Калин Терзийски

Чувал съм, че в САЩ и на други места – но все цивилизовани – има една странна и изглеждаща драстично мярка. Която властите вземат по отношение на младежи, които са заловени да карат пияни. Ето каква е тя: младият човек бива осъден да присъства на аутопсии на прегазени и убити от катастрофи хора. Когато вече е трезвен.

Да, мярката изглежда драстично и даже… някак нецивилизовано – нали така? Да вкараш един девствен мозък, едно наивно и девствено око право в царството на откъснатите крайници, разкъсаните вътрешности и смазаните глави. Никой цивилизован консуматор не трябва да вижда такива неща!… Има си хора за тая работа – да събират труповете и да гледат грозотите на смъртта и страданията! - така ни идва да кажем в първия момент.

Консуматорът е човек, чувстващ се в правото си да бъде пощаден от всичко. От гледките на страдание и от гледките на смърт.
Но нали в края на краищата самият той е бил потенциален причинител на именно такива ужаси? Нали той, пиещият и каращ младеж, с безотговорното си поведение, без да разбира (явно!) какви могат да бъдат последствията от неговото пиене – е пил и е създавал опасност да се случат именно такива инциденти… и да се стигне именно до тези печални разкъсани вътрешности и смазани глави? Човешки. Не е ли така? – ще попитат поддръжниците на тази мярка.

И ще попитат с право. Според мен.
Когато ти причиняваш ужасно страдание или си причината за страшна, грозна смърт – поне трябва да понесеш вида й. Да му се насладиш – така да се каже. Да не избягваш, да не извръщаш глава от това, което си причинил.
И ето сега да дойда на конкретния днешен проблем.

Тия дни политиците на повечето големи, пък и малки – като нашата – страни по света, вземат решение. Дали техните страни да подкрепят ударите на САЩ над Сирия. Дали да участват в това допълнително кръвопролитие, за което се смята, че може би ще донесе край на кръвопролитията (но да се помни: от началото на миротворческата мисия в Ирак в началото на 90-те досега там са убити над милион мирни граждани, а там по принцип война нямаше!).

И аз наблюдавам как лидерите на различни страни изказват своята подкрепа за САЩ, как с голям или пък не дотам голям ентусиазъм се съгласяват с инициативата на САЩ. А в самите САЩ Конгресът с неговите няколкостотин сенатори ще решава: дали да има въздушни ракетни удари над Сирия или не. Тоест – няколко хиляди мъже по света решават дали да бъдат избити няколко хиляди други мъже. Но най-вече - жени и деца.
Пиещият младеж не е имал възможност, преди да пие, да бъде подложен на една такава мярка, каквато аз предлагам да се приложи на политиците, вземащи решение за ударите. Конгресмените на САЩ, политиците в страните съюзници на САЩ, и така нататък. А мярката, която предлагам, е следната:

Преди да вземат решение да пратят самолетите с умни бомби и свръхточни ракети, които ще разкъсват телата на сирийски граждани – да бъдат заведени до моргите. Където да има хора, пострадали от ракетни удари. По света има достатъчно такива места. Нагледен материал – цинично казано – се намира.

Да бъдат заведени тия, които ще взимат решение за ударите, да изгледат по една, две, три и всъщност – няколко хиляди аутопсии на разкъсани, взривени, смазани и затрупани от паднали сгради хора.
Но мярката да не се изчерпва с това.

Предлагам също така политиците, които ще вземат решение за ударите (за да не съм абстрактен – нека това са българските политици), да отидат за по няколко дни и в болниците, където се лекуват смазани, разкъсани и осакатени от ракетни удари хора. Да постоят край тях и да погледат лицата им. Да им поносят вода.

И накрая ще поискам същите тия – политици и държавни мъже и жени – които ще пратят самолетите и самолетоносачите (или ще ги подкрепят) – да отидат и да прекарат по една, две, пет или десет вечери в семействата, загубили деца при ракетни удари.

Да седят заедно с тях в тягостните вечери, да се будят с тях в безнадеждните утрини. Да гледат портретите с черни лентички по стените и да отбягват очите на майките в ъглите.
Нищо повече.

После – след като преминат през тази мярка – нека вземат решение дали да подкрепят удари с ракети над Сирия или където и да било другаде.

novinar.bg

Депутат от управляващата социалистическа партия във Венецуела съобщи, че се е записал в "Бригадите за защита и съпротива" - милициите на режима на сирийския президент Башар Асад, предаде АФП.

"Това са бригади, организирани от сирийския народ, за да контролират някои зони и да участват в сраженията", обясни от Сирия Абдел ел Забаяр, който е от сирийски произход.

"Логично, ако сме в зона на военни действия, със сигурност ще грабнем оръжията", заяви депутатът от Единната социалистическа партия на Венецуела, пише vesti.bg.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро, подобно на други лидери от латиноамериканската левица, е против западна военна интервенция в Сирия.

