Съветският модел на сталинската икономика

В. Ю. Катасонов

От всичките 74 години на съществуването на СССР (от 1917 до 1991) – период от почти 30 години – години на „икономическо чудо", съвпадат до голяма степен с управлението на И.В.Сталин.
След смъртта му през 1953 г. създадената от него система продължава да функционира до 1960 без особени промени.
Същността на съветския модел (1930 - 1960 г.) има следните признаци:
- общонародна собственост върху средствата за производство;
- решаваща роля на държавата в икономиката;
- централизирано управление;
- директивно управление;
- единен народностопански комплекс;
- мобилизационен характер;
- максимална самодостатъчност (особено в периода преди създаването на социалистическия лагер);
- ориентация, преди всичко, на натуралните (физически) показатели, докато стойностните играят спомагателна роля;
- ограничен характер на стоково-паричните отношения;
- ускорено развитие на отрасъл „А" (производство на средства за производство) в отношение на отрасъл „Б" (производство на потребителни стойности);
- съчетаване на материалните и морални стимули;
- недопускане на нетрудови доходи, съсредоточаване на свръхпроизводството на материални блага към отделните граждани;
- осигуряване на жизнено необходимите потребности на всички членове на обществото, постоянно повишаване на жизненото равнище и др.

В беседа от 29 януари 1941 г. Сталин подчертава, че именно плановият характер на съветското народно стопанство може да позволи икономическата независимост на страната:
„Ако не съществуваше у нас...център за планиране, който да обезпечава самостоятелността на народното стопанство, щеше да бъде дадено предимство на леката промишленост. Ние започнахме с развитието на тежката промишленост и победихме.
Как вървеше развитието на капиталистическото стопанство?
Всички страни дадоха предимство на леката промишленост, защото тя има бърза възвращаемост и печалба. Капиталистите не се интересуваха толкова от черната металургия, нефтената промишленост и т.н...."
Това е постоянно действащ принцип, като се отчиташе, че става дума не за абстрактна, а за „социалистическа икономика", още повече, че СССР се намираше (и в обозримо бъдеще ще се намира) във враждебно капиталистическо обкръжение...
Този принцип означава, че сталинският модел е модел на „мобилизационна икономика".
Съветският модел може да бъде оприличен на грамадна корпорация на име „Съветски съюз", състояща се от отделни цехове и производствени участъци, които работят за създаването на един конкретен продукт. Под „конкретен продукт" се разбира не финансовият резултат (печалбата), а видове конкретни стоки и услуги, удовлетворяващи обществени и лични потребности.

Сталинската икономика издържа изпитанията на времето. Трябва да се признае, че тя:
- осигури преодоляване на вековната икономическа изостаналост на страната и се превърна, наред със САЩ, в една от водещите държави в света;
- създаде единен народностопански комплекс, осигуряващ Съветския съюз да бъде напълно независим от световните пазари;
- излезе победител във Втората световна война;
- обезпечи постоянен ръст на благосъстоянието на съветския народ чрез постоянно снижаване на себестойността на продукцията;
- показа на целия свят неефективността на т.нар. „пазарна икономика" и преориентира много страни да поемат пътя на некапиталистическо развитие;
- обезпечи военна безопасност на страната, като създаде свое ядрено оръжие...

Разбира се, някои от гореизложените принципи в реалната практика на икономическото строителство не бяха реализирани в най-чистия им вид по следните причини:
- съзнателни „изкривявания" на политическата линия на И.В.Сталин от страна на някои държавници;
- слаба изпълнителска дисциплина, а и сам Сталин в хода на развитието е внасял някои корективи.

Към края на своя жизнен път Сталин се е опитвал да активизира процеса на усъвършенстване на възприетия икономически модел. По повод на своята разработка „Икономически проблеми на социализма" от 1952 г. той твърди:
„Незнанието на теорията ще ни погуби!" и тези му думи са оказаха пророчески, и се отнасят най-вече за периода 1960-1985 г. Например – през този период динамиката на реалните (натуралните) икономически показатели изостават от „съвкупните". Парадоксът се заключава в това, че ориентирането към повече печалба превръща икономиката в губеща такава...
Връщайки се към понятието „сталинска икономика", трябва да се отбележи и следното: Ефективността и функционирането й са зависели не толкова от последователността на стопанските ръководители, които са се придържали към нейните принципи. Тя е зависела в по-голяма степен от готовността на обществото и отделните негови членове да участват в реализацията й. Сталин прекрасно е разбирал това.

Негова е формулировката за триединната задача за построяването на комунизма:
- всестранно развитие на производителните сили за създаване на материално-техническата база на социализма;
- усъвършенстване на производствените отношения;
- формиране на „новия човек".
Последната задача за формиране на „новия човек" е била осмисляна от Сталин и неговото обкръжение в значително по-малка степен, отколкото първите две. Независимо от това, немалко е направено за да може съветският гражданин да се впише в модела на „сталинската икономика":
- материалните поощрения за положен труд се допълват с морални стимули, като „Социалистическо съревнование", „стахановско движение", звания като „Герой на социалистическия труд", „заслужил работник", „заслужил деец" и др.
Относителното изоставане на формирането на „новия човек" се дължи и на изпълнението и на една надикономическа цел – защитата на страната от външна агресия.

След смъртта на Сталин СССР вече имаше своя „ядрен щит" и усещането на външна заплаха е вече на втори, даже на трети план. При новите икономически цели пред страната народът не е консолидиран, напротив, той е разединен, отслабен и лишен от съзидателно творчество. Последното се подменя, донякъде, с т.нар. „предприемачество"...