40 ГОДИНИ НАРОДНА ВОЙНА ВЪВ ФИЛИПИНИТЕ

На 26 декември 2008г. се навършиха 40 години от създаването Комунистическата партия на Филипините (КПФ) – една от най-влиятелните комунистически партии в света. Комунистите във Филипините водят ожесточена продължителна война в една от най-изстрадалите от гнета на американския империализъм страни в света.

Филипините са островна страна в Югоизточна Азия с над 90млн. души население. Страната, подобно на Куба, се освобождава от испанско колониално иго в края на 19 век, но, за жалост, само за да премине на подчинение на новата световна сила – САЩ, които отстъпват господството си само в периода 1941-44г. (японска окупация). Проамериканският политически режим се смята за най-корумпирания в Азия и втори по корумпираност в света. От 2001г. начело на Филипините до днес е диктаторката Глория Аройо, която продължава линията на тясна обвързаност със САЩ. Тази обвързаност се изразява в 1/4 от износа на страната – директно, и още толкова – чрез посредници – за Североамериканската икономика; в грубо вмешателство във вътрешните дела на страната – САЩ имат напълно незаконни военни бази (конституцията забранява разполагането на чужди войски на територията на Филипините) и дори участват в преследването и изтребването на противниците на режима. Освен това, поради диктата на империализма страната е в хронична икономическа криза, изразяваща се в полуфеодални господстващи икономически отношения, в крайно неразвита индустрия и селско стопанство, произвеждащо главно сурова продукция, във външен дълг в размер на над 60млрд. долара (към 2006г.) и още: макар производители на може би най-хубавия ориз, Филипините, поради своята изостаналост, са принудени да се превърнат в най-големия вносител на ориз в света; рязкото покачване на цената му през 2008г. доведе до глад и гладни бунтове в страната...

Като израз на народния гняв срещу гнета на свои и чужди господари, в края на 1968г. се създава Комунистическата партия на Филипините. Подготовката за създаването й започва от средата на 60-те години. Впоследствие партия преживява два периода на остра вътрешна идейна борба – от 1968 до 1977г. срещу лявото сектантство и от края на 80-те до 1992г. срещу различните видове десни опортюнисти, повлияни от перестройката на Горбачов, от идеите на социал-демокрацията и буржоазния либерализъм. Революционното крило в КПФ излиза победител в тези вътрешни борби, а неговите противници се продават на врага, включвайки се в различни неправителствени организации, в правителствените войски и в държавното разузнаване. Основната политическата линия на партията е подготовка на нова демократична революция по пътя на продължителна народна война. Членове на партията (няколко десетки хиляди на брой) са и стават най-активните участници в масовото народно съпротивително движение. КПФ участва във всички възможни форми на легално съпротивително движение – профсъюзи, селски, женски, младежки, културни и др. видове легални масови организации. Заедно с други прогресивни политически организации КПФ ръководи Националния демократичен фронт на Филипините, борещ се за национална независимост и демокрация. КПФ разполага и със свое въоръжено крило – Нова народна армия (ННА), създадена на 29 март 1969г. Преди 40 години ННА започва въоръжената борба със 60 бойци, въоръжени с 35 пушки и няколко пистолета. Днес ННА е съставена от 3 дивизии, което се равнява на 9 бригади, съставени от 27 батальона, включващи около 25 000 бойци, които действат в 128 селски области (от общо 170) на страната. Към тях трябва да се прибавят още десетки хиляди бойци-участници в народните милиции по места плюс стотици хиляди души, участващи в отрядите за самозащита към масовите народни съпротивителни организации. Бойците на ННА извършват внезапни нападения, засади, саботажи, наказателни операции и арести срещу враговете на народа, особено срещу едрите земевладелци, които безжалостно експлоатират филипинските селяни. Опирайки се на ННА, КПФ провежда своята програма минимум по главния въпрос на Демократичната революция – въпросът за земята. Тя включва намаляване на рентата, премахване на лихварството, увеличаване на заплатите на селскостопанските работници, повишаване на изкупните цени на произвежданите от селяните продукти и повишаване количеството и качеството на продукцията посредством методите на взаимопомощта и кооперативния труд. Чрез ННА се подготвя и провеждането на програмата-максимум: конфискация на земята от едрите земевладелци и раздаването й на бедните селяни. ННА спомага и за създаването на масови съпротивителни организации по места – на селяни, селскостопански работници, жени, младежи, културни дейци и др. Бойците на ННА участват пряко в производството, а също и в кампании по ограмотяване на населението, лекуване и почистване, тренировки за самоотбрана и културно-просветни мероприятия. ННА разполага със свои бойци и в градовете, готвейки се усилено за момента, когато ще бъде в състояние да завзема властта и в градовете на страната.

Режимът на Аройо, подпомогнат пряко от войските на САЩ, е избил над 1000 души в периода 2001-2009г. и още над 200 безследно изчезнали, а в селата, които са оказвали помощ на бойците на ННА, хората се подлагат на преследвания и мъчения.

Въпреки всички трудности и изпитания, на които е подложен, народът на Филипините – милиони работници и селяни, водени от Комунистическата партия, от Националния фронт и от Новата народна армия – твърдо върви по пътя на националното и социално освобождение.

Повече информация за Народната война във Филипините може да намерите на адрес: http://www.philippinerevolution.net/


ИЗТОЧНИК: www.septemvri23.com
septemvri23@abv.bg

Естествено, че не. Просто там е друг свят.
Но интересна ми е позицията на "класово осъзнатите" по революционната борба. В момент когато левите сили са способни да поемат властта по демократичен път появата на войнствени СЛАБИ сили неминуемо ще предизвика контратерор и забрана на комунистическите партии у нас. Това не е в услуга на никоя демократична партия, а и на нас- народа. Възможно е авторът да е на същото мнение, но в статията се отделя прекалено внимание на въоръжената борба за власт.
... а по въпроса за чужди бази на територията на страната, аз съм на мнение- да се махат.