Около 500 души бесарабски българи от село Кулевча в Одеска област се вдигнаха на граждански бунт срещу насилствената им мобилизация от киевските власти, влязоха в остра конфронтация и прогониха пратените от Киев военни мобилизационни разчети, съобщиха за БГНЕС от местната общност.

Тази информация е разпространена също от информационна агенция в Одеса на 23 януари т.г. на адрес - timer.od.ua Българите от Кулевча са качили и клип в интернет от острата разправа с украинския офицер, призоваващ в центъра на селото годните за военна служба в армията.

"На бандеровците не е достатъчен геноцидът срещу нашия народ за последните 25 години. Не им стигат и политически убийства на българите. Никога няма да забравим нашите герои Милев и Николов, изгорени в Одеса. Днес дойдоха да мобилизират българите на война срещу Донбас. Хората излязоха на митинг и не му позволиха да прочете заповедта", пише в мрежата бесарабският българин Пьотр Рибаков. Той споделя, че хората в селото говорят помежду си на български, а с офицера от украинската армия - на руски.

"Да не допуснем моите братя да загинат за чужди интереси! Нека Порошенко заедно с Турчинов и Яценюк да вземат пушките и да отиват на война! Моля, пишете обръщения към българско правителство и организирайте митинги в България в наша подкрепа", призовава българинът Рибаков.

В драматичния клип, заснет, най-вероятно, с мобилен телефон се чуват най-силно призивите и скандиранията "Не на войната!" от жени и деца. "Мирните жители нямат нужда от война. Който я е запалил - той да воюва!", надава глас жена сред гневното множество хора в с. Кулевча. /БГНЕС

КНДР е подала молба в Съвета за сигурност на ООН да бъдат разгледани практиките на насилие от страна на американската разузнавателна служба. Според Пхенян „разкритите неотдавна случаи на мъчения от страна на ЦРУ, които в най-жестока средновековна форма са практикувани в центровете на разузнавателното ведомство на САЩ, са най-грубото нарушение на правата на човека в света“.

09.12.2014
news.bg

Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ е обвинено в провеждане на брутални методи при разпит на заподозрени терористи след атаките от 9/11 и подвеждане на Белия дом.

Това съобщи председателят на Комисията по разузнаване към Сената на САЩ Дaян Файнщайн в прессъобщение във връзка с публикуването на доклад, в който са представени методите и действията на ЦРУ по задържането и разпитването на предполагаеми терористи след 2001 година.

В кратката версия на доклада (резюмираната версия е около 500 страници, а целият доклад - около 6 хиляди страници) 20 открития и заключения са групирани в четири централни теми:

В първата се отбелязва, че „подобрените техни за разпит от ЦРУ" не са били ефективни.

От втората тема става ясно, че ЦРУ е представяло подвеждаща информация пред политиците и обществеността по отношение оперирането на програмата и ефективността й.

Също така се обвинява ЦРУ, че управлението на програмата по задържане и разпитване на заподозрените терористи е било неадекватно и грешно.

В последната тема се отчита, че програмата на ЦРУ е била далеч по-брутална в сравнение с представяното от агенцията пред политиците и американската общественост.

Чрез методите не е била получена важна разузнавателна информация, подчертава се в доклада.

От доклада става ясно, че ЦРУ са държали 119 предполагаеми терористи в тайни затвори на агенцията по света.

В документа се отбелязва, че най-малко петима задържани от ЦРУ са били обект на „ректална рехидратация" без да се документира необходимостта от лекарска намеса. Също така ЦРУ е поставяло задържани във вода с лед. Прилагани са също така опити за удавяния, които водели до гърчове и повръщане, както и принудително лишаване от сън за 180 часа. Регистрирани са няколко потвърдени случаи, при които са използвани тези техники. Агенцията е карала някои от задържаните да мислят, че никога няма да бъдат освободени живи и дори намеквали на задържан, че ще си отиде само в ковчег или кремиран. Един от разпитващите агенти заявил на друг заподозрян терорист, че той никога няма да бъде изправен пред съда, защото „никога няма да позволим светът да разбере какво съм ти направил". Други агенти на ЦРУ са заплашвали най-малко трима арестанти, че ще наранят семействата им - сексуално посегателство и дори рязане на гърлото на майките на задържаните.

Съобщава се, че ръководителите на ЦРУ са отказвали да наказват подчинените си за убийство на задържан по време на разпитите.

„Изненадващо малко хора са били отговорни за създаването и провеждането на тази програма", обяви Файнщайн в Конгреса на САЩ. Според нея докладът, който покрива периода края на 2001 година до януари 2009 г. „представя бруталността в рязък контраст с нашите ценности като нация". По думите й „историята ще съди" САЩ за разкритите днес брутални действия на ЦРУ.

Файнщайн заяви още, че от доклада се разкрива, че програмата за мъчения е била „морално, правно и административно подвеждаща и че тази нация никога повече не трябва да се обвързва с такива тактики".

Програмата на ЦРУ „е била далеч по-брутална от това, което хората са били карани да вярват".

Тя разкри, че ЦРУ е платило 80 милиона долара на двама души да извършват мъчения.

През 2005 година двамата, които са имали договор с агенцията, са създали компания, която разширила сътрудничеството им с ЦРУ и от 2005 до 2008 година те имали договор за мъчения, който е бил за повече от 180 милиона долара.

„ЦРУ е платило на тези двамата и тяхната компания повече от 80 милиона долара", уточни сенаторът.

Днес за първи път американският народ ще научи пълната истина за мъченията на ЦРУ, каза от своя страна сенатор Хари Рийд.

Междувременно източник съобщи, че правосъдното министерство на САЩ не планира започване на наказателно разследване на програмата за разпити на ЦРУ.

ЦРУ са подвели тогавашния президент Джордж У. Буш, други представители на Белия дом, правосъдното министерство, Конгреса, главния инспектор на ЦРУ, медии и американската общественост.

