КЪМ ПОЕТИТЕ НА ЗАПАДА

Людмил Стоянов

Британио! Нима си ти доволна,

че плаче гъркът, посивял и слаб?

Да се признаеш във грабеж е тежко...

Светът ще се срамува зарад теб!

Байрон, „Чайлд Харолд“

Да! Знайно е, че,

син на своята епоха,

не може, не, поетът да мълчи.

За правда, чест и мир

в неспирен поход –

той цял е трепет, мисъл и очи.

Той свързва хората в единен порив,

обединява воли и души,

клейми предателя с печат позорен,

нелепи предразсъдъци руши.

Не бе ли Байрон бард на свободата?

Нали Британия кълнеше той,

кога егейския попътен вятър

към Мисолуги водеше го в бой?

А Бърнс,

приятел на бедняка,

обличител

на кралската недъгавост и злост?

А Лонгфело и Уитмен – в лъчите

на бъдното що хвърлят светъл мост?

И тоя мост

съединява океани,

сърца,

надежди,

мисли

и мечти.

Защо бледнеят дръзките тирани,

кога, поете, заговориш ти?

Юго и Беранже –

не бяха ли те пламък,

от сън пробудил робските души?

Словата на поета – те са ярко знаме

и правдата им – гръм несъкрушим.

Днес де сте вий, поети в „бляскавия“ Запад?

От свойте кули

звездната мъгла

вий съзерцавате,

както децата зяпат

след пеперуди или хвърчила.

Недоумявате почти, че има хора,

с оръжие що бранят роден край,

и редно е за вас, че тия, що се борят,

са стреляни в Корея, в Индо-Китай.

До вашето изтънчено ухо не стига

борбата на народите що днес

рушат с кръвта си робските вериги

и в битки изковават свойта чест.

Косят, рушат американски бомби,

горят, димят корейските села...

Но що са кръв, човешки хекатомби

за с „лаври“ увенчаните чела?

Нов свят в пожарите се ражда – светъл,

на братство, мир,

любов

и свобода!

Но вий мълчите!

Пусто е сърцето,

душата ви е хванала ръжда...

Нима, деца на отживяла класа,

праха на миналото ви покри

и вашите миражни стихове – това са

изтляващи, догарящи искри?

Дигнете глас!

Жигосайте жестоко

убийците в цилиндри,

в редингот!

На милиони

прости хора без монокъл

кажете:

„Ваш е – вашият живот!“

Дигнете глас!

Или завинаги млъкнете!

Човечеството ще пребъде и без вас.

То има свойте верни синове-поети

и те зоват с пророчески, гръмовен глас!  

/Из стихосбирката „Отвъд желязната завеса, 1949-1954 г./