КЪМ ПОЕТИТЕ НА ЗАПАДА
Людмил Стоянов
Британио! Нима си ти доволна,
че плаче гъркът, посивял и слаб?
Да се признаеш във грабеж е тежко...
Светът ще се срамува зарад теб!
Байрон, „Чайлд Харолд“
Да! Знайно е, че,
син на своята епоха,
не може, не, поетът да мълчи.
За правда, чест и мир
в неспирен поход –
той цял е трепет, мисъл и очи.
Той свързва хората в единен порив,
обединява воли и души,
клейми предателя с печат позорен,
нелепи предразсъдъци руши.
Не бе ли Байрон бард на свободата?
Нали Британия кълнеше той,
кога егейския попътен вятър
към Мисолуги водеше го в бой?
А Бърнс,
приятел на бедняка,
обличител
на кралската недъгавост и злост?
А Лонгфело и Уитмен – в лъчите
на бъдното що хвърлят светъл мост?
И тоя мост
съединява океани,
сърца,
надежди,
мисли
и мечти.
Защо бледнеят дръзките тирани,
кога, поете, заговориш ти?
Юго и Беранже –
не бяха ли те пламък,
от сън пробудил робските души?
Словата на поета – те са ярко знаме
и правдата им – гръм несъкрушим.
Днес де сте вий, поети в „бляскавия“ Запад?
От свойте кули
звездната мъгла
вий съзерцавате,
както децата зяпат
след пеперуди или хвърчила.
Недоумявате почти, че има хора,
с оръжие що бранят роден край,
и редно е за вас, че тия, що се борят,
са стреляни в Корея, в Индо-Китай.
До вашето изтънчено ухо не стига
борбата на народите що днес
рушат с кръвта си робските вериги
и в битки изковават свойта чест.
Косят, рушат американски бомби,
горят, димят корейските села...
Но що са кръв, човешки хекатомби
за с „лаври“ увенчаните чела?
Нов свят в пожарите се ражда – светъл,
на братство, мир,
любов
и свобода!
Но вий мълчите!
Пусто е сърцето,
душата ви е хванала ръжда...
Нима, деца на отживяла класа,
праха на миналото ви покри
и вашите миражни стихове – това са
изтляващи, догарящи искри?
Дигнете глас!
Жигосайте жестоко
убийците в цилиндри,
в редингот!
На милиони
прости хора без монокъл
кажете:
„Ваш е – вашият живот!“
Дигнете глас!
Или завинаги млъкнете!
Човечеството ще пребъде и без вас.
То има свойте верни синове-поети
и те зоват с пророчески, гръмовен глас!
/Из стихосбирката „Отвъд желязната завеса, 1949-1954 г./