Обама забрани тези практики още през 2009 година.

Комисията гласува за декласифициране на доклада още през април, но отне няколко месеца на Белия дом да прегледа документацията.

Белият дом подкрепя реализирането на доклада, но разузнавателната общност и някои конгресмени предупредиха, че информацията може да бъде използвана като претекст за нападения срещу американските интереси.

Няколко сенатори заявиха, че докладът е едностранен и че не са били разпитани агенти на ЦРУ.

БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ИЗГУБИХМЕ

Разправата с българския индустриален интелект

инж. Иван ПЕХЛИВАНОВ

Данните са на инж. Иван Пехливанов, зам-министър на машиностроенето през 70-те, "дългогодишен председател на БИСА (Българска индустриална стопанска асоциация - днешната Българска стопанска камара), поставил нейните основи и постигнал признанието й на национално и международно ниво, ръководил асоциацията от 1983 г. до 1990 г." (по признание на Българската Стопанска камара)

Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България.
За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:

Българската енергетика

До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.
Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:

- АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от съветски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света! (Първи блок беше въведен в експлоатация през 1974 г. – бел.ред.)

- ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!
Заема водещо място между действащите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.
- Каскада “Арда” - с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най - големите в Западна и Средна Европа! - Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра - най-високите в Европа!

/язовир "Ивайловград", част от каскадата "Арда"/

- Производството на водни турбини и генератори.
До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.
В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбиностроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.
- Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
- Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.
________________________________________
След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
- Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление - закриване на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”.
- Спря строителството на АЕЦ “Белене”.
- Разпродаде електроразпределителната система.
- Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!
Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!

Металургията

До 1950 г. България няма металургия.
Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света.
Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.

/"Стомана" - Перник/

Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:
- Корабна стомана. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.
- Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
- Студеноогънати олекотени профили.
- Валцовани стомани за транспорта и мините.
- Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития.
- Профили за кари и асансьори.
- Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
- Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков. - Непрекъсната леене на стомани.
- Електрошлаково претопени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев.
- Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
- Вакуумно леене на качествени отливки.
- Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания.
- Изработихме наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за пренос на газ от Русия.
- Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев. - Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски - проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
- Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
- Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!

/София, подемни съоръжения в завод “Кремиковци”, 60-те години на ХХ век/

________________________________________
Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване.
Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. тона газопроводни тръби. От тях 50 хил. тона са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. тона са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!

Българската химия

през 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!
Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:
- 2,5 млн. т минерални торове
- 1 милион тона калцинирана сода
- 400 хил. т пластмаси
- 1,8 милиона броя автомобилни гуми
- 20 хил. т химикали за растителна защита
- Преработваше 12 млн. т суров нефт
- Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
- Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
- Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
- Поддържаше 100 000 работни места.
"Химпроект" водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.

/Химпроект-Варна/

- Българският карбамид имаше неограничени пазари.
- Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
- Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
- В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
- Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
- Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
- Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика.
- Огромният износ в СССР ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.
________________________________________
Всичко това вече е ликвидирано.

Машиностроенето

най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект
В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.
В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.
С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.
Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.
Последваха - Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.
________________________________________

Транспортното машиностроене

Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” - САЩ, “Тойота” - Япония и “Балканкар” - България.
Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори.
Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски.
- Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.
Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.
________________________________________
Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.

Корабостроенето

от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.
От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).

/Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа./

Цикълът до готов кораб беше съкратен до 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона.
С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове.
Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.
Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.
________________________________________

След 1990 г. се постигна невероятното - корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене - ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!

Инвестиционното машиностроене

до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.
Заводът за пектин в Перник - единствен на Балканския полуостров – проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.
Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.

/Завод за цимент "Вулкан"-Димитровград/

Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.
Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”.
Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!
Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”.

/Завод "Мир"-Монтана/

Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.
Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.

Металообработващите машини

бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.
________________________________________

Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му - ЗММ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи.
Господа управляващи, ако искате да видите успеха на вашето преустройство, отидете в ЗММ - София!

/Производствен цех в ЗММ София (завод за металорежещи машини), 70-те години на ХХ век/

Инструменталното производство

беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл.
Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил! Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари!
________________________________________
Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба.
________________________________________

Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен

Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.
Разправата бе извършена професионално. Тя включваше:
Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване.
Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност.
Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.
Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия.
Изпълнението започна още от началото на 1990 година.
Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала.
Изчезна 1,4 милиард щ. д. валутен резерв.
Необяснимо защо не бяха прибирани 2 милиарда и 350 милиона щ. д. външни вземания.
На 28 март 1990 г. бе обявен мораториум по външния ни дълг.
По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за “реформи”. Вече 15 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
Лекомислено се изоставиха традиционни пазари.
Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи.
Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект.

________________________________________
Изправени пред зиналата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем:
Господа, изпълнихте поръчението:
• Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
• Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
• Родихте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
• Създадохте най-голямата безработица в Европа!
• Разпръснахте по света 800 хиляди млади хора!
• Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
• Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
• Намалихте нацията с близо 1 милион жители!
• Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
• Върнахте забравената детска неграмотност!
• Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!
Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го “носталгия по миналото” и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!

Източник: в-к „Нова зора” (с известни съкращения и незначителни редакционни поправки)

***

Основни данни за социално-икономическото развитие на България

Фактите за социално-икономическото развитие на България след победата на социализма и след реставрацията на капитализма, показани в таблицата по-долу, са красноречиви. Сравнена е 1988 г., последната цяла година преди началото на реставрацията на капитализма на 10 ноември 1989 г., с 2013 г. и съответно 1968 г., която е 25 години след последната цяла година на царска България (1943). Вместо за 1943 г. обаче са използвани данните за 1939 г., защото тя е най-добрата от икономическа гледна точка година на България преди народната революция на девети септември 1944 г. (Идейно-дискусионен клуб „23 септември“)

ПРОСЛАВА НА СТАЛИН

от Димитър Полянов

Историята не познава

по-гръмко име от това –

една е твойта светла слава,

една – съветската държава,

една – великата Москва!

