ІV. ЕВРОПА НА 27-те – СИМВОЛ ЗА “КРАЙ НА ЯЛТА”

 

През януари 1992 г. Министрите на Външните работи на страните-членки подписват в Маастрихт (Холандия) пакта, за който дъжавните глави на “12-те” са се споразумяли на срещата на върха в този град на 9 и 10 декември 1991 г. Главни цели: установяване на европейските граници, икономически и монетен съюз, обща външна политика и обща политика на “сигурността”, което да доведе до обща отбрана.

а) Нови термини:
- Засилване на “сцеплението” означава “по-слабите страни да приемат да направят усилие за “модернизиране” и за изравняване на нивото им според определените през декември 1991 г. в Маастрихт изисквания, и за сътрудничество в съдебната и полицейска области, необходими за приемането им в Общия пазар”;

- принципът на “субсидиарността” (въведен по искане на Германия и Англия) е фомулиран по следния начин: “В областите, които не са от “компетенциите” на Общността, тя може да се намеси във вътрешните работи на страните-членки според “принипа на субсидиарността” само ако, и в случай че, целите на акциите предприети в Европейския Съюз не могат да бъдат осъществени достатъчно добре от страните-членки, и в случай че желаните резултати по предвидената дейност ще могат по-добре да се постигнат, единствено на нивото на (т.е. с намесата на) Общността”. И се добавя, че страните са “поканени” да не издават закони, надминаващи рамките нa необходимото за постигане на целите на Съюза.
Казано накратко, Европейският Съюз може да се меси във вътрешните работи на страните-членки дори и в области, които не са предвидени в европейските правлници. Но и страните нямат право да предприемат друго, освен предвиденото от Съюза.

б) Нови положения:
- Органите на Европейския Съюз стават от четири на пет. По искане на Англия е прибавен Счетоводен Двор, за “да се осигури по-стриктен контрол на дейността на Съюза”.

- Решава се европейскотo гражданство да позволява на чужденците от Съюза да гласуват и да се представят на избори за кмет (!) в страната, в която живеят.

- Откриват се нови области на европейските “компетенции”: здраве, образование, култура, индустрия, транс-национални мрежи (транспорт, телефон).

- Създава се статут на бъдащата Централна Европейска Банка и на Европейския Монетен Институт, предвиден за 1 януари 1994 г. “Безвъзвратно (!) се върви към третата фаза – общата монета евро” (първа крачка към намаляване на суверенитета на страните), ... въпреки отрицателното обществено мнение, което смята, че с общата монета цените ще се вдигнат многократно.
« Централната Европейска Банка и Централните национални банки представляват европейската система от централни банки..., под ръководството на органите на Централаната Европейска Банка (ЦЕБ)... Главната цел на Европейската Система от Централни Банки е да осигури стабилност на цените. Без да възпрепятства тази цел, тя подпомага основната икономическа политика на Съюза, за да допринесе за осъществяването на проектите му... Единствено ЦЕБ има право да издава европейската монета. Тя е независима при изпълнението на задачите си и в управлението на финансите си. » (член І-30).
“Независимостта” на Централната Банка е доказателство, че – както Ленин посочва - в империалистическия стадии на капитализма (т.е. “монополистичния капитализъм” – понятието “империалистически стадий” е въведено от икономистите в края на ХІХ век, за да подчертаят различието от началната фаза на капитализма, при която предприятията са семейни; постепено - при всяка капиталическа криза, предизвикана от неплановото производство – те се откупуват от крупни банки, т.е. от финансовия капитал, и от едри капиталисти, създавайки “монополите”), финансовият капитал става главна сила - диктатура - на монополите.
В такъв смисъл, Европейският Съюз се гради под ръководството на финансовия капитал и в негов интерес. Всички заявления за демократизация на европейските органи са празни думи, за заблуждение на наивните.

- Решава се обща визова политика със санкции на външните граници на Съюза (чл. 100с). Но под претескт, че бившите социалистически страни “нямат възможност” да пазят границите, ще бъде запазена вътрешна граница за втора проверка.

