подкрепяща актове на
тероризъм, насочени срещу неделимата цялост на държавата,
добавяйки: “Подкрепящите подобни кампании никога няма да бъдат
толерирани”. Изявлението е подобно на тези на президента Реджеп
Тайип Ердоган и премиера Ахмет Давутоглу.

Премиерът Давутоглу заяви в четвъртък, че петицията не
може да бъде толерирана като свобода на словото, като добави:
“Това е неразумна декларация. Ако я прочетат отново, ще
съжаляват. Тя не може да бъде разглеждана в контекста на свобода
на мисълта”.

Декларацията критикува операциите на силите за сигурност
и призовава за прекратяване на комендантските часове и за нови
усилия за мир.

Давутоглу продължи: “Тъжно е, че нашите учени са
подписали подобна декларация, в момент когато говорим за борба
срещу тероризма - “Ислямска държава” от една страна и от друга,
сепаратистка групировка, която уби бебе”, предаде Ройтерс.

“СВОБОДАТА НА СЛОВОТО Е ПОД ГОЛЯМА ЗАПЛАХА В ТУРЦИЯ”

В отговор на леещите се реакции срещу декларацията някои
от подписалите я надигнаха глас и отново заявиха подкрепата си
за завръщане към мира в предимно кюрдския район на Турция и в
цялата страна.

Пред “Тудейс заман” вчера Баки Тезджан, преподавател по
история от Калифорнийския университет, обърна внимание, че
разследванията идват след критичните забележки на Ердоган.

“Има турска поговорка: “Щом имамът прави така, какво да
правят вярващите”. Вчера турският президент Ердоган нарече
подписалите декларацията “колониалисти” и “изменници”, а днес
няколко университета започнаха административни разследвания
срещу служители, подписали декларацията, съд предприе действия
срещу един от тях в Кайсери, а Седат Пекер (лидер на престъпна
групировка, известен с националистическите си възгледи,
бел.ред.) обяви, че ще се къпе в кръвта им”, посочи Тезджан.

“Единственият глас на разума този ден беше на Исмаил
Рющю Джирит, първи председател на Върховния касационен съд,
който изтъкна значението на свободата на изразяване по време на
реч на конференция на Анкарската адвокатска колегия. За
съжаление свободата на словото е силно застрашена в Турция,
където от самия президент на страната се води лов на вещици
срещу подписите под тази декларация”, продължи Тезджан.

Проф. Неше Йозджен, която е сред участвалите в
петицията, заяви пред БиБиСи, че те ще продължат да следват вече
начертаната пътна карта и че под декларацията има нови подписи
въпреки криминалните и административни разследвания на учени.

“Това не е първата атака, понасяна от учените, и
очевидно няма да е последната. Подкрепата за декларацията от
академичния свят расте. Ще бъдат направени и нужните правни
стъпки по отношение на заплашителните забележки и действия на
университетите”, каза Йозген.

Тахсин Йешилдере, председател на Асоциацията на
университетските преподаватели и също един от подписалите
петицията, заяви пред “Тудейс заман” вчера, че академичните
свободи са от първостепенно значение в университетите. “Никой не
бива да търпи заплахи заради своите становища”, подчерта
Йешилдере.

Междувременно проправителствените медии продължават
кампанията по очерняне на учените. В. “Йени акът” публикува
пълня списък на подписалите декларацията и ги обвини в държавна
измяна.

Депутатът от опозиционната Партия на националистическото
действие Иззет Улви Йонтер окачестви университетите като дом на
терористи.

“Правителството трябва незабавно да предприеме действия,
а борба като тази, провеждана в Сур, Джизре, Даргечит и Силопи,
трябва да бъде приложена на практика и срещу изменниците в
университетите”, заяви Йонтер.

В понеделник президентът Ердоган взе на мушка учените,
подписали петицията, и ги нарече изменници, обвинявайки ги, че
са пета колона на чужда сила със задачата да подкопаят турската
национална сигурност.

Дори известният престъпник Седат Пекер заплаши учените,
като в сряда заяви: “Ще пролеем вашата кръв и ще се къпем в
нея”.

Миналата неделя 1128 учени от 89 университети, както в
страната, така и в чужбина, излязоха с декларация, в която
призовават за възстановяване на мира чрез прекратяване на
продължаващите военни операции в Югоизточна Турция и завръщане
на масата за преговори с цел подновяване на усилията за мирно
решение на кюрдския проблем.