Към Кремъл днеска се обръща

за мир жадуваният свят,

и столицата ти могъща

с любов обятия разгръща

за нас и най-далечни брат.

Днес ти си вяра и надежда

за волен труд и свобода –

към теб човекът нов поглежда

и във колони се подрежда

под петолъчната звезда.

От изток иде светлината,

що с тебе Ленин бе мечтал;

а старий запад – в тъмнината

отново вдига знамената

на побеснялий капитал.

Светът отново се разделя

на лагери враждебни два –

там кражбата едничка цел е,

а тук – от земните предели

за братство ти ни призова.

Ти носещият избавление

повторно ще ни защитиш

от рейнските бизонени,

от океанските хиени,

от Ню Йорк, Лондон и Париж!

Прииждат племена, народи,

расте спасителния фронт,

великий Сталин смело води

към слънчевите небосводи

изстрадалий човешки род.

Кънти земята от възторзи,

бушува млада буйна мощ,

шумят заводи и колхози,

цъфтят Кавказки пищни рози

за Сталина, другар и вожд!

Днес тебе, своя вдъхновител,

приветства и трудът със вик:

„Живей и доживей честити,

годините на планините,

кат тях безсмъртен и велик!“   

Трагедията в Чернобилската атомна електроцентрала е умишлено предизвикана с цел разпадането на СССР и отделянето на Украйна от Русия. Това са констатациите на независимата физическа и техническа експертиза, извършена от ядрения физик Николай Кравчук, пише "30 думи". 

Резултатите от проучването му са описани в статията “Загадката на  Чернобил”, публикувана през 2011 г. в Москва, където тя предизвиква определен резонанс. Още преди публикуването на книгата, след първия теч в украинската преса, Кравчук веднага е уволнен от Института по теоретична физика в Националната академия на науките.

Заключенията  Кравчук са подкрепени в рецензията на труда му от  проф. д.т.н. И. А Кравец и доктора на науките В. А. Вишински. Въпреки това до широката общественост резултатите от изследването на украинския учен не стигат.

Ученият твърди, че експлозията на реактора е била  предварително планирана и извършена под ръководството на Централния комитет на КПСС, ръководен от Горбачов, а вината е прехвърлена внимателно на персонала на станцията, който става “изкупителна жертва”.

След това ядрените инженери са принудени да се защитават в условия на кръгова отбрана от  натиска  на “перестройчиците”. Което косвено е признато пред международната общност от горбачовското ръководство, към което водят всички следи.

“През август 1986 г. официалната версия на събитията в Чернобил беше представена пред МААЕ и  основното й заключение е: ”Основната причина за инцидента е доста невероятно съчетание на нарушаване на реда и начина на работа, допуснати от персонала на енергоблока“, казва Николай Кравчук. 

„Пролетариатът няма да застави да го чакат. Той често отстъпва на буржоазната демокрация първенството в речите на банкети, в легалните съюзи, между стените на университетите, от трибуната на представителните учреждения. Той никога не отстъпва и не ще отстъпи първенството в сериозната, велика революционна борба на масите. Условията за избухването на тази борба назряват не тъй бързо и не тъй лесно – както би се искало на един или друг от нас – но тези условия зреят и назряват неизменно. И малкото начало на малките академически конфликти е голямо начало, защото след него – ако не днес, то утре, ако не утре, то вдругиден – ще последват големи продължения“ (Ленин, 1908 г.)

П Р О В О К А Т О Р

Ето този човек!

Той продаде другаря си

на врага –

върху златна тепсия

поднесе главата

на своя другар...

Ето този човек!

Страхът като сянка блуждае

в краката му.

Като мътен поток е животът му.

Всяка вечер пристъпва към вас.

Пристъпва на пръсти.

Непознат.

С фередже на жена.

Непознат!

Опознайте го!

На сърцето си има звънче окачено,

което дрънчи и предава...

Опознайте го, братя!

Пазете се, братя!

Проказа разяжда душата му.

Ето този човек!

Той е гладен.

Но у този човек

и великият, силният глад

е загубил от своята святост.

Ето този човек!

Той предаде другаря си

на врага.

Една вечер

върху златна тепсия

поднесе главата

на своя другар!...

Назъм Хикмет, 1929 г.

Тази година отбелязваме 25 години от 10 ноември 1989 г. Нашият любим президент ни призова да празнуваме 25 години „свобода“. В тази връзка представяме кратки данни за динамиката по отношение на най-важната област за развитието на една страна – народонаселението.

По някои показатели даваме сравнение с положението при „проклетия социализъм“ и сега при „свободата и демокрацията“ на „щастливия ни живот при капитализма“.

Данните са взети от проверен източник – ЦРУ  https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html

Само факти

•          България - население

1989 г. 9 009 018 души

2014 г. 6 924 716 – 103 място в света от 240 страни

•          България - раждаемост

1988 г. 13.1 на 1000 човека

2014 г. 8.92 на 1,000 човека – на 210 място в света от 224.

Най-зле са 222 място – Япония с 8.07на 1000 човека, 223 място – о. Сейнт Пиер и Микелон със 7.70 на 1000 човека и 224 място - Монако с 6.72 на 1000 човека

•          България - смъртност

1988 г. 12.0 на 1000 души

2014 г.14.3 на 1,000 човека – на 6 място в света

Пред нас с по-висока смъртност са само пет страни ЮАР, Украйна, Лесото, Чад и Гвинея-Бисау. Даже Афганистан е зад нас.