- Решава се Парламентът да се присъедини към разработката на правилници и директиви, които ще се приемат съвместно с Европейския Министерски Съвет (гл. ІІ). Т.е. Парламентът “разширява” властта си чрез процедурата на “съвместно решение”! Но тази власт е по-скоро фиктивна, отколкото реална, като се има пред вид, че представените в Парламента партии – от “реакционните” консерватори до социал-демократическата “левица” - в унисон са съгласни с европейската политика. В такъв смисъл, не се очаква от Парламента да играе независима роля.

- В глава V се постановява:
- чл. J 3 – че някои решения могат да се вземат с болшинсво;
- чл. J 4 – относно отбраната се заявява, че “Съюзът на Западна Европа”
е в основата на Общността. Прибавени са две декларации:
1.- за отношенията между Европейския Съюз и Съюза на
Западна Европа; и
2.- за отношенията между Европейския Съюз и НАТО.
Излиза, че във военните действия решенията ще се взимат (с болшинство) от западните богати страни.

- По отношение на сигурността и външната политика, ролята на Европейския Съвет и на Министерския Съвет е засилена.

- Глава VІ, относно съдебната и полицейска области, предвижда засилено сътрудничество между правителствата.

 

1. От Единния Акт (1985 г.) до пакта в Маастрихт (1991 г.)

 

През юни 1985 г. в Милано е приета програма, “позволяваща да се построи единния пазар”, наречена “Единен Акт” (това наименование, което няма никакъв смисъл в европейската терминология, е явно копие на американския модел за държавно управление). Председателят на Европейската Комисия, Жак Делор - “социалист”, е много активен през 10-годишния си мандат. Той предлага да се премахне “парализиpaщото” вето и да се гласува с болшинство (наречено квалифицирано без правото на вето), вместо с единодушие, което променя 20-годишната практика в Общия пазар. Такива въпроси като: признаване на дипломите (дипломите от частното образование не са признати национално в повечето от страните-членки), директивата за обществените строежи (позволяваща на частните фирми да получават държавни поръчки), банковата директива (превръщаща банките в частни), и т.н. - въпроси, разработени от неотдавна създадената Кръгла Маса - са гласувани в Европейския Съюз с “квалифицирано болшинство”. Тези “придобивки” напълно отговарят на интересите на индустриалците.

С рухването на Берлинската стена през 1989 г. и с пакта в Маастрихт от 1991 г. се открива нова ера в политическата сфера: най-накрая се говори открито за европейска държава, за външна политика, за полиция, за отбрана! Но ... трябват нови методи за провеждане на тази политика, а те още са несигурни. Трябва да се построи “нов модел”!
До края на мандата си - 19 януари 1995 г. - Жак Делор с упорит труд, твърдост и много преговори, постепенно успява да преустрои “Европа на 15-те”.

Политиката, подхваната от Жак Делор се продължава и след неговия мандат. Продължава да се действа по “Бялата книга” (“меморандум” на основните положения, залегнали в дейността на Съюза), създадена по времето на Жак Делор.
В 1996 г. се сформира “Между-Правителствена Конференция (CIG), която има за задача да преустрои пакта в Маастрихт, и да подготви разширението на “Европа”.

Постигнатите резултати представляват голяма “революция”:
- в “обществото на информацията” (т.е. вкарването нa всички данни в компютри);
- в “освобождаване от съществуващите норми (нормите в защита на трудещите се), но в определени рамки, за да се избегне хаос” (не всеки трябва да има право);
- в “намаляване на стойността на труда, избягвайки (!) намаляването на социалните завоевания на трудещите се” (формулировката цели да се избегне съпротивата на масите);
- в “премахване на данъците върху образованието и върху науката” (за да не бъдат таксувани от държавата след като се превърщат в частни);
- с въвеждане на понятието “правотo на инициатори”, “ролята на авангард” за малцинство от страните-членки (за да се позволи да се концентрира властта в ръцете на едрата буржоазия от малцината богати страни);
- за първи път се предвижда “преустройството на бившите социалистически страни” и приобщаването им към Европейския Съюз.

 

2. От Пакта в Амстердам (1997 г.) до Съвета на върха в Копенхаген (2002 г.)

