40 ГОДИНИ НАРОДНА ВОЙНА ВЪВ ФИЛИПИНИТЕ

На 26 декември 2008г. се навършиха 40 години от създаването Комунистическата партия на Филипините (КПФ) – една от най-влиятелните комунистически партии в света. Комунистите във Филипините водят ожесточена продължителна война в една от най-изстрадалите от гнета на американския империализъм страни в света.

Филипините са островна страна в Югоизточна Азия с над 90млн. души население. Страната, подобно на Куба, се освобождава от испанско колониално иго в края на 19 век, но, за жалост, само за да премине на подчинение на новата световна сила – САЩ, които отстъпват господството си само в периода 1941-44г. (японска окупация). Проамериканският политически режим се смята за най-корумпирания в Азия и втори по корумпираност в света. От 2001г. начело на Филипините до днес е диктаторката Глория Аройо, която продължава линията на тясна обвързаност със САЩ. Тази обвързаност се изразява в 1/4 от износа на страната – директно, и още толкова – чрез посредници – за Североамериканската икономика; в грубо вмешателство във вътрешните дела на страната – САЩ имат напълно незаконни военни бази (конституцията забранява разполагането на чужди войски на територията на Филипините) и дори участват в преследването и изтребването на противниците на режима. Освен това, поради диктата на империализма страната е в хронична икономическа криза, изразяваща се в полуфеодални господстващи икономически отношения, в крайно неразвита индустрия и селско стопанство, произвеждащо главно сурова продукция, във външен дълг в размер на над 60млрд. долара (към 2006г.) и още: макар производители на може би най-хубавия ориз, Филипините, поради своята изостаналост, са принудени да се превърнат в най-големия вносител на ориз в света; рязкото покачване на цената му през 2008г. доведе до глад и гладни бунтове в страната...

Като израз на народния гняв срещу гнета на свои и чужди господари, в края на 1968г. се създава Комунистическата партия на Филипините. Подготовката за създаването й започва от средата на 60-те години. Впоследствие партия преживява два периода на остра вътрешна идейна борба – от 1968 до 1977г. срещу лявото сектантство и от края на 80-те до 1992г. срещу различните видове десни опортюнисти, повлияни от перестройката на Горбачов, от идеите на социал-демокрацията и буржоазния либерализъм. Революционното крило в КПФ излиза победител в тези вътрешни борби, а неговите противници се продават на врага, включвайки се в различни неправителствени организации, в правителствените войски и в държавното разузнаване. Основната политическата линия на партията е подготовка на нова демократична революция по пътя на продължителна народна война. Членове на партията (няколко десетки хиляди на брой) са и стават най-активните участници в масовото народно съпротивително движение. КПФ участва във всички възможни форми на легално съпротивително движение – профсъюзи, селски, женски, младежки, културни и др. видове легални масови организации. Заедно с други прогресивни политически организации КПФ ръководи Националния демократичен фронт на Филипините, борещ се за национална независимост и демокрация. КПФ разполага и със свое въоръжено крило – Нова народна армия (ННА), създадена на 29 март 1969г. Преди 40 години ННА започва въоръжената борба със 60 бойци, въоръжени с 35 пушки и няколко пистолета. Днес ННА е съставена от 3 дивизии, което се равнява на 9 бригади, съставени от 27 батальона, включващи около 25 000 бойци, които действат в 128 селски области (от общо 170) на страната. Към тях трябва да се прибавят още десетки хиляди бойци-участници в народните милиции по места плюс стотици хиляди души, участващи в отрядите за самозащита към масовите народни съпротивителни организации. Бойците на ННА извършват внезапни нападения, засади, саботажи, наказателни операции и арести срещу враговете на народа, особено срещу едрите земевладелци, които безжалостно експлоатират филипинските селяни. Опирайки се на ННА, КПФ провежда своята програма минимум по главния въпрос на Демократичната революция – въпросът за земята. Тя включва намаляване на рентата, премахване на лихварството, увеличаване на заплатите на селскостопанските работници, повишаване на изкупните цени на произвежданите от селяните продукти и повишаване количеството и качеството на продукцията посредством методите на взаимопомощта и кооперативния труд. Чрез ННА се подготвя и провеждането на програмата-максимум: конфискация на земята от едрите земевладелци и раздаването й на бедните селяни. ННА спомага и за създаването на масови съпротивителни организации по места – на селяни, селскостопански работници, жени, младежи, културни дейци и др. Бойците на ННА участват пряко в производството, а също и в кампании по ограмотяване на населението, лекуване и почистване, тренировки за самоотбрана и културно-просветни мероприятия. ННА разполага със свои бойци и в градовете, готвейки се усилено за момента, когато ще бъде в състояние да завзема властта и в градовете на страната.

Режимът на Аройо, подпомогнат пряко от войските на САЩ, е избил над 1000 души в периода 2001-2009г. и още над 200 безследно изчезнали, а в селата, които са оказвали помощ на бойците на ННА, хората се подлагат на преследвания и мъчения.

Въпреки всички трудности и изпитания, на които е подложен, народът на Филипините – милиони работници и селяни, водени от Комунистическата партия, от Националния фронт и от Новата народна армия – твърдо върви по пътя на националното и социално освобождение.

1954 г. Военната колегия на върховния съд на НР България пристъпва към разглеждането на наказателно дело от общ характер № 634, хвърлящо светлина върху събитията от 1923-1925 г.. През 1953 г. са открити останките от жертвите на фашисткия терор, започнат от правителството на Александър Цанков през 1923 г..

Един след друг тогава „безследно" започват да изчезват десетки интелектуалци като публициста Йосиф Хербст и комуниста Вълчо Иванов, поетите Гео Милев и Христо Ясенов, народните представители Тодор Страшимиров, Петко Д. Петков и много други. Тридесет години по-късно пред Народния съд са изправени останалите живи палачи. Процесът започва с подробно описание на престъпленията, за да стигне до закономерната развръзка -- заклеймяване на престъпниците и произнасяне на присъди.

Режисьор: Маргарит Николов

Сценарий: Николай Христозов

В ролите: Наум Шопов, Борис Луканов, Любомир Младенов, Асен Миланов, Димитър Буйнозов, Ицхак Финци, Васил Михайлов, Стефан Гецов, Петър Чернев, Димитър Хаджиянев, Любомир Бъчваров, Тодор Щонов, Елена Райнова, Коста Цонев и др.

Държава: България

Година: 1979