ЯСТРЕБИНСКА БАЛАДА

на шесте ястребинчета

Цветя донесох ви деца,

поседнах, помълчах унесен.

Заслушан в тъмната гора,

да чуя детската ви песен.

Че никой в горската пътека,

по стъпките ви днес не ходи.

Самотен споменът полека,

край паметника тъжно броди

Подухне ли ветрец в листата,

над Ястребино оживяват

гласчета детски, в тишината

легенда шепнешком напяват.

Декември заснежи земята,

коледни нощи предстояха.

Дечица с трепет край елхата,

надежда за добро таяха.

Не с радост детските ръчички,

свещи искрящи изгориха.

Човешки изроди – фашисти,

куршуми кървави дариха.

Деца курбан за Младенеца,

палачи детска кръв проляха.

В небесен храм и във двореца,

позорно бог и цар мълчаха.

Прокоба страшна, спомен черен,

вечно над тоя ден ще тегне.

Ще ли допуснем в час неверен,

забвение за тях да легне?

А новите ни политици,

във демокрация се вричат

и с имената на убийци,

помпозни паметници кичат.

Каква е тая орисия,

героите сега забравят.

В лъжливо време, в улисия,

нищожества „герои” стават.

Георги Цонев Георгиев

Февруари 2005 г.                                                                                            

гр. Попово