Иван Пешев Цанков
Трябва да се отдаде дължимото и на една личност от Врабево, изцяло отдадена на хората. Личност, която с гордост може да се нарече врабевската “Майка Тереза”. Това е Иван Пешев Цанков – Иван Пешака, както го знаят всички врабевени.
Едва ли има човек от Врабево, който да не е опирал за помощ или съвет до него. Нещо повече, чужденец да закъснее в селото – към него ще се обърне, при него ще пренощува. Неговата врата е отворена за всички добронамерени хора – българи, турци, цигани, чужденци. За всеки ще намери блага дума и каквото може ще му помогне. Готов е да помогне на всеки и с всичко. Рядко се раждат сега такива хора с големи и добри сърца, като това на Иван Пешаков.
Той е роден на 9 декември 1922 г. Майка му – Пеша Цанкова Вълкова, живее сама, до брат си, в махала “Копадън”, който не само не ъ помага в отглеждането на единственото ъ дете, а и я тормози още повече. Живее много мизерно заедно с единствения си син Иван, който израства в нищета и неволи. От малък свикнал с бедността и оскърбленията, той работи всяко лято по богаташките къщи, за да изкара по някой къшей хляб за него и майка си. Обрулен от живота, от малък се сблъсква с безобразната тогава българска действителност.
Завършва начално и основно образование в родното си село, а за по-високо образование не може и да си помисли. Като юноша се свързва с най-добрите младежи тогава в селото: Борис Боев, Христо Хайджийски, Ангел Ватев и др., които и в момента са най-добрите му приятели. Израснал сред хората, вече възмъжал, участва в нелегалната борба преди 9 септември 1944 г. Работи като дърводелец при Никола Добрев и Христо Димитров. Изкарва тежка военна служба през 1943-1944 г., като трудовак работи на дигата в гр. Гулянци, оттам е преместен в лагера “Свети врач” до гр. Симитли.
През октомври 1944 г. се завръща във Врабево. Включва се активно в обществено – политическия живот на селото. Той е един от инициаторите за създаването през 1947 г. на Трудовото кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). Като занаятчия с много професии участва в организиране работата в стопанството в отрасъл животновъдство. Значителна помощ оказва за построяването и оборудването на мелницата. Замества в един период председателя на стопанството, когато той е на курс за квалификация.
От 1958 г. до 1962 г. е секретар на селсъвета във Врабево и пръв помощник на кмета Пенко Касалийски. След това отново като животновъден бригадир успява да измъкне животновъдството от тресавището, в което бе затънало. Оттам напуска и отива на работа в ТПК “Труд”, която вече е преструктурирана от дърводелска в железарска кооперация, където работи през 1970 г. и 1971 г., като последната година е председател. По негово време започва да се произвежда продукция за износ за Чили. Кооперацията укрепва финансово, построява се нова битова сграда, подобряват се условията на труд и работниците започват да изкарват по-добри заплати. Персоналът става над 90 човека.
Голяма помощ му оказва арх. Борис Радоев Боев (Дядо Бойчо), който му подсигурява финансови средства за инвестиране. Тази му дейност прави впечатление на общинските и областни служби в Троян и Ловеч, извикват го на разговор и го убеждават, че трябва да приеме да бъде издигнат за председател на селсъвета (сега кмет). Той упорито отказва поради недостатъчното си образование.
Накрая склонява и от 1971 г. до юни 1977 г. той е председател на общината във Врабево. Като председател Иван Пешаков проявява с пълна сила своята действена натура, като инициативност за благоустрояване бита и културата на населението. Под негово ръководство като председател се извършва значително строителство. Организира и започва разширяване на западния корпус на училището, асфалтира се голяма част от улиците. Построяват се четири трафопоста за стабилизиране на токоподаването. Извършва се проектиране на стадиона, изкопава се басейнът и започва отливането на бетон, успява да отчужди частни имоти за детска градина и площадка за изграждане на съвместна сграда в центъра на селото за кметство, ТКЗС, селкооп и поща. Довършено е общежитието за девойки към училището. Кметството се снабдява с валяк, два автобуса, самосвал и бордови камион.
Пешаков споделя, че винаги е имал пари за своите строежи и за завършване на идеите си. Това става възможно благодарение на близките му отношения със Сава Дълбоков – председател на плановата комисия и заместника му арх. Борис Радоев Боев, както и на помощта, която му оказва областното ръководство на партията. Всички са оценили организаторските му качества.
Известна е приказката, че пари трябва да се отпускат само на тези, които успяват да ги усвоят успешно и в срок. Тази истина се отнася изцяло и за Иван Пешаков. Той не се срамува от никаква работа. След изтичане на мандата му 1977 – 1978 г. работи отново в цех “Труд” като обикновен работник, откъдето се и пенсионира.
Пешаков има още едно чудесно качество. Въпреки недостатъчното си образование той има завидна изобретателска и техническа дарба, която използва както в личното стопанство, така и навсякъде, където е работил. Сам си изобретява необходимия инвентар.
В помощ на Иван в разнородната му дейност като общественик и ръководител е съпругата му Дона Никифорова Пешакова, която му ражда двама сина: Петър и Красимир.
За всичко извършено през живота си в полза на селото Иван Пешаков е награждаван с материални награди, както и с ордени и медали от много инстанции в страната.
Това е Иван Пешаков, който е посветил живота си за благоденствието на с. Врабево. И сега, вече на преклонна възраст (83 години), не престава да е инициатор на полезни идеи в интерес на врабевени.
Написах тези редове защото, както всички смъртни и той ще замине в отвъдното, но поколенията трябва да знаят и помнят хората като Пешаков, които са подготвяли тяхното бъдеще.
