Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2013 00:45 - Протестите в България (февруари 2013)
Автор: klasovosaznanie Категория: Политика   
Прочетен: 1207 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 03.07.2013 00:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Стихийните протести на докараните до мизерия и отчаяние хора изненадаха всички – правителство, политолози, социолози, медии. Всъщност не би могло да има нищо по-закономерно от масови протести в държава, която е с най-ниски доходи и най-голям процент бедни(49 % според Евростат) от населението в ЕС. През изминалите 23 години редица правителства бяха принудени да подадат оставка предсрочно и нито едно не успя да стигне до втори мандат. Общото между тях беше, че всички те без изключение провеждаха една и съща политика на безогледно налагане на реакционни икономически идеи и патологични форми на господство на чуждия капитал, и всички оставаха изненадани, че тази политика води до масова бедност и недоволство. Партията на бившия „успешен” премиер и лидер на десните Костов сега прави коалиции, за да се добере до парламента. Партията на бившия цар и министър-председател Симеон дори и това не успя да направи на последните избори. Влизането на България в Европейския съюз се очакваше с огромни надежди, че ще донесе обещаваното благоденствие и когато то пак не настъпи се появи „спасител“ в лицето на бившия шеф на охранителна фирма и главен секретар на МВР – Бойко Борисов. Бойко се появяваше всеки ден пред камерите и обясняваше простичко, че виновни за всичко са „комунистите“ и ДПС, които са попречили на златния дъжд от Брюксел да се изсипе върху измъчения народ. Повярваха му и той поведе страната към мечтаното евроблагоденствие. Дори партията, създадена от Борисов се наричаше символично Граждани за европейско развитие на България – ГЕРБ. Борисов назначи икономически екип, ръководен от десния фундаменталист Дянков, който започна да прилага най-реакционните икономически рецепти за „финансова стабилизация” в условията на дълбока икономическа криза. Доходите падаха, безработицата и цените растяха, надеждите за благоденствие се пукаха като сапунени мехури. В същото време Борисов режеше лентички на спортни зали и участъци от магистрали пред очите на изнемогващите хора, обясняваше им колко трябва да се радват, че живеят в „остров на стабилност“ и дори даваше съвети на своите колеги от другите европейски страни как да се справят с икономическата криза. След 3,5 години подобно „успешно“ европейско развитие закономерно се стигна до масови протести, които за Борисов бяха пълна изненада и първата му реакция беше да заяви, че няма да се оттегли, защото без него ще настъпи катастрофа. Още на следващия ден обаче осъзна, че с всеки изминал ден ще губи доверие и побърза да подаде оставка, за да спаси каквото може. Набързо беше измислено и оправданието, че се оттегля, защото не желае да се пролива кръв. Това оправдание очевидно беше предназначено за хора с къса памет, които са забравили дейността му като главен секретар на МВР и прочутата атака с гранатомет, извършена по негова лична заповед, при която напълно безсмислено беше убит човек.

Непосредственият повод за протестите са непосилните сметки за ток, който населението купува след приватизацията на електроразпределителната мрежа през 2004 от дружества, идващи от по-богати европейски държави (Германия, Австрия, Чехия). Но това е само върхът на айсберга. Здравеопазването е в окаяно положение – затварят се болници и редица населени места остават без спешна медицинска помощ. Безработицата е рекордна, но често и тези, които работят, не получават заплати. Сметките за парно и вода също са непосилни, лекарствата – недостъпни, а фирмите за телекомуникационни услуги буквално издевателстват над клиентите си.

Докараните до отчаяние и безизходица хора, които Борисов нарича „лош човешки материал”, търсят трескаво изход и не е тяхна вината, че не знаят какво може да им помогне. Един от неформалните ръководители на протеста се оплакваше най-искрено пред телевизионните камери, че всички подават оставка – правителство и дори Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и няма срещу кого да протестира и от кого да иска нещо. Оставка не може да подаде само президентът Плевнелиев, но от създадения от него обществен съвет, в който влизат главно олигарси, десни икономисти и социолози, не може да се очаква нищо полезно. Рецептите, предлагани от тези съветници и прилагани на практика, доведоха до кризата и в бъдеще могат само да я задълбочат.