•          България - детска смъртност

1989 г. 7.5 на 1000 раждания

2014 г. 15.08 на 1,000 раждания - 106 място в света

Въобще не можем да се сравняваме с Япония заемаща предпоследно 223 място с 2.13/на 1000 раждания или Монако 1.81/на 1000 раждания.От нашите балкански съседи само Турция е с по-висока детска смъртност. Даже Албания е по-добре с 13.9/на 1000 раждания, т.е. 120 място в света

 •         България – материнска смъртност при раждане

2010 г. 11 на1 00,000 живи раждания 152 място в света от 184 страни

Най-добре тук са 183 място - Гърция с 3/на 100 000 живи раждания и 184 място - Естония с 2/на 100 000 живи раждания

•          България – миграция

2014 г. -2.89 мигранта на 1,000 човека 177 място в света от 222 страни

Тук последни места заема 222 място - Сирия, където се води гражданска война, различни островни страни и 215 място - Молдова с – 9.80 мигранта на 1000 човека.

•          България – естествен прираст

1988 г. 1.1 ‰

2014 г. - 8.3 ‰ 229 място в света от 233 страни

Зад нас са само Сейнт Пиер и Микелон с -10.2 ‰ , Молдова с -10.2 ‰,

о. Кук с -30.0 ‰, Сирия с -97.3 ‰.

Без коментар!!!

/Поглед.инфо/ Автор: Нако Стефанов 09.11.2014

РЕЧ НА Й.В.СТАЛИН,
ПРОИЗНЕСЕНА НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
НА XІX КОНГРЕС
НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ,
14 ОКТОМВРИ 1952 Г.

Другари!

Разрешете ми да благодаря от името на нашия конгрес на всички братски партии и групи, чиито представители почетоха нашия конгрес със своето присъствие или които изпратиха до конгреса приветствени обръщения – да ви благодаря за дружеските приветствия, за пожеланията за успехи и за доверието.

За нас е особено ценно това доверие, което означава готовност да бъде подкрепяна нашата партия в нейната борба за светло бъдеще на народите, в нейната борба против войната, в нейната борба за запазване на мира.

Би било погрешно да се мисли, че нашата партия, която стана могъща сила, не се нуждае повече от подкрепа. Това не е вярно. Нашата партия и нашата страна винаги са се нуждаели и ще се нуждаят от доверието, подкрепата и съчувствието на братските народи от чужбина.

Особеността на тази подкрепа се състои в това, че всяка подкрепа на миролюбивите стремежи на нашата партия от страна на която и да е братска партия означава същевременно подкрепа на своя собствен народ в неговата борба за запазване на мира. Когато през 1918-1919 г. през време на въоръженото нападение на английската буржоазия срещу Съветския съюз английските работници организираха борба против войната под лозунга „Долу ръцете от Русия!”, това беше подкрепа, подкрепа преди всичко на борбата на своя народ за мир, а след това и подкрепа на Съветския съюз. Когато другарят Торез или другарят Толиати заявяват, че техните народи няма да воюват против народите на Съветския съюз, това е подкрепа, преди всичко подкрепа за работниците и селяните на Франция и Италия, борещи се за мир, а след това и подкрепа на миролюбивите стремежи на Съветския съюз. Тази особеност на взаимната подкрепа се обяснява с това, че интересите на нашата партия не само не противоречат, а напротив, сливат се с интересите на миролюбивите народи. Що се отнася до Съветския съюз, то неговите интереси са въобще неотделими от делото на мира в целия свят.

Понятно е, че нашата партия не може да остава длъжна към братските партии и тя на свой ред трябва да им оказва подкрепа, а също и на техните народи и борбата им за освобождение, в борбата им за запазване на мира. Както е известно, тя именно така и постъпва. След като нашата партия взе властта през 1917 година и след като партията предприе реални мерки за ликвидиране на капиталистическия и помешчическия гнет, представителите на братските партии, възхищавайки се от храбростта и успехите на нашата партия, я удостоиха със званието „ударна бригада” на световното революционно и работническо движение. С това те изразяваха надеждата, че успехите на „ударната бригада” ще облекчат положението на народите, които пъшкат под гнета на капитализма. Аз мисля, че нашата партия оправда тези надежди особено през периода на втората световна война, когато Съветският съюз, като разгроми германската и японската фашистка тирания, избави народите на Европа и Азия от заплахата от фашистко робство.

Разбира се, много трудно беше да се изпълнява тази почетна роля, докато „ударната бригада” беше една-единствена и докато й се налагаше да изпълнява тази челна роля почти сама. Но това е минало. Сега работата е съвсем друга.

Сега, когато от Китай и Корея до Чехословакия и Унгария се появиха нови „ударни бригади” в лицето на народнодемократичните страни – сега за нашата партия стана по-леко да се бори, а и работата тръгна по-весело.

Особено внимание заслужават онези комунистически, демократични или работническо-селски партии, които още не са дошли на власт и които продължават да работят под ботуша на драконовските буржоазни закони. На тях, разбира се, им е по-трудно да работят. Обаче на тях не е толкова трудно да работят, както беше трудно на нас, руските комунисти, през периода на царизма, когато най-малкото движение напред се обявяваше за най-тежко престъпление. Обаче руските комунисти устояха, не се изплашиха от трудностите и победиха. Същото ще стане и с тези партии.

Защо все пак на тези партии няма да бъде толкова трудно да работят в сравнение с руските комунисти през царския период?

Първо, защото те имат пред очите си такива примери на борба и успехи, каквито съществуват в Съветския съюз и в народнодемократичните страни. Следователно, те могат да се учат от грешките и успехите на тези страни и с това да облекчат своята работа.

Второ, защото самата буржоазия – главният враг на освободителното движение – стана друга, измени се сериозно, стана по-реакционна, загуби връзките си с народа и с това се отслаби. Понятно е, че това обстоятелство също така трябва да облекчи работата на революционните и демократичните партии.

