Високо във небето на Пхенян,

сред прозрачната летна мараня,

описа кръг една аерокобра

и се провря през къдравия облак.

Летецът-янки в тоя късен ден,

от свежия простор зашеметен,

огледа пашите и буйните оризища

и плавно и внимателно заслиза.

 

Но екнаха зенитките отвред

и хукна той обратно гневен, блед...

Картечницата яростно насочи

над пасищата избуяли, сочни.

 

И покосено като стрък трева,

политна в миг залутано овчарче,

отметна немощно глава

сред жълтите лютики и глухарчета.

И в полегатите му смаяни очи

застина погледа детински-чист.

 

А слънцето се беше вече скрило

зад хоризонта – кърваво ветрило.

 

И самолетът се издигна пак

с привичния си хищнически грак.

 

Кой беше ти, зловещи авиаторе?

Чикагски сутеньор? Син на плантатор?

Свиреп робовладелец, морфинист,

или до тъпота пиян от уиски

дегенерат със разводнена кръв –

та в своя бяс избра дете за стръв?

Не си ли бил ти никога баща?

Или на свойта Дейзи обеща

да се завърнеш увенчан със орден?

За подвига ти, че си стрелял с гордост

покрай Пхенян едно овчарче клето,

ти ще получиш орден и пари,

ала посмъртно... Пътя ти в небето

ще свърши преди мръкнало дори.

 

Че някой доблестен летец-кореец,

който за своята страна милее

и защитава страстно свободата й –

за малкото дете ще отмъсти.

С каквато бързина и да летиш,

ще те свали героят-авиатор

като ненужна мърша на земята.

 

Мария Грубешлиева, 1952 г.

Корея

 

Ний се трудим на крана, в забоя

ний се будим със плана в нощта

и ни свързват, спояват ни в строя

милиони най-скъпи неща.

 

Но сред тях във гърмежи и слава

твоят глас днес издига се смел,

през сърцата ни днес преминава

38-ят твой паралел!

 

Ти запалваш строителя с чука.

Ти си тука. И там. И навред.

Като изстрела на политрука

ти в атака ни хвърляш напред.

 

И ний с теб сме в борбата велика, 

в твоя път с млада кръв оросен,

чуй кварталната зала как вика:

„Ким Ир Сен! Ким Ир Сен! Ким Ир Сен!“

 

И докладчикът влиза във нея,

и чете под трите знамена,

и те виждаме ние, Корея,

изтерзана, но горда страна.

 

В съсипните ти майките плачат,

рухва още несвършен строеж,

черно дуло опира палачът 

о тила на разчорлен младеж...

 

А тъй мирно ти вдигаше скели,

а строеше и ти като нас,

затова днес така сме подели

твоя гневен и праведен глас,

 

затова на злодеите взломът

осквернява и нашата пръст,

затова тук дори астрономът

чувства земната жажда за мъст.

  

Ще мъстим. За старика и внука.

За града цял във кърви и дим.

Детски дом ли, ти казваш, бе тука?

И за детския дом ще мъстим.

 

Тази мъст не ще знае пощада,

тя ще стига през девет земи!...

И с тез думи завършва доклада,

и пак залата бурно гърми,

 

и трепти тя от обич такава,

и гори тя със толкова плам,

че тоз, който палтото си дава,

неочаквано стопля се сам.

 

И пак гръмва тържествено марша,

онзи марш, който наш е и твой,

и не вече над залата наша –

над планетата носи се той!

 

А ти биеш се гордо и смело,

и тъй вижда те целия свят:

с памуклийка, с бинтовано чело

и в ръката с горещ автомат.

 

Но за миг се откъсваш от боя,

стисваш двете най-близки ръце

и две сълзи се плъзват по твойто

одимено от битки лице.

 

Не ги трий! Те във боя не пречат.

Не ги крий, а през тях погледни –

зад пожарите мяркат се вече

дъгоцветните утрешни дни!

 

Валери Петров

«Където има DEA (управление за борба с наркотиците на САЩ) и военни бази на САЩ, там расте наркотрафикът, престъпността, незаконното забогатяване, корумпирания елит и предателите на родината», написа Моралес в  Twitter.

Той отбеляза, че именно в резултат на неолибералните правителства и военните диктатури, установени с помощта на САЩ, наркотърговията процъфтява.