Голям брой цивилни бяха убити в стълкновенията между
силите за сигурност и ПКК в югоизточните градове след провала на
примирието в края на юли. Комендантски часове, продължаващи
повече от цяла седмица, бяха наложени в няколко напрегнати
района в окръзите Диарбекир, Хаккяри, Мардин, Шърнак и Ван.

15 Януари 2016

в. Тудейс заман  

БТА

Техниката в шпионския център за радиоелектронно разузнаване в Македония била доставяна с миниванове от българската столица

 В Гърция се разгаря голям журналистически скандал. Едно от най-големите енглоезични издания "Катимерини" е било заставено да свали от сайта си публикация за прякото участие на ЦРУ в разпада на Югославия, съобщава vesti.ru.Масови разстрели, убийства на мирно население, етнически чистки - това са кървавите епизоди от югославските войни, в който взаимно се унищожаваха сърби, хървати, бошняци и албанци, които преди това живееха мирно в една страна. А зад всичко това стои ЦРУ, се твърди в публикацията на "Катимерини", която дава нови сведения за това как непосредствено преди войната американското разузнаване е осъществявало тотално подслушване на всички противоборстващи страни. 

"От момента на отделянето от Югославия в Македониия започнаха активно да действат американски разузнавачи. Ръководството на операциите се осъществяваше от ЦРУ, а през 1992-93 г. под негов контрол бяха Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи на Македония", се казва в статията. 

В публикацията е описана и разузнавателна структура на ЦРУ на Балканите: щабът бил разположен в посолството на САЩ в София, а негови подразделение имало в Хърватия и Босна. Центърът в Македония отговарял за радиоелектронното разузнаване. Оборудването за него било доставяно с миниванове от София, а за монтажа отговарял лично тогавашният македонски министър на отбраната Владо Поповски.

"Главното в тази статия е, че са посочени конкретни хора, високопоставени чиновници, които са работили ръка за ръка с ЦРУ. Например министърът на отбраната на Македония е бил американски шпионин. Естествено това не може да се харесва на официалните лица", коментира американският политолог Пол Крейг Робъртс.

По сведения на журналистите специалистите от македонското МВД Бранко Друзевич и Станко Пипан са предали на американците югославския армейски шифратор KZU-71 и са им съобщили всички честоти и пароли на секретната радиовръзка. Това позволило на ЦРУ да има непрекъснат достъп до цялата секретна информация на Югославия.

"Американското разузнаване и днес има много силна мрежа на Балканите. Тя оплита всички държави тук, включително и Сърбия", отбелязва лидерът на сръбската Радикална партия Воислав Шешел.

Буквално два часа след публикацията статията е била свалена от сайта на гръцкия вестник, но остава скриншот от скандалния материал. "Това можеше да се очаква, ЦРУ винаги си замита следите", коментира журналистът Павел Онопко, който работи в Гърция.

"Нашата цел бе да противопоставим републиките и те да се отцепят от Югославия. Трябваше да нарочим кой да е виновен за войната и насилието и бе решено това да бъде Сърбия, тъй като тя в голяма степен се отъждествяваше с Югославия", откровен е бившият агент на ЦРУ Робърт Байер. Той е служил през 90-те години на Балканите и разказва, че американското разузнаване съзнателно е провокирало противоборстващите страни. 

 Публикувано: 23 ян. 2016

Случаят „Омар Зайед“ може да се превърне в едно много лошо и опасно начало, смята един от лидерите на палестинската общност у нас

В началото на месец декем­ври към бъл­гар­с­ките власти бе изп­ратено искане от Израел да бъде предаден палес­тин­с­кият граж­данин Омар Наиф Хасан Зайед за доиз­лежаване на присъда доживотен зат­вор, наложена му от израел­с­ките правораз­давателни органи за убийс­тво, извър­шено през 1986 г. Омар Зайед е на 51 години и живее в Бъл­гария вече 22 години, има и три деца. Преди да дойде у нас Омар е бил член на Народ­ния фронт за освобож­дение на Палес­тина и именно като такъв той заедно с брат си Хамза е арес­туван, осъден и хвър­лен в зат­вора “Аялон“. След като обявява гладна стачка Омар е премес­тен в бол­ница във Вит­леем, от където бяга в Сирия. Вес­т­ник „Земя“ потърси за комен­тар по случая един от лидерите на палес­тин­с­ката общ­ност у нас — д-р Ибрахим Дуг­муш.

