ЯСТРЕБИНСКА БАЛАДА
на шесте ястребинчета
Цветя донесох ви деца,
поседнах, помълчах унесен.
Заслушан в тъмната гора,
да чуя детската ви песен.
Че никой в горската пътека,
по стъпките ви днес не ходи.
Самотен споменът полека,
край паметника тъжно броди
Подухне ли ветрец в листата,
над Ястребино оживяват
гласчета детски, в тишината
легенда шепнешком напяват.
Декември заснежи земята,
коледни нощи предстояха.
Дечица с трепет край елхата,
надежда за добро таяха.
Не с радост детските ръчички,
свещи искрящи изгориха.
Човешки изроди – фашисти,
куршуми кървави дариха.
Деца курбан за Младенеца,
палачи детска кръв проляха.
В небесен храм и във двореца,
позорно бог и цар мълчаха.
Прокоба страшна, спомен черен,
вечно над тоя ден ще тегне.
Ще ли допуснем в час неверен,
забвение за тях да легне?
А новите ни политици,
във демокрация се вричат
и с имената на убийци,
помпозни паметници кичат.
Каква е тая орисия,
героите сега забравят.
В лъжливо време, в улисия,
нищожества „герои” стават.
Георги Цонев Георгиев
Февруари 2005 г.
гр. Попово
Патриарх Неофит каза нещо "подобно&...
Българския Лутер, да забие Програмата въ...
Фашистките медии в България
Победата на светата Христова Църква над ...