По-рано буржоазията си позволяваше да либералничи, отстояваше буржоазно-демократичните свободи и с това си създаваше популярност сред народа. Сега от либерализма не остана и следа. Няма вече така наречената „свобода на личността” – права на личността се признават сега само за ония, които имат капитал, а всички други граждани се считат за суров човешки материал, годен само за експлоатация. Потъпкан е принципът за равноправие на хората и нациите, той е заменен с принципа за пълноправие на експлоататорското малцинство и безправие на експлоатираното мнозинство на гражданите. Знамето на буржоазно-демократичните свободи е захвърлено като ненужно. Аз мисля, че това знаме ще трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да съберете около себе си мнозинството от народа. Вече няма кой друг да го вдигне.

По-рано буржоазията се считаше за ръководител на нацията, тя отстояваше правата и независимостта на нацията, като ги поставяше „над всичко”. Сега не е останала и следа от „националния принцип”. Сега буржоазията продава правата и независимостта на нацията за долари. Знамето на националната независимост и националния суверенитет е захвърлено като ненужно. Няма съмнение, че това знаме ще трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да бъдете патриоти на своята страна, ако искате да станете ръководна сила на нацията. Вече няма кой друг да го вдигне.

Така стои работата сега.

Понятно е че всички тези обстоятелства трябва да облекчат работата на комунистическите и демократичните партии, които още не са дошли на власт.

Следователно, имаме всички основания да разчитаме на успехи и на победа на братските партии в страните на господството на капитала.

Да живеят нашите братски партии!

Да живеят и да бъдат здрави ръководителите на братските партии!

Да живее мирът между народите!

Долу подпалвачите на война!

Париж. Агресивната политика на САЩ свидетелства за залеза на страната на международната сцена. Това заяви френският политически анализатор Ксавие Моро, цитиран от РИА Новости.
Според него повечето европейски страни „се подчиняват” на Вашингтон „поради страх от репресии”. Като пример Моро дава „изнудването” на банка БНП „Париба”, която беше глобена с 9 милиарда долара, и „заплахите на сенатора Джон Маккейн към българското правителство във връзка с „Южен поток”.
Относно отношенията между Вашингтон и Москва, анализаторът казва, че САЩ нямат причина да упрекват руския президент Владимир Путин, че действа срещу европейските ценности. „Принципите на Путин не са се променили от 15 години – уважение към суверенитета на държавите, спазване на решенията на Съвета за сигурност на ООН и международното право”, посочва той.
В същото време, нови световни сили, като Китай, разбират, че някой ден може да се окажат на мястото на Русия и „в този смисъл има един обединен фронт”, казва Моро.
Той смята, че е малко вероятно да се стигне до „челен сблъсък между двата свята” и прогнозира „отдръпване на САЩ, чиято залязваща икономика не позволява повече финанси за военния им авантюризъм”.

25 Ноември 2014 | 01:19 | Агенция "Фокус"

Превод и редакция: Нина Лесева

Класов анализ на украинската криза

Виктор Шапинов

http://septemvri23.com/Shapinov_Klasov_analiz_na_ukrainskata_kriza.htm

13 Юни 2014 - Социалният и класов произход на украинската криза не е добре проучен. Докато вниманието бе фокусирано главно върху политическата страна на събитията, тяхната социално-икономическа основа бе пренебрегната. Кои бяха социално-икономическите класи зад свалянето на режима на Янукович, инсталирането на новия режим в Киев, както и зад възхода на анти-Майдана и на движенията в Юго-изтока?

Кризата на украинския капитализъм

Украинската криза не е уникален национален феномен. Поради редица причини, Украйна бе "слабото звено" и се превърна в първата жертва на падането на икономическия модел, основан на върховенството на долара като световна резервна валута и на стимулирането чрез кредит на потребителското търсене като механизъм на икономически растеж.[1] Украинската икономика е сред най-уязвимите в контекста на световната криза и това доведе до разцеплението на управляващата класа и до ожесточена политическа борба, която е видима от няколко месеца.

Икономиката на украинския капитализъм придоби сегашната си форма по време на разпадането на Съветския икономически комплекс, приватизацията на обществената собственост и интегрирането в световния пазар. Тези процеси доведоха до влошаването на икономическата структура на Украинската Съветска Социалистическа Република, която от гледна точка на икономическото развитие бе класирана на 10-то място в света. Съветска Украйна имаше комплексна, развита икономика, в която водеща роля имаха машиностроенето и производството на стоки с висока добавена стойност.

Интеграцията в световния пазар доведе до рухването на секторите на високите технологии. "Въпреки че икономиката на СССР бе ориентирана към задоволяване на нуждите на производството и личното потребление в рамките на страната, и бе развита повече или по-малко като комплексна и многостранна икономика, капиталистическата икономика на Украйна е "форматирана" в съответствие с изискванията на световното разделение на труда. Основната жертва на този процес са производствата, които изискват интензивно използване на знания - машиностроене, лека промишленост, производството на металорежещи машини, инструменти и радио-електроника, както и производството на турбини, самолети и автомобили." [2]

След като комплексното производство бе унищожено, катастрофално висока степен на важност придобиха експортно-ориентирания сектор на добив на непреработени суровини и секторите с ниска добавена стойност. Собствениците на предприятия в тези сектори формираха прослойка в рамките на олигархията, която контролира голяма част от икономиката на страната почти през целия й период на "независимост". Тази прослойка, ориентирана към производството на суровини за износ, безмилостно експлоатира производствения потенциал, наследен от СССР. В резултат на своето икономическо положение, украинската олигархия не само е незаинтересована от развитието на вътрешния пазар на страната, но в много случаи също има хищническо отношение към собствените си производствени активи, предпочитайки да изнасят капитали към офшорни зони, вместо да го използва за развитието на производството. Общо взето, повече от $ 165 милиарда са изнесени от Украйна и инвестирани в офшорни зони. [3]

Този модел на периферна износ-икономика имаше "канибалски" характер, и се основаваше на консумацията на наследството от Съветския съюз. Още преди началото на световната икономическа криза, цветната металургия - "локомотивът" на перифернатa икономика на Украйна, който осигуряваше 40-50% от износа - показа "очевидни структурни слабости: остарели технологии с висока интензивност на труда (за производство на един тон стомана в Украйна са нужни 52,8 работни часа, в сравнение с 38.1 в Русия и 16.8 в Германия), висока консумация на енергия и зависимост от чуждестранни (главно руски) източници на енергия. Докато цените бяха високи, тези слабости не бяха от решаващо значение, но всяко влошаване на конюнктурата представляваше сериозна заплаха.