За да се намери изход, трябва да се открие причината за кризисните явления които обхващат всички сфери на живот. Нека започнем от конкретни примери, за да се стигне до обобщения. Кои са главните причини за ръста на цените на тока? На първо място това са огромните печалби на европейските дружества, на които беше продадена държавната електроразпределителна мрежа. На тези дружества беше гарантирана отначало 16 %, а сега 9 % годишна възвращаемост на вложения капитал, а преди това, когато бяха държавна собственост, тази възвращаемост беше около 3 %. Освен това те могат да сключват каквито си искат договори за доставка на стоки и услуги и разходите после се включват в цената на продаваната от тях енергия. След тях идват печалбите на производителите на скъпа електроенергия, която се изкупува задължително по много високи цени(слънчева, вятърна, от когенерация, въглища и т.н.) и също влиза в цената на енергията за потребителите. Тези производители също са изцяло чужди или местни частни фирми. След това не може да не се спомене спирането на четири блока на АЕЦ Козлодуй, под диктата на ЕС, както и прилагането на всички европейски директиви и политики, които винаги водят до повишаване цените на енергията за потребителите. Още една причина са печалбите на чуждите и местни фирми които доставят горива, на оборудване и услуги в енергетиката. Всички изброени причини показват, че високите цени на електроенергията са следствие на стремежа на чуждите и местни фирми в отрасъла към максимална печалба, за което те получават пълната подкрепа на нашето правителство и на Европейската комисия. И всичката тежест се стоварва върху гърба на потребителите. По същия начин може да се докаже, че високите цени на всички други стоки, храни, услуги, лекарства, са следствие стремежа към максимална печалба на чуждите и местни производители и търговци.

Ако се обърнем и към проблема за недостатъчните доходи в националния бюджет и вечния недостиг на средства за здравеопазване, образование, наука и култура този проблем се дължи на извършената приватизация на външна и вътрешна търговия, банки, застраховки, държавни предприятия и т.н., в резултат на която техните печалби вместо в бюджета се присвояват от новите частни собственици. В България този проблем допълнително се задълбочава от въвеждането на плосък данък върху печалбите на бизнеса и върху доходите на физическите лица с рекордно ниска стойност от едва 10 %. Няма друга европейска държава, в която печалбите на бизнеса и високите доходи да се облагат с толкова ниски данъци.

С други думи, всички днешни икономически проблеми в България и в света са пряко следствие на стремежа на капитала към максимални печалби, което пък е основен икономически закон на обществената система, която смени у нас социализма преди 23 години. В рамките на капитализма не е възможна някаква радикална и трайна промяна към по-добро. Но смяната на обществената система не може да стане лесно и бързо. Смяната на системата изисква задължително да се направят определени стъпки. Първата стъпка е осъзнаване необходимостта от смяна на системата и създаването на организация, която да си постави такава цел. След това тази организация трябва да спечели подкрепата на масите. Следващата крачка е да извоюва политическата власт срещу съпротивата на господстващата класа. И накрая, най-трудната стъпка, или по-скоро дълго пътуване, е да се изгради новото общество. Очевидно е, че до днес ние не сме направили дори първата стъпка в тази посока.

Означава ли това, че е безполезно днес да се води борба за конкретни искания, като намаляване на цени на стоки и услуги, скъсване с политики на ЕС, прекратяване на множеството неизгодни договори, с които е обвързана страната ни, връщане на държавата на приватизирана собственост, премахване на плоския данък и по-голяма данъчна тежест върху големите печалби и доходи, спасяване на конкретни предприятия, доведени до фалит, запазване на работни места и т.н? Не би трябвало да се отказваме от тази борба по конкретни въпроси днес, не само защото дори и дребните и временни успехи ще носят някакво облекчение на мизерията и страданията на хората, но и защото точно в тази борба ще се развиват и укрепват солидарността и класовото съзнание на експлоатираните и тя ще улесни както изграждането на организацията, която има за цел смяна на системата, така и спечелването на масите на нейна страна.

Днес не е възможно да спечелим веднага масова подкрепа за премахване на капитализма, но можем да покажем, че ЧЕЗ, ЕВН и подобните на тях могат да бъдат прогонени и цените значително да се намалят, стига народът настойчиво и решително да протестира срещу ограбването.

По същия начин е възможно да скъсаме с всички неизгодни за нас политики и договори с ЕС, и дори да пуснем спрените блокове на АЕЦ Козлодуй. Естествено, ще ни наложат санкции, ще ни спрат част или изцяло обещаните 15 милиарда евро до 2020. Но като вземем предвид, че ще трябва да платим за същия период около 5 милиарда евро членски внос на съюза, а получаването на тези 15 милиарда е свързано с такива условия и ограничения, че обикновено само част от тях могат да бъдат усвоени и че те се получават главно под формата на определени стоки и услуги по много високи цени, в крайна сметка ще се окаже че с нашите 5 милиарда членски внос, страната ни може да купи повече и по-важни за икономиката стоки и услуги, отколкото с обещаните 15 милиарда от ЕС. Но още по-важно е, че положителният ефект от неспазване на европейските директиви, изисквания и ограничения, със сигурност ще надхвърли очакваните 15 милиарда от ефрондовете. Следователно, няма причина да не се установят по-равноправни и изгодни за страната ни отношения с ЕС.

Така, постепенно от борбата по конкретни въпроси експлоатираните ще се учат да различават идеите и организациите, служещи на системата, която днес ги задушава, от тези които служат на техните интереси и ги водят към истинска промяна, към социализъм.
ИЗТОЧНИК: www.septemvri23.com septemvri23@abv.bg



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: klasovosaznanie
Категория: Политика
Прочетен: 389932
Постинги: 141
Коментари: 80
Гласове: 143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031