Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
„Хората всякога са били и всякога ще бъдат глупави жертви на измамата и самоизмамата в политиката, докато не се научат да търсят зад всевъзможните нравствени, религиозни, политически, социални фрази, заявления, обещания интересите на тези или онези класи. (Владимир Ленин)
Автор: klasovosaznanie Категория: Политика
Прочетен: 389950 Постинги: 141 Коментари: 80
Постинги в блога от 17.06.2014 г.

 


Протестите в България (2013 – нач.2014 г)

Докладът е изнесен пред V Международен симпозиум „Единство на народите против империалистическата агресия“, проведен април 2014 г. в Истанбул, Турция

В края на ХХ в. в България беше извършена реставрация на капитализма. От държава със социалистическа икономика страната ни се превърна в държава с пазарно стопанство.

Основна вина за разрушаването на социализма има ревизионистичният курс, предприет от Българската комунистическа партия, в продължение на Хрушчовската доктрина. Отказът от основни положения в социалистическите идеи като диктатура на пролетариата и класова борба, логично довеждат до отказ от социализма въобще в края на ХХ в. Когато ревизионистичният курс изцяло заема водеща роля в партията, тя сменя своето име на Българска социалистическа партия.

Под маската на "демокрация" и "свобода на словото" бяха премахнати социалните придобивки, създадени по времето на социализма, като безплатното образование и здравеопазване. Общонародната собственост се превърна в частна. Малцинството от най-приспособимите към новите условия забогатя за сметка на широките слоеве от населението. Правителствата, които управляват България от тогава, я превърнаха в неоколония на западния империализъм.

През последните години под влиянието на неолибералните реформи и задълбочаващата се икономическа криза социалните противоречия се изостриха, нараснаха бедността и безработицата.

В някои от най-големите университети се състояха протести срещу повишаване на семестриалните такси. В повечето случаи те бяха успешни.

Високите сметки за електричество станаха повод за избухване на вълна от масови социални протести през февруари 2013 г. Те се открояваха със значителна многочисленост. Състояха се във всички големи градове на страната. Основните искания бяха насочени срещу енергийния монопол на частните компании. Чуваха се лозунги за национализация. С течение на протестите те се радикализираха, стигна се до сблъсъци между полиция и демонстранти, бяха изпочупени офиси на енергийните корпорации. Стигна се дори до демонстративни самозапалвания, завършили със смърт.

image

/"Земята на Ботев и Левски отново е робска земя" - Варна, февруари 2013 г./

Въпреки участието на широки слоеве от населението в тези протести, ясно личеше техният хаотичен характер и разнороден състав. От това се опитваха да се възползват опозиционни партии, като налагат влиянието си там. В разгара на най-големите демонстрации ние издигнахме плакат с революционен лозунг срещу капитализма. Тогава група крайнодесни елементи извършиха нападение срещу нас. Това ясно потвърди нашите опасения за опити за дирижиране на протестната вълна.

image

/"Стига капитализъм, стига ограбване" - София, февруари 2013 г./

В крайна сметка социалните лозунги се размиха, като най-ярко се открояваше искането за оставка на правителството. Народното недоволство беше удавено в реакционно-партийни интереси и боричкания. След поредните сблъсъци пред парламента правителството подаде оставка.

Въпреки насилственото слизане от власт, предсрочните избори бяха спечелени от същата партия, която подаде оставка под натиска на протестите. Тя обаче се оказа в изолация и властта взе Българската социалистическа партия, в коалиция с ДПС.

Няколко дни след встъпването на новото правителство започнаха нови протести, провокирани от назначение на поредния олигарх начело на силова държавна структура. В началото тези протести наистина бяха масови, създаваше се впечатление, че недоволството от февруари продължава. Няколко дни след започването им обаче те бяха превзети от реакционни групи, недоволни от изборните резултати. Най-крайните неолиберали, които останаха извън парламента, заедно със свалената от власт партия активизираха огромни ресурси за насърчаването на този протест и за превръщането му в нищо друго освен в антиправителствен. Уклонът на това мероприятие беше открито антикомунистически. Разшири се пропагандата, представяща управляващата Социалистическа партия, като комунисти. Основен лозунг, който се допускаше беше "оставка" на правителството. Отсъстваха абсолютно всякакви социални искания, като те се заместваха с идеалистически брътвежи за "морал", "честност", "прозрачност" и т.н.