"Другите конкурентно-способни сектори на Украинската икономика - производството на селскостопанска продукция (отчасти, технически култури); химическата промишленост (главно производството на минерални торове); и добивната промишленост (желязна руда и въглища) - също касаеха основно добива нa непреработени суровини и бяха ориентирани към износ.

"Поради ограничеността на вътрешния пазар, останалите сектори на производствотo (с изключение на хранителнитe продукти), сe развиваха само дотолкова, доколкото служeха на експортно-ориентирания сектор. Като правило, тези икономичeски сфери сe характeризираха с по-ниски заплати и нива на печалба." [4]

С упадъка на националната продукция в отраслитe извън експортно-ориентирания сектор на добив на непреработени суровини, зависимостта от внос нарастна. Делът на стоките, произведени в Украйна, в структурата на търговския оборот намаляваше непрекъснато, докато делът на вноса нарастваше. От средата на 2000 г. вносът последователно и трайно превишаваше износа. [5] Разликата се компенсираше посредством увеличаването на външния дълг, както държавен, така и корпоративен. [6]

С глобалната криза, която започна през 2008 г., търсенето нa Украинския износ показа тенденция към намаляване. По същото време, кoгато цената на вноса се повишaвaшe, зависимостта от вноса се увеличаваше. Моделът на украинския капитализъм ясно клонеше към колапс.

Криза и разцепление в управляващата класа

Разрастващата се криза предизвика сериозна вътрешна борба в управляващата класа. По това време, класовата върхушка, която представлява около дузина милиардери, вече бе готова за интегриране в световните елити и търсеше начин да "регистрира" капитала си на Запад. Милиардерите бяха натрупали капитал в достатъчно количество, за да могат ефективно да го превърнат във финансови и промишлени активи на Запад. Същевременно, разрастващата се системна криза в Украйна означаваше, че страната ни вече не бе толкова привлекателна за големия украински бизнес.

Начинът, избран за легализиранетo на тази промяна, бе така-наречената "Евроинтеграция", чрез която украинските милиардери, в замяна на прекратяванетo нa протекцията на вътрешния пазар и ефективното му предаване на международните монополи, получиха признание от Европа. Фактът, че цената ще бъде унищожаването на различните сектори на промишлеността и нова спирала на деиндустриализация, с неизбежен ръст на безработицата и другите социални злини, не причини ни най-малко безпокойство на тази управляваща класова върхушка. [7]

Олигарси от средния и по-нисък ранг, които все още разглеждаха Украйна като арена за провеждане на бизнес, и които не разполагаха с достатъчно капитал за интеграция в световните елити, започнаха половинчата съпротива срещу този процес. Това бяха хора, които все още не бяха използвали всички възможности, предлагани от "независимата" украинска държава за излизане в "голямата лига" на милиардерите. Следователно, те не бяха склонни да подкрепят пълното предаване на вътрешния пазар на европейските "партньори". [8]

По време на един доста продължителен период, ръководството на страната, персонифицирано от [президента избран през 2010 г., Виктор] Янукович, се колебаеше между "партията на милиардерите" и "партията на милионерите", търсейки режим на "Евроинтеграция", който би задоволил и двете страни. Крайният резултат бе, че Янукович бе принуден да отхвърли планираното подписване във Вилнюс през декември 2013 г. на споразумението за зона за свободна търговия, тъй като споразумението заплашваше икономическите интереси на един важен сектор на буржоазията и щеше да има катастрофални социални последици.

Също така, зад необходимостта от "интеграционни" процеси бе острото изискване за кредити, което можеше да дойде само от международните финансови организации (Международния валутен фонд) или от Руската федерация. За разлика от МВФ, Русия не настояваше за анти-социални реформи като условие за предоставяне на кредит; това също така склони Янукович да отложи подписването на споразумението за Асоцииране с Европейския Съюз и на споразумението за свободна търговия.

Реакцията на "партията на милиардерите", която бе заложила на интеграцията с Европа, прие формата на Eвромайдан.

Eвромайдан: подбудители, ядро и социална база

По време на първоначалната фаза на Eвромайдана, участието на народните маси в него бе минимално. Тези, които присъстваха по време на първите дни, бяха предимно служители и активисти на про-западни Неправителствени Организации (НПО) и членове на неонацистки групи (организацията ‘Свобода’ и други групи, които впоследствие съставиха Десния Сектор). Eвромайданът придоби истински масов характер едва след като демонстрантите бяха изгонени от площада на Независимостта в нощта на 30 ноември 2013 година. Това нападение бе показано на живо по всички контролирани от олигарсите телевизионни канали. След това техните новинарски програми излъчваха до безкрай клипове с участието на хора, които са били бити, чиито глави бяха окървавени, и така нататък. Обществото бе подложенo на една непрекъсната пропагандна лавина, с информация, която целеше да предизвика участието на гражданите в протестите. Като пример може да се даде репортажът зa един студент, който уж е бил убит от милицията по време на разчистването на площада на 30 ноември. По-късно бе установено, че студентът просто бе взел няколко-дневна почивка в компанията на приятели-националисти и не бе поддържал връзка със своите роднини. Провокативна дезинформация от този вид бе многократно тиражирана и всеки път бе във фокуса на вниманието на медиите на олигарсите.

Но нe само телевизионнитe канали, контролирани от олигарситe, бяха използвани за мобилизациятa на масите от Киeвски жители на неделнитe събори, наречени "бдения" на Майдана. Проведена бе широка, добре финансирана кампания на агитация; тя включвашe поставянето на листовки с призиви да дойдат на Майдана във всяка една пощенска кутия на Киев, eдин 4-милионeн град.

