„Буржоазните писатели са изписали и изписват планини хартия, възпявайки конкуренцията, частната предприемчивост и други великолепни доблести и прелести на капиталистите и капиталистическия строй. Обвиняваха социалистите, че не желаели да разберат значението на тези доблести и да се съобразяват с „природата на човека“. А всъщност капитализмът отдавна е заменил дребното стоково самостоятелно производство, при което конкуренцията можеше в що-годе широки размери да възпитава към предприемчивост, енергия, смелост в инициативата, с едрото и най-едрото фабрично производство, с акционерните предприятия, синдикати и други монополи. Конкуренцията при такъв капитализъм означава нечувано зверско задушаване на предприемчивостта, енергията, смелата инициатива на масата на населението, на огромното негово мнозинство, смелата инициатива на масата на населението, на огромното негово мнозинство, на деветдесет и девет на сто от трудещите се, означава също заменяне на съревнованието с финансовото мошеничество, с деспотизма, с угодничеството във върховете на социалната стълба.

Социализмът не само не задушава съревнованието, а, напротив, за пръв път създава възможност да бъде то приложено действително широко, действително в масов размер, да бъде въвлечено действително болшинството на трудещите се на арената на такава работа, където те могат да се проявят, да разгърнат своите способности, да проявят таланти, които в народа представляват неначенат извор и които капитализмът е мачкал, потискал и душил с хиляда и милиони“

Ленин – декември 1917 г.