- Д-р Дог­муш, в пос­лед­ните дни случаят „Омар Наиф Хасан Зайед“ предиз­вика сериозно нап­режение сред палес­тин­с­ката общ­ност в Бъл­гария. Кой е Омар Зайед, с какво се занимава и какво иска израел­с­ката страна?

- Първо бих желал да благодаря от името на Палес­тин­с­ката асоциация в Репуб­лика Бъл­гария, за проявената солидар­ност и внимание към случая на нашия сънарод­ник Омар Зайед. Поз­волете ми да ви поп­равя и уверя, че няма съз­дало се нап­режение, а солидар­ност към един много голям, не само личен, а и меж­дународен казус. В по-долните редове ще раз­берете защо казуса „Омар“ е важен както за нас, така и за бъдещите политически и дип­ломатически отношения между дър­жавите.

- Какви са обвиненията срещу него?

- Преди всичко нека не заб­равяме така поз­натия близко-източен проб­лем, който се води от десетилетия насам между народите на Израел и Палес­тина. Дейс­т­вието, както вече бе упоменато, се раз­вива в далеч­ната 1986 година, когато нап­режението в този регион ескалира и е пред избух­ването на пър­вата Интифада през 1987 година. През този период се водят военни дейс­т­вия от израел­с­ката армия с цел окупиране на палес­тин­с­ките територии. Пред­вид обс­тоятел­с­т­вата и обс­танов­ката в която всеки се бори за опаз­ването на семейс­т­вата си и родината си, Омар попада в ситуация, в която бива ранен, и в знак на самозащита причинява по-късната смърт на израел­ски граж­данин, който го е напад­нал.

- На какъв етап е случаят в момента и какви дейс­т­вия смята да пред­п­риеме палес­тин­с­ката общ­ност в защита на Омар Зайед?

- Случаят в момента е в начален стадий, а именно изчак­ване на решение от бъл­гар­с­кия съд. Дейс­т­вията, които ще пред­п­риеме Палес­тин­с­ката асоциация в Репуб­лика Бъл­гария в защита на съг­раж­данина ни Омар Зайед, ще бъдат базирани на резул­татите от раз­с­лед­ването на бъл­гар­с­ките съдебни органи. Най-важното, за което се борим, е не само отказ за екс­т­радацията на Омар, а също така и пред­паз­ване от бъдещи своеволия от страна на израел­с­ките власти и манипулирането на бъл­гар­с­ката сис­тема. Това е много деликатен момент, тъй като е прецедент. По меж­дународ­ните закони за правата на човека е заб­ранено една дър­жава да предаде който и да било граж­данин на друга такава, която в законодател­с­т­вото си раз­решава мал­т­ретирането на зат­вор­ниците и няма еднакво правосъдие с другите дър­жави, както е в Израел. Израел­с­ката съдебна сис­тема раз­решава мал­т­ретирането на палес­тин­с­ките граж­дани, намиращи се в тех­ните зат­вори. Те пренеб­рег­ват човеш­ките права, които са за всеки индивид в света. Палес­тин­с­ката асоциация в Бъл­гария неед­нок­ратно e оказ­вала помощ в случаи като този, в който бяха задър­жани петима бъл­гар­ски граж­дани в зат­вор в Емир­с­т­вата. Ние многок­ратно изп­ращахме наш пред­с­тавител до тях­ното освобож­даване. Също така оказахме голяма помощ за освобож­даването на медицин­с­ките сес­три в Либия. Именно чрез нас един от ръководителите на Палес­тин­с­ката дър­жава проведе среща със сина на Муамар Кадафи в защита на бъл­гар­с­ките медицин­ски сес­три. Помагахме и в опитите да бъдат освободени бъл­гар­ски шофьори в Ирак. Това са само част от случаите, в които Палес­тин­с­ката асоциация в Бъл­гария помага за раз­решаване на бъл­гар­ски въп­роси. Ние сме част от бъл­гар­с­кото общес­тво, запазили сме и палес­тин­с­кия корен в себе си. Ние пред­с­тав­ляваме истин­ски мост и добър пос­ред­ник между Бъл­гария и араб­с­ките страни. Ние, заедно с нашите братя в араб­с­ките асоциации, сме добър дейс­т­ващ фак­тор в Бъл­гария. Именно затова провеж­даме срещи на високо рав­нище с политически парти, неп­равител­с­т­вени организации и организации за правата на човека в целия свят. Също така сме провеж­дали раз­говори с асоциации на завър­шили в Бъл­гария араби, които сега живеят нав­сякъде по света. Ще се провеж­дат многоб­ройни митинги пред бъл­гар­с­ките посол­с­тва и сградите на „Чер­вения кръст“ нав­сякъде по света, с цел предот­в­ратяването на евен­туална грешка от страна на Бъл­гария и екс­т­радацията на Омар, тъй като това е незаконно и нехуманно.