Водещата сила на Майданa, неизменно присъстваща и участваща във въоръжените сблъсъци с органите на правоохраната, се състоеше от нео-нацистки бойци (привлечени предимно от редиците на футболните фенове), и от хора без някаква конкретна професия, които бяха дошли от централните и западни райони на страната. В продължение на няколко месеца тези хора живееха на Майдана, където бяха снабдени с храна и пари. Това е едно свидетелствo за добре организираното финансиране на Майдана от страна на украинската олигархия. Това финансиране бе насочено чрез трите парламентарни партии на опозиционния блок, а също и чрез неправителствените организации. То също отиваше директно при нео-нацистките пара-военни групи.

Още през декември, националистическата идеологическа насоченост на движението Майдан бе ясно забележима. Както коалицията на левицата Боротьба ("Борба"), отбеляза в едно свое изявление:

"Един несъмнен успех на националистите е фактът, че благодарение на високото си ниво на активност, те успяха да наложат своето идеологическо лидерство на Eвромайдана. Доказателство за това може да се намери в лозунгите, които са станали лозунги за масите на хората, които се събират на площада, както и за активистите. Тези лозунги включват вика "Слава на Украйна - слава на героите". Този лозунг заедно с вдигнатата дясна ръка с протегната длан формира партийния поздрав на Организацията на Украинските Националисти през април 1941. Други такива лозунги са "Слава на нацията - смърт на враговете и" и "Украйна над всичко" (превод от немския лозунг "Deutschland uber alles")!. На другите опозиционни партии просто им липсваше ясна идеологическа линия или избор на лозунги, и в резултат на това либералния сектор на опозицията прие националистическите лозунги и националистическата програма ... Тромавите опити на либералното крило на протеста да избегне идеологическия контрол на националистите, например, крещейки нещо по-политически коректно на мястото на "Смърт на враговете!", обикновено завършвaха с неуспех. Това се дължи не само на факта, че националистическите организации са уникални в това, че имат активна и идеологически пламенна маса от последователи, но също така и защото либералното мнозинство на протестите не успя да представи ясна програма за действие. В тази ситуация националистите, като най-активния и радикален елемент, придобиха облика на един авангард на цялото движение. " [9]

Друг признак на господстващото положение на ултра-десните бе унищожаването от активисти на Евромайдана на паметника на В. И. Ленин на площад Бесарабия. Този варварски акт не бе осъден от либералното крило на Майдана. Парчетата, отчупени от паметника бяха показани на подиума на Майдана, под възгласите на одобрение на тълпата. [10]

Анти-лявата и анти-комунистически насока на движението Майдан беше очевидна и в побоя на двамa активисти на Боротба, братята Левин, които бяха застанали със синдикален агитационен стачен пост близо до Майдана. Братята са били застанали под един червен флаг. Викове, изискващи разправа с тях, са прозвучали от подиума. [11] Парламентарният заместник на партията ‘Свобода’ - Мирошченко - е режисирал тази разправа.

До началото на януари, идеологическото и политическо съдържание на Майдана е очевидно за всеки един непредубеден наблюдател. [12] По това време, ние вече характеризирахмe случващото се като "либерално-националистически бунт с все по-забележимотo участие на открито нацистки елементи oт Десния Сектор" [13].

По този начин ядрото на Майдана бе съставено от нео-нацистки бойци и активисти на опозиционните политически партии. Кой тогава прeдставлявашe "плътта" на Евромайдана? Кои бяха хилядите хора, които подкрепяха движението?

Около половината от участниците в демонстрациите бяха активисти, доведени от други региони. От анкетираните в едно от проведените проучвания 50% са от Киев и 50% са дошли на Майдана от други региони. От последните, 52% са от Западна Украйна, 31% от централните провинции и само 17% от юг-изток. [14] От тези, които са останали постоянно на площада, несъразмерно голям брой, около 17%, са бизнес-предприемачи. Руско-говорящите са били непропорционално малко, около 16% в сравнение с тяхното присъствие oт 40-50% в украинското общество като цяло. [15] Определена идея за социалната физиономия на Майдана може да се придобие от факта, че сред "небесната стотица," която загина, не е имало нито един работник. [16]

По този начин Евромайданът е едно движение, започнато и контролирано от най-големите олигарси. Неговата политическа основа се състои от радикални националисти и в по-малка степен от прозападни либерали, докато неговата социална база се състои от дребнобуржоазни и декласирани елементи.

За разлика от това, съпротивителното движение на юго-изток е по-пролетарско в състава си, факт, който отбелязват и независими наблюдатели. Също така не е случайно, че съпротивата срещу хунтата на олигарси и нацисти, която дойде на власт в резултат от Майдана, се появи най-напред в най-индустриално развитите региони, където е налице превес на работническата класа сред населението.

Бележки

[1] За по-подробен анализ, нашия документ Mirovoykrizis i ukrainskiyperiferiynyykapitalizm ("Световната криза и украински периферен капитализъм"), съставен преди събитията на Майдана http://liva.com.ua/crisis-report.html .

[2] Виктор Shapinov. Neoliberal"nyytupikdlyaUkrainy ("Неолиберална задънена улица за Украйна") http://liva.com.ua/dead-end.html.

[3] Около 90% от преките чуждестранни инвестиции на Украйна са в Кипър. Тази страна е също така източник на около 80-90% от преките чуждестранни инвестиции идващи в Украйна; тези пари не са, в действителност, чуждестранните инвестиции, а просто представляват средствата, които са били изнесени от Украйна и по-късно са се завърнали. През първото десетилетие на 2000-та година, офшорните инвестиции в Кипър предоставят удобен начин за украинската олигархия да избегне плащането на данъци. През 2012 г. общия размер на преките чуждестранни инвестиции достига около $ 6 милиарда, докато общите парични преводи от частни лица (те се състоят основно от парични преводи от гастарбайтери на техните семейства) достигат до $ 7,5 милиарда. По този начин наемните работници са инвестирали повече пари в икономиката на страната, отколкото буржоазията (виж например http://dt.ua/ECONOMICS/suma-groshovih-perekaziv-zarobitchan-vpershe-perevischila-obsyag-inozemnih-investiciy-119740_.html).

