Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2013 08:35 - В памет на Емил Марков
Автор: klasovosaznanie Категория: Политика   
Прочетен: 1081 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 13.07.2013 08:39


„В лицето на др.Емил Марков ние изгубихме един чудесен другар, предан до смърт партиец, първокласен конспиратор. В историята на комунистическото движение у нас образът на Емил ще се нареди в едно от първите места на оная фаланга от героични самоотвержени борци, които съставляват гордостта и силата на нашата партия.”

/„Работническо дело”, №251 от 12 юли 1945 г./

image


Емил Марков е роден на 5 април 1905 г. в град Берковица. В комсомолската организация в родния си град Емил Марков влиза още като юноша. Левите си убеждения той дължи преди всичко на своя баща, учителя Марко Марков, един от пионерите на социалистическите идеи в Берковица и Берковския край. И двамата му братя, Веселин и Бойко, и сестра му, и тяхната майка – цялото семейство, в което расте и се развива Емил, е комунистическо.

През 1922 г. то се преселва в столицата. Емил се записва във Втора мъжка гимназия (дн. 22-ро СОУ „Г.С.Раковски”) и веднага се включва и заработва от душа и сърце за делото на младите комунисти. През 1923г. участва в Септемврийското въстание. През този период от живота си Емил Марков се оформя не само като начетен комунист, но и като смел революционер и предан другар. След въстанието Емил Марков разгръща активна дейност във фабриките и училищата в София за укрепване на младежките организации. През 1924 г. му е възложено да организира антимилитаристически групи в гарнизона на V район.

Настъпват априлските дни на 1925 г. Фашисткият арест не отминава и младия революционер – той е задържан в Дирекцията на полицията. Емил се решава на рискована стъпка: за да не издаде другарите си, той се хвърля от ІV етаж на Дирекцията. По една случайност остава жив. След четири и половина години затвор е освободен. Отново се хвърля в борбата. През 1930 г. е изпратен в СССР да се учи и да се лекува. Завършва Ленинската партийна школа в Москва с отличие и през 1932 г. се завръща в България. Тук поема по трудния, но героичен път на професионален революционер. За прикритие той се занимава с часовникарство, който занаят владее още от ученичеството си. Така изкарва и прехраната на семейството си.

През 1935-1936 г. Емил Марков е един от партийните функционери, който допринася извънредно много за изживяване на левосектантството в партията и за внедряване на новия Димитровски курс в Софийската партийна организация.

След разбойническото нахлуване на хитлеристите в СССР Емил Марков е на своя боеви пост. На 3 юли 1941г. е интерниран в концлагера Гонда Вода. През есента на същата година с група другари успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези трудни за партията и за народа дни и месеци Емил Марков е привлечен за член на ЦК на БРП. В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията. Той активно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на Цвятко Радойнов поема ръководството й. През пролетта на 1943 г. тя се превръща в Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Емил Марков ръководи умело и с такт партизанското движение, което все повече се масовизира и добива нови организационни форми.

С помощта на военни специалисти-комунисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство”.

На 12 юли 1943 г. фатална случайност помага на фашистката полиция да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки” №35. Емил открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и геройски загива в ожесточената престрелка.

***

В крак с времето, след "демократичните" промени, къщата-музей на същата улица е съборена, за да изникне поредният мутренски строеж, а паметникът му в кв. "Иван Вазов" вандалски разрушен. На негово място пък по проект на "демократизаторите" трябваше да бъде издигнат паметник на американските летци, бомбардирали София, а пък живеещите в близост одобряваха идеята, защото "по-добре паметник, отколкото някой блок под прозорците ни".

Ето такива са били някогашните ни другари. Да се хвърлиш от 4-я етаж, за да не предадеш останалите, инвалидизиран за цял живот, да се върнеш да продължиш борбата, въпреки възможността за спокойна и успешна кариера, измъкнал се от концлагера, веднага да идеш пак в устата на кръвожадните псета - все примери за себеотдаване и жертвоготовност в името на идеала, в който искрено вярваш. Нищо общо с натрапваните ни сега егоизъм и пасивност, с мишкуването и поругаването на паметта на борците за свобода и социална справедливост.

Въпреки атаките днес от всички страни, от чужди и от "свои", смъртта на Емил Марков не е била напразна щом все още има хора, които си спомняме за него и сме готови да продължим делото му!

image

http://www.septemvri23.com/Emil_Markov.htm




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: klasovosaznanie
Категория: Политика
Прочетен: 389952
Постинги: 141
Коментари: 80
Гласове: 143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031