Калин Терзийски
Чувал съм, че в САЩ и на други места – но все цивилизовани – има една странна и изглеждаща драстично мярка. Която властите вземат по отношение на младежи, които са заловени да карат пияни. Ето каква е тя: младият човек бива осъден да присъства на аутопсии на прегазени и убити от катастрофи хора. Когато вече е трезвен.
Да, мярката изглежда драстично и даже… някак нецивилизовано – нали така? Да вкараш един девствен мозък, едно наивно и девствено око право в царството на откъснатите крайници, разкъсаните вътрешности и смазаните глави. Никой цивилизован консуматор не трябва да вижда такива неща!… Има си хора за тая работа – да събират труповете и да гледат грозотите на смъртта и страданията! - така ни идва да кажем в първия момент.
Консуматорът е човек, чувстващ се в правото си да бъде пощаден от всичко. От гледките на страдание и от гледките на смърт.
Но нали в края на краищата самият той е бил потенциален причинител на именно такива ужаси? Нали той, пиещият и каращ младеж, с безотговорното си поведение, без да разбира (явно!) какви могат да бъдат последствията от неговото пиене – е пил и е създавал опасност да се случат именно такива инциденти… и да се стигне именно до тези печални разкъсани вътрешности и смазани глави? Човешки. Не е ли така? – ще попитат поддръжниците на тази мярка.
И ще попитат с право. Според мен.
Когато ти причиняваш ужасно страдание или си причината за страшна, грозна смърт – поне трябва да понесеш вида й. Да му се насладиш – така да се каже. Да не избягваш, да не извръщаш глава от това, което си причинил.
И ето сега да дойда на конкретния днешен проблем.
Тия дни политиците на повечето големи, пък и малки – като нашата – страни по света, вземат решение. Дали техните страни да подкрепят ударите на САЩ над Сирия. Дали да участват в това допълнително кръвопролитие, за което се смята, че може би ще донесе край на кръвопролитията (но да се помни: от началото на миротворческата мисия в Ирак в началото на 90-те досега там са убити над милион мирни граждани, а там по принцип война нямаше!).
И аз наблюдавам как лидерите на различни страни изказват своята подкрепа за САЩ, как с голям или пък не дотам голям ентусиазъм се съгласяват с инициативата на САЩ. А в самите САЩ Конгресът с неговите няколкостотин сенатори ще решава: дали да има въздушни ракетни удари над Сирия или не. Тоест – няколко хиляди мъже по света решават дали да бъдат избити няколко хиляди други мъже. Но най-вече - жени и деца.
Пиещият младеж не е имал възможност, преди да пие, да бъде подложен на една такава мярка, каквато аз предлагам да се приложи на политиците, вземащи решение за ударите. Конгресмените на САЩ, политиците в страните съюзници на САЩ, и така нататък. А мярката, която предлагам, е следната:
Преди да вземат решение да пратят самолетите с умни бомби и свръхточни ракети, които ще разкъсват телата на сирийски граждани – да бъдат заведени до моргите. Където да има хора, пострадали от ракетни удари. По света има достатъчно такива места. Нагледен материал – цинично казано – се намира.
Да бъдат заведени тия, които ще взимат решение за ударите, да изгледат по една, две, три и всъщност – няколко хиляди аутопсии на разкъсани, взривени, смазани и затрупани от паднали сгради хора.
Но мярката да не се изчерпва с това.
Предлагам също така политиците, които ще вземат решение за ударите (за да не съм абстрактен – нека това са българските политици), да отидат за по няколко дни и в болниците, където се лекуват смазани, разкъсани и осакатени от ракетни удари хора. Да постоят край тях и да погледат лицата им. Да им поносят вода.
И накрая ще поискам същите тия – политици и държавни мъже и жени – които ще пратят самолетите и самолетоносачите (или ще ги подкрепят) – да отидат и да прекарат по една, две, пет или десет вечери в семействата, загубили деца при ракетни удари.
Да седят заедно с тях в тягостните вечери, да се будят с тях в безнадеждните утрини. Да гледат портретите с черни лентички по стените и да отбягват очите на майките в ъглите.
Нищо повече.
После – след като преминат през тази мярка – нека вземат решение дали да подкрепят удари с ракети над Сирия или където и да било другаде.
novinar.bg
За истеричната реакция на Путин на взрив...
За пропагандната латерна, папагалите и п...