- Г-н Зайед вече 22 години живее в Бъл­гария. Защо, според вас, чак сега се иска неговата екс­т­радация за излежаване на доживотна присъда в Израел и как ще отговорите на обвиненията, че досега е бил издир­ван, но се е укривал?

- Нас­коро Палес­тин­с­ката дър­жава под­писа споразумение с Меж­дународ­ния наказателен съд, въп­реки натиска от страна на САЩ и Израел. Причината за натиска е страхът на Израел, че могат да бъдат осъж­дани техни политици, военни и ръководители от дър­жавна сигур­ност за извър­шените от тях военни прес­тъп­ления срещу палес­тинци. Затова Израел отвори архив със стари препески. Повечето от тях са фал­шификации, защото няма независими комисии, тъй като Израел отказва как­вато и да е комисия освен израел­с­ката. За издир­ването всички знаем, че Израел оказва силно влияние в Бъл­гария и други дър­жави чрез американ­ско — израел­ски натиск. Също така има споразумение на високо ниво в областта на сигур­ността, което е в интерес на Израел. Многок­ратно Бъл­гария е искала от Израел да предаде хора, които са извър­ш­вали прес­тъп­ления в Бъл­гария, а сега живеят в Израел. Нито едно от тези искания не са приети от страна на Израел. Това са реални случаи. Не е въз­можно Израел да не знае къде е Омар. Той никога не се е опит­вал да смени името си. Децата му също носят неговото име. Нас­коро те заминаха за Палес­тина, преминавайки през израел­с­ките пун­к­тове. Омар работи в цен­търа на София и живее с пос­тоянно мес­тожител­с­тво от 22 години в Бъл­гария. Омар е поз­нат сред всички араби в Бъл­гария с актив­ността си в социал­ните мероп­риятия.

- Като изк­лючим час­т­ния случай, ако г-н Зайед бъде екс­т­радиран, какви опас­ности крие това в бъдеще за палес­тин­с­ката общ­ност в Бъл­гария?

- Нямаме желание тази екс­т­радация да бъде осъщес­т­вена. Работим с всички методи, с цел да защитим Бъл­гария от голяма грешка, тъй като това дело е незаконно и може да бъде много лошо и опасно начало. По този начин Бъл­гария под­ронва суверенитета си, показ­вайки слабост. Изпъл­нява израел­ски заповеди, пренеб­рег­вайки своята законодателна сис­тема и съоб­разявайки се с израел­с­ката такава, която от своя страна отрича всички други законодателни сис­теми. Това ще бъде превър­нато в тен­ден­ция и всеки месец ще искат по един от нас. Тъй като Израел се водят само по соб­с­т­вените си законни, в които арабите нямат никакви хуманитарни права.Затова ще има активни законови и многок­ратни пуб­лични дейс­т­вия. Също така пов­торно ще помис­лим за бъдещите ни взаимоот­ношения с бъл­гар­с­ките власти.

Интер­вюто взе Иван Гай­даров,

Втор­ник, 29 Декем­ври 2015

Почти 29 000 китайски служители са получили различни наказания, заради нарушения на партийната дисциплина, твърди доклад на комисията на Китайската комунистическа партия (ККП) по партийна дисциплина, предаде ТАСС.

Корупционните престъпления, както и закупуването на прекалено скъпи и луксозни предмети се възприемат като нарушения от комисията. Обяди в луксозни заведения за сметка на държавата, както и неподобаващо поведение, нежелателен стил и прекомерната бюрократизация в работата също се възприемат за провинения.

Наказанията за миналата година чувствително са спаднали в сравнение с 71-те хил. наказания през 2014 г.