За разлика от февруарските протести, тези не срещнаха подкрепа в другите градове на страната, а се провеждаха само в столицата.

image

/Протест на дясната реакция в центъра на София - лятото на 2013 г./

Участниците в тези вълнения прикриваха своите конюнктурни интереси, като обявяваха каузата си за "общонародна". Съвсем възможно е тези протести финансово да са подпомагани от чужди фондации. В България особено популярна е империалистическата фондация "Америка за България", имаща за цел узурпирането на културния и интелектуален живот в нашата страна. Започнаха да се появяват изказвания на чужди посланици у нас в подкрепа на тези протести. Това е груба намеса във вътрешнополитическите работи на държавата.

Няма как да определим тези протести по друг начин, освен като буржоазни междуособици, нямащи нищо общо с борбата на пролетариата в България. Логично, инстинктивно хората се отдръпнаха от тези мероприятия, добиващи все повече хумористични измерения. Започна организирането на контрапротест срещу участниците в антиправителствените демонстрации.

За да оправдаят липсата на подкрепа за своите маргинални маршове, представителите на крайната реакция разкриха своята човеконенавистна същност, като прибегнаха до социалдарвинистки трактовки. Те определяха своите протести, като проява на "качествените" хора, за разлика от февруарските събития, които били бунт на "количеството".

Когато стана очевидно, че опитът да се свали правителството по този начин няма как да успее, беше направено посегателство срещу Софийския университет. Той беше затворен с вериги от малочислена студентска организация с искане за оставка на правителството. За разлика от студентски окупации в други държави, за които знаем, че се извършват от прогресивни младежи със социални искания, Софийският университет принудително прекрати своята дейност под диктата на реакционни сили.

И там бяха издигнати идеалистическите лозунги за "морал в политиката", като отново нямаше никакви други искания, освен "оставка". Освен, че отсъстваха социални мотиви за извършване на окупацията, изцяло отсъстваше академичната тематика. Проявата очевидно нямаше нищо общо с университета. Всичко говореше, че тя е провокирана от сили, външни на учебното заведение, та дори и външни на нашата страна.

Доказателство за това е посещението на бившия американски посланик в окупирания университет. Това показа явното външно участие в прекъсването на учебните занятия в университета и то не от къде да е, а от САЩ. Освен това, представители на студентите, окупиращи университета, лично отидоха в посолството на Германия, за да търсят помощ от немския посланик у нас. Този акт демонстрира откровеното незачитане на националния ни суверенитет и признаване на по-висши "експертни" външни сили в лицето на САЩ и ЕС.

image

/Джеймс Пардю на посещение при "Ранобудните студенти" в окупирания Софийски университет/

image

/"Ранобудни студенти" на посещение в германското посолство/

Окупацията беше съпровождана от открита антикомунистическа реторика. Това беше придружено с призиви за намеса на "международната общност" във вътрешната политика на България.

Реакционната същност на извършителите на окупацията ясно пролича, когато те изпратиха свои представители на Майдана в Киев. Там, заедно с фашистите от "Десен сектор" и "Свобода" скандираха "Слава на Украйна", "Комунистите на въжето", "Който не скача, е руснак". От трибуната на площада демонстрираха своята солидарност към метежниците. Под лозунгите за "евроинтеграция" българските окупатори станаха съучастници в престъплението срещу украинския народ. След тази визита, на българските протести започнаха да се появяват скандирания "Нека в София стане като Киев".

В Софийския университет хората, държащи сградата под ключ, демонстрираха агресивно отношение към своите колеги, особено към тези, които не показват положително отношение към тях. Освен това, самата окупация не беше подкрепена масово от студентите на университета. За сметка на това в сградата се подвизаваха хора, които очевидно нямат нищо общо с учебното заведение. Някои от тях са добре познати от антиправителствените протести или известни с десните си политически убеждения. Присъстваха дори хора, които са се завърнали специално от чужбина, само за да участват в това събитие.

