ЗА СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ

Георги Димитров

Аз се гордея с това героично въстание!

Съжалявам само, че аз и моята партия не бяхме тогава още истински болшевики. Поради това ние не можахме успешно да организираме и да проведем това историческо народно въстание начело с пролетариата.

Нашата недостатъчно болшевишка организация, политика и тактика, липсата на революционен опит и особено нашата опортюнистическа, така наречена неутрална позиция на 9 юни през време на военно-фашисткия преврат значително помогнаха на българските народни убийци и палачи, на узурпаторите на държавната власт при потушаване въстанието на масите.

Но Партията извлече от това кървав урок и го използува. И освободителната борба на българските работници и селяни под ръководството на Комунистическата партия, осветлявана от великия опит на Септемврийското въстание, неотклонно върви напред, към окончателна победа.

За изкореняването на комунизма фашистките правителствени банди непосредствено след въстанието и през последвалите две години убиха над 20 хиляди работници, селяни и интелигенти. Моят брат също така бе убит в полицейския затвор. И въпреки това комунизмът в България в настоящия момент има несравнено по-дълбоки и силни корени, отколкото в 1923 г. – това е едно хубаво предупреждение до всички ревностни изкоренители на комунизма в другите страни, за всякакъв род съвременни донкихотовци!