Сеул. Южнокорейската полиция използва водни оръдия, за да разпръсне протест на привърженици на обединението на Северна и Южна Корея, предаде ИТАР-ТАСС.
Протестиращите искаха от южнокорейското правителство да възобнови всички прекъснати проекти за обединение на Севера и Юга.
Според полицейски данни в демонстрацията са взели участие повече от 3,5 хил.души.
Те се събрали пред сградата на централната гара в Сеул и се отправили към градското кметство. Протестиращите блокирали няколко улици и предизвикали сериозни задръствания.
Това е първият случай за периода на президентството на Паг Гън Хе, в който полицията използва водни струи за да разпръсне протест.

 15 август 2013, Агенция "Фокус"

От 2005 г. медицинското съсловие у нас отбелязва Деня на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Той се чества на 15 август. На 15 август 1963 г. младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско д-р Стефан Черкезов отива на служебно съвещание в окръжния център с разхлопан претъпкан автобус. Той обаче се блъска в камион и избухва в пламъци. Д-р Черкезов, който тогава е пътувал прав на стъпалата, е изхвърлен от взривната вълна навън, в канавката, и му няма нищо, но веднага, без колебание, се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора
Пламва му косата; изгасва я с ръце и продължава да ги спасява. Облечен е в бяла найлонова риза, която се стопява по тялото му и му причинява дълбоки обширни изгаряния, които сигурно не би получил, ако се бе сетил да я съблече. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40. Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица; и той – най-пострадалият! – започва да ги пренася с носилките до тях и отказва да бъде транспортиран. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша към по-близкия град, Горна Оряховица. По пътя го пресреща върнала се за него линейка и го качва, вече колабирал.
Това не е всичко за този безумно смел и самоотвержен човек и лекар! Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!”
Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и в пълно съзнание. Край леглото му ридае младата му жена Лидия. Последните му думи към нея също са изумителни по своя самопожертвувателен романтизъм:

“Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар...”

Гръцката полиция потуши размириците в лагер за нелегални имигранти в местността Амагдалеза, североизточно от Атина. Звеното за борба с безредици използва срещу чужденците сълзотворен газ и светлинно-шумови гранати.

Повод за сблъсъците в лагера, където пребивават около 1700 имигранти от Азия, Африка и Близкия изток, стана решението на властите да увеличат максималния срок за задържане на нелегалните в центровете от 12 на 18 месеца. Друг мотив за избилото недоволство били технически неизправности, заради които спрели да работят климатиците в бараките на лагера.

В знак на възмущение чужденците запалили спално бельо в голяма част от жилищните помещения и организирали нападения над охранителите. Ранени са 10 „пазители на реда“ в центъра.

Няколко души са успели да избягат по време на безредиците, съобщиха от ръководството на центъра. Полицията в Атина беше вдигната на крак, за да издири чужденците.

Според правозащитници имигрантите в тези центрове са подложени на системна злоупотреба и малтретиране от страна на охранителите. Наред с това в обектите няма достъп до приемлива здравна грижа за настанените, посочват организации от неправителствения сектор.

Миналата седмица мюсюлмани в такъв център се оплакаха, че са били бити по време на молитва. През юли афганистанец почина след инфекция, която е била пренебрегвана в продължение на месеци, алармира левичарското движение KEERFA.

Подобни обекти, които официално се наричат „Закрит център за гостоприемство”, има на още няколко места в Гърция. В южната ни съседка всяка година пристигат десетки хиляди имигранти от различни държави по света. Около 95% от нелегалните имигранти, влизащи в Европейския съюз, проникват именно през Гърция.

novinar.bg

Жителите от столичния квартал "Младост 4" се вдигат на бунт срещу строеж на Митко Димитров известен като - Пайнера. Бизнесменът строи жилищна сграда върху детска площадка, която хората от квартала построяват със собствени средства. Така върху зелената площ сега се разхождат само багери.

Как градоустройственият план на един квартал се приема без дебат и законен ли е спорният строеж - вижте във видеото от репортаж на Радостина Янкова и оператора Любомир Милошев.

Първият куплет на това стихотворение, както и „Прощално“, е написано в Дирекцията на полицията през април 1942 г. След прочитането на присъдата, на 23 юли 1942 г. поетът е написал втория му куплет и е поставил датата „14 ч. – 23. VІІ. 1942 г.“. Ръкописът му е бил изнесен от затвора от близките на поета.

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                                           толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. - 23.VII.1942 г.

От самото си възникване капиталистическият начин на производство е антагонистичен и съдържа непримирими вътрешни противоречия:

- между обществения характер на производството и частната, капиталистическата форма на присвояване;

-между тенденцията към безграничен растеж на производителните сили и ограничената цел на производството, която поставя постоянни граници на развитието на производството;

- между производството и ограниченото потребление, обусловено от мизерните условия на живот на трудещите се маси;

- между организацията на производството в отделното предприятие и анархията на производството в обществото;

- между работника и машината като оръдие на капитала;

- между умствения и физическия труд;

- между науката и работника;

- между града и селото;

- между капиталистическата метрополия и колониите.

Противоречието между обществения характер на производството и частната форма на присвояване, намира своя израз в антагонизма между пролетариата и буржоазията, между труда и капитала.