«От какъв морал се ръководят САЩ, проверявайки други страни, когато тяхното потребление на кокаин е 1.6 %, докато в света е 0.4%?», задава въпрос боливийският лидер.

Според него, САЩ под маската на антинарокотична борба се намесват във вътрешните работи на други държави и не правят нищо за понижаване потреблението на наркотици сред своето население.

По-рано Моралес нарече американският президент Тръмп деспот по повод отношението му към мигрантите, жените и насилието.

Откъс от книгата на проф. Дончо Даскалов „Политическите убийства в новата история на България“, София 1999 г., с. 174-176

 

Убеден русофил, наследил от баща си Стоян Заимов любовта към руския народ, Вл. Заимов се поставя в служба на съветското разузнаване по време на Втората световна война. Главният мотив, който доминира във вземането на съдбоносното за него решение, е да подпомогне антифашистките сили в борбата срещу агресивната политика на хитлеристка Германия. Той започва организирана разузнавателна дейност от януари 1939 г. Има и непосредствен повод за активизиране на неговата дейност – убийството на началника на генералния щаб – генерал Йордан Пеев, негов личен приятел. Генерал Пеев е бил проводник на „по-умерена национална политика", против прибързана ориентация към Германия.

Генерал Вл. Заимов съставя своя разузнавателна група, която включва инж. Никола Белопитов и Тодор Прахов. Първоначално главна задача на групата е да действа за запазване на неутралитета на България в започналата Втора световна война, да се предотврати обвързването на страната с фашисткия блок. Генерал Заимов създава връзки с Германия, откъдето получава важна информация. Ходи в Берлин по търговски дела, свързва се с високопоставени военни и политически лица, от които набира ценни сведения, които предава в Москва. От 1939 г. до нападението на фашистка Германия срещу Съветския съюз групата на генерал Заимов предава главно информация за намеренията на фашистките държави и вероятните насоки на тяхната агресивна политика.

Заедно с това, чрез големите си познанства и връзки с видни военни и политически дейци, генерал Заимов прави внушения против форсиране сближението с фашистка Германия и запазване на приятелски отношения със Съветския съюз. Той предава ценни за руското разузнаване сведения за съсредоточаване на немската армия с оглед на военни действия на Балканите, съобщава решението на правителството да пропусне немски части през България, характеризира политическата обстановка в страната след присъединяването й към Тристранния пакт (1 март 1941 г.).

В доклади до Центъра Вл. Заимов дава голям брой факти, от които може да се направи заключение за плана, подготвен от немския генерален щаб и приблизителната дата за нападението срещу Съветския съюз. Той предупреждава пряко (при нелегална среща) Секретаря на съветския военен аташе, че през юни се готви нахлуване на немските войски в Русия. От разговори със свои познати от военните среди брънка по брънка натрупва информация за намеренията на германското разузнаване и ги предава в Москва. Ценни съобщения прави и за позицията на Турция и намерението й да изчака развоя на събитията и да не се намесва във войната. Връзката с Центъра генерал Заимов поддържа чрез две радиопредавателни станции, предадени му от Секретаря на руския военен аташе. Информация се предава и по други канали. Вл. Заимов влиза във връзка и с чехословашката антифашистка разузнавателна група в Братислава, ръководена от Ханс Шварц.

Отначало от Заимов се интересува адмирал Канарис, шеф на германското военно разузнаване. Той поръчва на д-р Делиус, ръководител на германското военно разузнаване в България, да започне разследване. От получените от Берлин материали се вижда, че „Заимов като съветски агент играе важна роля и има връзки с други разузнавателни служби". Скоро обаче Канарис съобщава на д-р Делиус, че със случая се заема управлението на Химлер. Гестапо и българската полиция съставят план за устройване клопка на генерал Вл. Заимов. Шварц търси връзка чрез София със съветската легация. За таз цел той праща бременната си жена. Тя успява да се срещне със Заимов. Заловена след връщането си в Братислава, предава паролата за връзка със Заимов. Гестапо изпраща свой агент (Флориан) като пратеник на Шварц. Планът е одобрен лично от Мюлер, един от първите помощници на Химлер. Агентът на Гестапо, представил се за връзка с Братислава, се свързва със Заимов. Даже се среща със заместник-военния аташе на съветското посолство. На 22 март генерал Заимов е арестуван от полицията. Арестуван е и инж. Белопитов, Тодор Прахов успява да се укрие. Арестувани са също полковник Крум Колев и други 18 души.