Особено разочарование изпитахме от участието в тази окупация на групи, по принцип демонстриращи леви убеждения. Става въпрос за различни анархистични течения, антиавторитарни елементи, разнородни опортюнисти. Някои от тях дори се самоопределят като марксисти. Това постави ясна разграничителна линия между нас и тях. Със своите действия те защитиха империализма.

Подобно на събитията в Киев, у нас вървеше пропаганда, че в окупацията има "всякакви" хора. С участието на гореспоменатите групи се доказваше именно това, като, видиш ли, в затварянето на университета има и "леви". Практическите действия обаче показват, че тези "леви" нямат никакво влияние върху развитието на проявата, а изпълняват ролята на пълнеж. Насоката на окупацията се задаваше от представители на десните сили.

Ние, заедно с други прогресивни студенти и недоволни от прекъсването на учебния процес, участвахме в организирането на съпротивата срещу затварянето на университета. Проведе се събиране на подписи и се състояха няколко спонтанни протеста. Състоя се прожекция на антиимпериалистически филм в друга сграда на учебното заведение, разобличаващ американската имперска политика за насърчаване на студентски групи, подобни на нашите окупатори.

След като се видя, че не срещат подкрепа и след съпротивата на студентите, хората, които затвориха университета, след вътрешно гласуване решиха да прекратят окупационната стачка. Това беше логичният завършек на една антистудентска проява. Изглеждаше, че всичко това вече е част от историята.

Няколко седмици след това, най-радикалното реакционно крило, най-подло, през нощта отново сложиха вериги на Софийския университет. Този път истински студенти почти не присъстваха. Този акт беше извършен от хора, чужди на ВУЗ-а. Още по-силно беше агресивното отношение, спрямо обикновените студенти и политическите опоненти. Имаше призиви за подпалване на парламента и метеж. Антикомунизмът този път беше още по-яростен. Демонстрираше се крайна русофобия.

Логично недоволството този път беше още по-голямо. След огромна демонстрация на студентите против окупацията и сблъсъци пред сградата, окупаторите позорно напуснаха университета следващата нощ. Същите те продължават да посещават антируски и антикомунистически митинги в подкрепа на метежниците на Майдана в Киев. Тези лица редовно оскверняват антифашистки паметници в центъра на София. Това доказва техния слугинаж на американския империализъм.

Изключително важно е правилното разбиране на събитията в България през последната година. Българските медии тенденциозно изкривяват събитията и създават погрешна представа за случващото се. Вероятно чуждестранните информационни източници правят същото и сигурно много хора остават с погрешното впечатление, че тези протести са "народно въстание", а окупацията е "младежки бунт" срещу системата.

Детайлното познаване и правилното тълкуване на ситуацията показват антинародната същност на тези мероприятия. С увереност можем да твърдим, че протестите от лятото са реакция срещу спонтанния подем на народните маси през февруари, предизвикани от високите сметки за ток. Окупацията на университета е контрапункт на прогресивните тенденции сред студентите и по специално – на протестите срещу повишаване на учебните такси и срещу приватизацията на образованието.

Засега преодоляваме реалната опасност от извършване на цветна революция и държавен преврат по украински сценарий. Едно от обясненията за това е, че все пак българското правителство до голяма степен извършва политика в слугинаж на ЕС и САЩ. Освен това основните ресурси на западните империалисти са насочени към налагането на своите интереси в Украйна и вероятно преврат в България не стои на дневен ред.

Събитията от последната година за пореден път доказаха, че единственият път за разрешаване на социалните и политическите проблеми минава през борба за освобождаване от гнета на капитализма и американския империализъм. Като врагове на социализма се показаха левите опортюнисти, ревизионистите на марксизма, повлияни от дребнобуржоазния индивидуализъм. Практиката налага идеологическа борба срещу тези групи, като необходимо условие за извоюване на диктатура на пролетариата, като единствен път към комунизма.

 http://www.septemvri23.com/Bulgaria_protesti_2013-nach2014.htm


Категория: Политика
Прочетен: 1080 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: klasovosaznanie
Категория: Политика
Прочетен: 389950
Постинги: 141
Коментари: 80
Гласове: 143
Календар
«  Юни, 2014  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30