„Увеличил се е обаче броят на нарушенията сред партийните служители от висшето звено“, пише в доклада.

Борбата с пилеенето на държавни средства за протоколни срещи беше започната през 2012 г., с началото на управлението на „петото поколение“ китайски ръководители, когато генерален секретар на ЦК на Китайската комунистическа партия (ККП) стана Си Дзинпин.

Управляващите в Китай насърчават стремежа към самоограничение и водене на скромен начин на живот от страна на партийните членове и особено на високопоставените чиновници.

КНДР защити правото си на ядрени тестове, като даде за пример съдбата на Садам Хюсеин и Муамар Кадафи, които са изоставили програмите за атомни оръжия в страните си. КНДР предупреждава, че Южна Корея, която възобнови излъчването на пропаганда от мощни говорители по границата, че действията й водят полуострова към война, пише БГНЕС. Това са части от коментар, публикуван от държавната информационна агенция в Пхенян. В текста още се заявява, че четвъртият ядрен тест, заради който страната отново е силно критикувана от империализма, е „велико събитие”. Успешното разработване на водородна бомба ще помогне на КНДР да защити границите си от всички враждебни сили, включително САЩ, допълва се в коментара. „Историята доказва, че ядреното оръжие е най-ценният меч срещу агресията на наглите външни сили”, гласи текстът.  „Режимът на Садам Хюсеин в Ирак и този на Кадафи в Либия нямаше как да избегнат разрушението си, след като бяха лишени от ядрено развитие и изоставиха собствените си програми”, онагледява официалният коментар. Исканията Северна Корея да остави ядрените оръжия са безмислени като „да искаш небето да падне”, продължава текстът и прибавя, че цялата страна е горда със своята „водородна бомба на справедливостта”.

НА БОТЕВ

Наистина ли си на двадесет и осем…

Наистина ли - млад и омагьосан -
от своята любов необяснима
гладуваш във онази люта зима
и правиш триста върли поразии
на българските влашки чорбаджии
и пиеш вино и захвърляш чаши
по хилядите патриоти наши,
дето могат само да говорят
и не могат само да се борят.

А ти си млад, на двадесет и осем…
Но в теб въпроси страшни се кръстосват.
Във теб изгаря и във теб се ражда
космична мъка и космична жажда
и ти - прогледнал чак отвъд, далече -
мълчиш и пишеш сам :”Настане вечер…”

А ти си нежен и сантиментален
във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета
ти би възпявал своята Венета,
не би така отчаяно се люшкал
между стиха и сабята хайдушка,
защото няма никаква причина
освен една - със името Родина.

Кажи ми, в таз борба, тъй страшно кратка,
наистина ли и смъртта е сладка
и там, сред пролетните горски листи
наистина ли ти не се замисли
поне за миг, поне за малко време,
че жив ще бъде този, който дреме,
а ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен
и после - вълк и самодивски устни…

Не. Ти си мислил. Ето писъмцето,
което почва с
“Мила ми Венето…”,
което свършва не със вик, не с дума
а с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна, и макар опасна,
тя все пак е наистина прекрасна,
от смърт родена - тя е вече жива
и знам - абсурдно е, но е щастлива,
защото няма никаква причина
освен една - със името Родина.

1968 г.

Драстичен спад на раждаемостта през 2015 година. За последните 12 месеца в България са се родили по-малко от 60 хиляди бебета, а това не се е случвало от десетилетия, съобщава Нова телевизия.

Равносметката за изминалата година е тревожна. У нас са се родили 4000 бебета по-малко в сравнение с 2014 г. 

Данните са от Информационната система за ражданията, която се поддържа от Министерство на здравеопазването.

В най-голямата АГ болница у нас "Майчин дом" са проплакали най-много бебета. През 2015-та тук са се родили близо 4000 деца. 

Раждаемостта изглежда е тясно свързана с икономическия просперитет. В областите с най-висок стандарт на живот тя е значително по-голяма, докато в бедните региони се раждат най-малко бебета.

София, Пловдив и Варна са районите с най-висока раждаемост за миналата година. В Разград, Ямбол и Видин ситуацията е особено тревожна, защото там са проплакали най-малко бебета.

В цялата област Видин, която е най-бедната в страната, през изминалата 2015 г. се е раждало средно едва едно дете на ден.