Арестът на генерал Вл. Заимов предизвиква шокиращо въздействие върху широки политически и военни среди. „Арестът беше извършен – докладва Бекерле, – въз основа на органите на германската имперска безопасност, които бяха установили по категоричен начин, че Заимов поддържа тесни връзки с тукашното съветско военно аташе Я. Савченко... Във връзка с неговото арестуване стана възможно задържането на други лица, около 40 души, като бяха приведени доказателства за подготвяните от тях терористични и саботажни акции."

Вл. Заимов минава през преизподнята на следствието. Той знае, че го чака смъртна присъда. Прави опит да се самоубие. „Дълго и страшно ме мъчиха – пише той. - Видях, че все едно те ще ме убият. Затова реших сам да сложа край на мъките." Пробожда вените си с едно ръждиво кабърче, обаче часовоят забелязва кръвта и обявява тревога. В прощално писмо до жена си Ана, до децата и сестрите си, той пише: „Това, че ви оставям без средства, ще ви увери, че не съм се продал, а съм дълбоко убеден, че продават България.“

Прави втори опит да се самоубие с дръжката на канчето за храна. Със силен удар го забива в сърцето си. Но и този път охраната го открива паднал окървавен и го изпраща в Александровската болница.

На 26 май 1942 г. Софийският военен съд започва разглеждане на делото срещу генерал Вл. Заимов. Пред съда той се държи с достойнство и пълно убеждение в своята правота. „Истината е само една – заявява той. – Аз обичам своя народ, служих му вярно през целия си съзнателен живот. Никога не съм вършил нещо, което да увреди на България... Аз не съм шпионин. Шпионите служат за пари, а аз никога не съм се продавал. Обвиняват ме, че участвах в организирането на съпротивителни центрове срещу хитлеристите в славянските страни. Но с какво тия центрове, ако наистина са съществували, са увредили на страната ни, на България, според нашите закони?"

Съдът произнася смъртна присъда на генерал Владимир Заимов и задочна смъртна присъда на Т. Прахов. Много политически дейци са се надявали, че цар Борис III няма да потвърди смъртната присъда. Генерал Заимов се е ползвал с уважение пред монарха, имал много лични приятели и почитатели сред офицерството, които са се възхищавали пред неговия патриотизъм и геройски дела в трите войни, водени от страната ни. Уважаван за своята храброст, човечност и прямота, той се е ползвал с доверие пред преобладаващата част от политическия елит на страната. Това дава основание да се мисли, че цар Борис няма да утвърди присъдата. Чакало се е молба за помилване. Генерал Заимов отказва да моли за милост. Като се има предвид, че разкриването на групата и съдебният процес срещу нея са дело на Гестапо и се следят от Химлер, едва ли цар Борис е можел да противодейства.

Изпълнението на присъдата става на Гарнизонното стрелбище на 1 юни 1942 г. Присъстват висши офицери и полицейски началници. За пръв път от историята на България се разстрелва кадрови генерал. Когато командирът на екзекуторската група започва да завързва очите му, той отказва с думите: „Момко, това е излишно. Гледал съм смъртта много пъти." Последните думи на генерал Заимов са: „Войник съм. Желая да умра с открити очи, защото умирам за свободата на своята родина, умирам за България." След залп от куршуми генералът пада на земята.

Губернаторът на японската префектура Окинава, Такеши Онага, заяви, че се надява администрацията на новия президент на САЩ Доналд Тръмп да изтегли американските войски от Япония.

Онага посочи, че ако „японското и американското правителство не променят позициите си по отношение на Окинава, аз не мисля, че нещата могат да станат по-лоши, отколкото са днес”.

„В този смисъл очаквам промени от страна на президента Тръмп и се надявам, че той ще ни поведе в нова, по-добра посока,” каза Онага.

„Ако сте имали военна база в задния си двор, мисля, че ще ме разберете”, поясни той, преди да отбележи, че „има много случаи на изнасилвания и самолетни катастрофи в нашия заден двор. Стават по около 500 до 1000 случая на изнасилвания и наранявания”.

Според Онага икономиката на остров Окинава процъфтява независимо от военното присъствие на САЩ. А базата създава сериозно социално напрежение, най-вече заради изнасилванията на японки от американски войници. Ето защо тя трябва да бъде премахната.

В момента в Япония има повече от 100 000 американски войници, като близо половината от тях са разположени в базата в Окинава.