 

Амстерамският пакт е втора крачка към новия модел.
- Решава се да се преустроят органите на Европейския Съюз, за да може разширяването му с “източните страни” да не парализира Съюза (!) - чрез намаляване на броя на Комисарите, или чрез преразпределение на тежестта на гласовете в Министерския Съвет на базата на “голями страни” (Германия, Англия, Франция и Италия), чийто глас да е решителен.
Член І-22 от Проекта за Конституция предвижда: « новият пост Председател на Европейския Съвет да представя в чужбина външната политика и въпросите по сигурността, без да “смущава” задачите на другия нов пост, Министъра на Външните работи на Съюза ».
Главният “проектант” на Конституцията, Валери Жискар Дестен упражнява вече натиск, за да бъде първия Председател. Конфликтите ще се увеличат с борбата за новите постове. При това, Брюкселската Комисия запазва ролята си на представител на Съюза в чужбина. Получава се разрастване на бюрокрацията, тъй като всеки нов пост ще има съответен кабинет. Това увеличава паразитния характер на Европейския Съюз (да напомним, че тези щедро платени функционери лежат на гърба на данъкоплатците). Но умножаването на почетните служби също така е признак за слабост, свързана с между-империалистическите противоречия - въпросът е винаги: кой ще надвие.

- Разрастването на “полицейския стълб” ще може да се осигури чрез пропагандата за “борбата с криминалността и с нелегалната имиграция”.

- Приоритет е даден на преминаването към обща монета.
Но Европейският Съюз е принуден да се противопостави (макар и с открита репресия) на опозицията и на социалната съпротива, нараснали във всички страни-членки, в резултат на изчезване на стабилността на работното място.

- И най-символичния момент в новия модел: – на 13 декември 2002 г. Съвета на върха в Копенхаген (Дания) решава приобщаването на страните от бившия социалистически лагер, « чийто символичен замах е слагане на край на резултата от Втората Световна Война – край на Ялта, ... прибавено към оттеглянето на Русия върху територията си през 90-те години на XX век ».

Европейската Конституция трябва да се подпише след влизането на страните от бившия социалистически лагер в Европейския Съюз. Това ще е раждането на “Нова Европа”! - сияят новите господари.

Бившите социалистически страни трябваше да се преустроят по начертания им път, за да се подчинят на жестоката пазарна икономика и на капиталистическата експлоатация. И те се отличиха с прилежността си и със стремежа си да изпълнят и най-унизителните изисквания за колонизирането им от империалистическия Европейски Съюз.
Това бе голям шанс за Запада. Отвориха се нови пазари и евтина високо-квалифицирана работна ръка, с което се помогна да се продължи живота на изгнилата капиталистическа система, чиято дълбока структурна криза е легнала на гърба на трудовите маси от цял свят.
Голям шанс, благодарение на страните, изоствили социалистическата система, изоставили комунистическия идеал и комунистическите идеология, патриотизъм и интернационализъм, изоставили обединението на масите за борба срещу неговите експлоататори!

Въпреки че България не е приета още в Европейския Съюз, тя с най-ускорен ритъм подписва редовно договори, обвързващи я да изпълнява европейските изисквания. За “Европа” нейното приемане в Съюза е чисто символично. Прибавената трета буква в международното означение (BGR, вместо BG) говори, че България вече не е считана за държава, а за регион.

март 2005 г.

ИЗТОЧНИЦИ:

- “Европа - 25 страни, една история” – сборник от статии на вестник “Льо Монд” от
1957 до 2003 г. – Париж, 2004 г.

- Жан-Люк Сале (историк) – “Аналитичен разбор на Проекта за Европейска
Конституция” – Париж, март 2005 г.

- Сюзан Жорж (политолог) – “Рапорта от Лугано”, Париж, 2000 г. (Лондон, 1999 г. –
под заглавие “Рапорта Лугано за запазване на капитализма в ХХІ век”)

- Списание “Марксически проучвания” № 57 - януари / март 2002 г., Брюксел:
- “Пътя към Европейска държава” от Анри Убен, доктор по икономика, и
- “Изграждането на Европа ... на репресията” от Раф Жесперс, адвокат.

- Списание “Марксически проучвания” № 65 - януари / март 2004 г., Брюксел:
- “Новата главна цел на Европейския Съюз: Лисабонския процес” от Анри Убен, и
- “Конституция, в която всичко е за изхвърляне” от Ервиг Льоруж.
ИЗТОЧНИК: www.septemvri23.com septemvri23@abv.bg