[4] Viktor Shapinov. Neoliberal"nyytupikdlyaUkrainy (“Неолиберална задънена улица за Украйна") http://liva.com.ua/dead-end.html.

[5] Пак там.

[6] Динамика на Украинския платежен баланс:
1999: +1.658 $ млрд.
2000: +1.481 $ млрд.
2001: +1.402 $ млрд.
2002: +3.173 $ млрд.
2003: +2.891 $ млрд.
2004: +6.909 $ млрд.
2005: +2.531 $ млрд.
2006: -1.617 $ млрд.
2007: -5.272 $ млрд.
2008: -12.763 $ млрд.
2009: -1.732 $ млрд.
2010: -3.018 $ млрд.
2011: -10.245 $ млрд.
2012: -14.761 $ млрд.
първите 6 месеца на 2013: -3.742 $ млрд.

Динамика на брутния външен дълг на Украйна (държавен плюс частен)
01.01.2004: 23.811 $ млрд.
01.01.2005: 30.647 $ млрд.
01.01.2006: 38.633 $ млрд.
01.01.2007: 54.512 $ млрд.
01.01.2008: 82.663 $ млрд.
01.01.2009: 101.654 $ млрд.
01.01.2010: 103.396 $ млрд.
01.01.2011: 117.345 $ млрд.
01.01.2012: 126.236 $ млрд.
01.01.2013: 135.065 $ млрд.
01.04.2013: 136.277 $ млрд. (за 10 години дългът е нараснал от 23 на 136 млрд долара., или 5 1/2 пъти)

[7] За последиците от икономическата интеграция с Европейския Cъюз, вижте доклада Mirovoykrizis аз ukrainskiyperiferiynyykapitalizm ("Cветовна криза и украински периферен капитализъм"), съставен преди Майданa http://liva.com.ua/crisis -report.html.

[8] "Дълго време олигарсите определяха вътрешния характер на държавната система. Но в определен момент те заключиха, че са взели всичко, което би могло да се вземе от независима Украйна, и че те сега са сред световните супер-богати. От този момент нататък те се сблъскваха с въпроса как да запазят това, което бяха "придобили чрез непрестанен труд". Да успеят да направят това само в рамките на собствената си държава изглеждаше нереалистично, тъй като във всеки един момент решителен, непредсказуем, харизматичен лидер или партия може да дойде на власт и да обяви реприватизация ... За да се избегне подобно развитие, олигарсите постигнаха взаимна неофициална договорка с мълчаливо съгласие помежду си, да предадат суверенитета на Украйна на съхранение в рамките на европейските структури. В замяна на това те биха си осигурили функционирането на украинска територия на законодателство за социална и икономическа защита, което да осигурява неприкосновеността на частната собственост на територията на Европа. Олигарсите се захванаха да постигнат това чрез подписване на споразумение за асоцииране с Европейския съюз. "DmitriyVydrin.Evromaydan - главня milliarderovprotivmillionerov ("Евромайданът - бунт от страна на милиардерите срещу милионерите "), http://glagol.in.ua/2014/01/23/dmitriy-vyidrin-evromaydan-bunt-milliarderov-protiv-millionerov/#ixzz2yHYP6PXR.

[9] Виж Сергей Киричук. Aktivnoeuchastienatsionalistov - klyuchevoyfaktorpadeniyapopulyarnostiMaydana ("Активното участие на националистите - ключов фактор за спада на популярността на Майданa") http://borotba.org/sergei-kirichuk-uchastie-nacionalistov-factor-padeniya-populyarnosti-maidana.html.

[10] "Новината за варварското унищожаване на паметника на В. И. Ленин не срещна осъждане от лидерите на Майдана", написа Боротба по това време. "Напротив, либералните опозиционери подкрепят своите нео-нацистки приемни братя. Както може да се види, идеологическото лице на Майдана не се определя от либералния сектор на опозицията, а от крайнодесни, нео-нацистки сили "(http://borotba.org/oni-mogut-unichtojit- pamyatnik-не-NE-ideyu.html). От подиума, заместник на ултра-дясната партия Свобода Андрей Иленко показва парчета счупени от паметника. (http://podrobnosti.ua/society/2013/12/08/946901.html?cid=5408279).

[11] Виж http://borotba.org/napadenie-nacistov-na-levyh.html, http://revizor.ua/news/evromaidan/20131210_levin и http://jungle-world.com/artikel/2014/ 02/49128.html.

[12] Виж, например, тази статия в The Nation: http://www.thenation.com/article/178013/ukrainian-nationalism-heart-euromaidan #.

[13] http://borotba.org/noviy-etap-politicheskogo-protivistoyania.html

[14] Проучване, проведено от Демократичната инициатива на фондацията на 6 февруари, http://www.dif.org.ua/ua/polls/2014_polls/vid-maidanu-taboru-do-maidan.htm.

[15] Пак там.

[16] "Друга важна характеристика на списъка на жертвите е, че от тези, които умряха, почти никои не бяха членове на работническата класа, работници в големи промишлени предприятия ... Този факт, че авангарда на революционното насилие в Eвромайдана се състои от членове на суб-пролетариата и интелигенцията ("творческата класа"), заедно с хора от отдалечените провинциални области, които се присъединиха към тях, отразява фундаменталната разлика между социалните структури на Източна и Западна Украйна, разлика, която се наслагва върху психическото разцепление между двете части на страната "(http://kavpolit.com/articles/litso_pogibshego_majdana-1526/).