„Жертвите на комунизма”и президентът на всички българи

Велко Вълканов

Почетен председател на ЦС на Българския антифашистки съюз

/Проект за паметник на "жертвите" на комунизма/

На 1 февруари, деня, в който бе изпълнена присъдата на осъдените от Народния съд, президентът на всички българи г-н Росен Плевнелиев почете не само тяхната памет, но и паметта на всички други „жертви на комунизма”. Когато полагаше своя венец пред паметната плоча на жертвите, от двете му страни стояха, изпънали снага, войни от българската армия. Така по всички правила бе отдадена държавна почест на осъдените от Народния съд и другите жертви на комунистическия режим.

Всъщност чия памет почетохте, г-н Президент? На Богдан Филов, на същия този Богдан Филов, който като министър председател на България (16.ІІ.1940 г. - 12.ІV.1943 г.), подписа на 1 март 1941 г. във Виена акта за присъединяването на България към тристранния пакт на Германия, Италия и Япония. Това е същият този Богдан Филов, чието правителство на 13 декември 1941 г. обяви война на САЩ и Великобритания – една война, която струваше на българския народ хиляди човешки жертви и огромни материални щети. Това е същият този Богдан Филов, чието правителство окупира значителни части от Югославия и Гърция, като по този начин освободи няколко немски дивизии за войната срещу Съветския съюз. Това е същият този Богдан Филов, чието правителство инициира приемането на расисткия Закон за защита на нацията, обосновал „законното” преследване на българските граждани от еврейски произход и в изпълнение на който закон над 11 хиляди евреи от „новите земи” бяха предадени на германците, за да бъдат унищожени в Освиенцим. Не зная дали осъзнавахте, г-н Президент, че Вие почетохте паметта и на такава „жертви на комунизма” каквато е Комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, осъден (задочно) на смърт от Народния съд.

Президентът на всички българи отдаде почит на паметта и на Добри Божилов и Иван Багрянов, чиито правителства продължиха изцяло прогерманската, т.е. пронацистката и дълбоко противонародната, антибългарска политика на предишното правителство. Той по-нататък да почете паметта и на ония, които понесоха справедливо наказание за избиването на шестте деца от Ястребино. Той не подмина паметта и на ония, наказани по-късно, изверги, които през юли 1944 г. избиха без съд и присъда 17 мирни български граждани от Провадийска околия, между които и съседът на нашето семейство чудесният човек Димитър Чивгънов. Мога да продължа, но и това е достатъчно.

Остава да очакваме, че след като почете паметта на жертвите на българския комунистически режим, г-н Плевнелиев ще изпрати съболезнователна телеграма до семействата на осъдените от Нюрнбергския съд и после обесени фюрери на нацистка Германия - главните виновници на страшната световна война и наши съюзници от ония години.

Но, питам се, след като почете паметта на жертвите на комунизма, не би ли трябвало г-н Плевнелиев, бидейки президент на всички българи, да почете паметта и на жертвите на фашизма.

Не искам да мисля, че г-н Плевнелиев, образован все пак човек, ще повярва на ония, които твърдят, че в България няма жертви на фашизма просто защото в България не е имало фашизъм. Каква трябва да е обаче онази държава, която, станала съюзник на най-фашистката държава в света, нацистка Германия, заедно с нея се сражава за постигането на нейните, на нацистка Германия, цели, ако не фашистка? Помагачът на
фашиста е също фашист, г-н президент, точно както помагачът на убиеца е също убиец.

Списъкът на жертвите на фашизма е многократно по-дълъг от жертвите на комунизма

Той започва с жертвите на фашисткия преврат на 9 юни 1923 г. Тогава биват убити Ал. Стамболийски, Райко Даскалов, Спас Дупаринов, кмета на София Крум Попов и още много други, хиляди други сдружени земеделци, вдигнали се в защита на своето законно правителство. По-късно от фашистки куршум загина друг виден деец на Земеделския съюз – Петко Д. Петков.

Списъкът на жертвите на фашизма продължава с жертвите от страшните априлски нощи през 1925 г. Тогава са убити гениалният български поет Гео Милев, великият журналист Йосиф Хербст, нежните поети Сергей Румянцив и Христо Ясенов. За жертвите от онова време пише и Никола Д. Петков в статията си „Априлската голгота”, публикувана в „Народно земеделско знаме” от 20 април 1947 г. Ето какво можете да прочетете в тази статия, г-н президент: „Април 1925 г. Тридесет хиляди български граждани – селяни работници и интелектуалци паднаха за политическата свобода на българския народ. Реакцията победи временно и на 19 май 1934 г. успя да закрепи фашистката диктатура в България”.

По-късно по време на Световната война, когато у нас се организира на ново равнище антифашистката съпротива, загинаха десетки хиляди антифашисти, между които и другият гениален български поет Никола Вапцаров. Бяха избити хиляди партизани, хиляди партизански и яташки къщи бяха изпепелени.

И така, очаквам на 9 септември Вие, г-н президент, да дойдете с нас, българските антифашисти, пред Братската могила в София, за да изразите своята почит към жертвите на фашизма.

Тогава, може би ще повярвам, г-н президент, че сте президент наистина на всички българи, а не лидер на най-реакционната десница у нас.