Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2017 23:14 - Разстрелът на генерал Владимир Заимов (1 юни 1942 г.)
Автор: klasovosaznanie Категория: Политика   
Прочетен: 1418 Коментари: 2 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Откъс от книгата на проф. Дончо Даскалов „Политическите убийства в новата история на България“, София 1999 г., с. 174-176

 image

Убеден русофил, наследил от баща си Стоян Заимов любовта към руския народ, Вл. Заимов се поставя в служба на съветското разузнаване по време на Втората световна война. Главният мотив, който доминира във вземането на съдбоносното за него решение, е да подпомогне антифашистките сили в борбата срещу агресивната политика на хитлеристка Германия. Той започва организирана разузнавателна дейност от януари 1939 г. Има и непосредствен повод за активизиране на неговата дейност – убийството на началника на генералния щаб – генерал Йордан Пеев, негов личен приятел. Генерал Пеев е бил проводник на „по-умерена национална политика", против прибързана ориентация към Германия.

Генерал Вл. Заимов съставя своя разузнавателна група, която включва инж. Никола Белопитов и Тодор Прахов. Първоначално главна задача на групата е да действа за запазване на неутралитета на България в започналата Втора световна война, да се предотврати обвързването на страната с фашисткия блок. Генерал Заимов създава връзки с Германия, откъдето получава важна информация. Ходи в Берлин по търговски дела, свързва се с високопоставени военни и политически лица, от които набира ценни сведения, които предава в Москва. От 1939 г. до нападението на фашистка Германия срещу Съветския съюз групата на генерал Заимов предава главно информация за намеренията на фашистките държави и вероятните насоки на тяхната агресивна политика.

Заедно с това, чрез големите си познанства и връзки с видни военни и политически дейци, генерал Заимов прави внушения против форсиране сближението с фашистка Германия и запазване на приятелски отношения със Съветския съюз. Той предава ценни за руското разузнаване сведения за съсредоточаване на немската армия с оглед на военни действия на Балканите, съобщава решението на правителството да пропусне немски части през България, характеризира политическата обстановка в страната след присъединяването й към Тристранния пакт (1 март 1941 г.).

В доклади до Центъра Вл. Заимов дава голям брой факти, от които може да се направи заключение за плана, подготвен от немския генерален щаб и приблизителната дата за нападението срещу Съветския съюз. Той предупреждава пряко (при нелегална среща) Секретаря на съветския военен аташе, че през юни се готви нахлуване на немските войски в Русия. От разговори със свои познати от военните среди брънка по брънка натрупва информация за намеренията на германското разузнаване и ги предава в Москва. Ценни съобщения прави и за позицията на Турция и намерението й да изчака развоя на събитията и да не се намесва във войната. Връзката с Центъра генерал Заимов поддържа чрез две радиопредавателни станции, предадени му от Секретаря на руския военен аташе. Информация се предава и по други канали. Вл. Заимов влиза във връзка и с чехословашката антифашистка разузнавателна група в Братислава, ръководена от Ханс Шварц.

Отначало от Заимов се интересува адмирал Канарис, шеф на германското военно разузнаване. Той поръчва на д-р Делиус, ръководител на германското военно разузнаване в България, да започне разследване. От получените от Берлин материали се вижда, че „Заимов като съветски агент играе важна роля и има връзки с други разузнавателни служби". Скоро обаче Канарис съобщава на д-р Делиус, че със случая се заема управлението на Химлер. Гестапо и българската полиция съставят план за устройване клопка на генерал Вл. Заимов. Шварц търси връзка чрез София със съветската легация. За таз цел той праща бременната си жена. Тя успява да се срещне със Заимов. Заловена след връщането си в Братислава, предава паролата за връзка със Заимов. Гестапо изпраща свой агент (Флориан) като пратеник на Шварц. Планът е одобрен лично от Мюлер, един от първите помощници на Химлер. Агентът на Гестапо, представил се за връзка с Братислава, се свързва със Заимов. Даже се среща със заместник-военния аташе на съветското посолство. На 22 март генерал Заимов е арестуван от полицията. Арестуван е и инж. Белопитов, Тодор Прахов успява да се укрие. Арестувани са също полковник Крум Колев и други 18 души.

Арестът на генерал Вл. Заимов предизвиква шокиращо въздействие върху широки политически и военни среди. „Арестът беше извършен – докладва Бекерле, – въз основа на органите на германската имперска безопасност, които бяха установили по категоричен начин, че Заимов поддържа тесни връзки с тукашното съветско военно аташе Я. Савченко... Във връзка с неговото арестуване стана възможно задържането на други лица, около 40 души, като бяха приведени доказателства за подготвяните от тях терористични и саботажни акции."

Вл. Заимов минава през преизподнята на следствието. Той знае, че го чака смъртна присъда. Прави опит да се самоубие. „Дълго и страшно ме мъчиха – пише той. - Видях, че все едно те ще ме убият. Затова реших сам да сложа край на мъките." Пробожда вените си с едно ръждиво кабърче, обаче часовоят забелязва кръвта и обявява тревога. В прощално писмо до жена си Ана, до децата и сестрите си, той пише: „Това, че ви оставям без средства, ще ви увери, че не съм се продал, а съм дълбоко убеден, че продават България.“

Прави втори опит да се самоубие с дръжката на канчето за храна. Със силен удар го забива в сърцето си. Но и този път охраната го открива паднал окървавен и го изпраща в Александровската болница.

На 26 май 1942 г. Софийският военен съд започва разглеждане на делото срещу генерал Вл. Заимов. Пред съда той се държи с достойнство и пълно убеждение в своята правота. „Истината е само една – заявява той. – Аз обичам своя народ, служих му вярно през целия си съзнателен живот. Никога не съм вършил нещо, което да увреди на България... Аз не съм шпионин. Шпионите служат за пари, а аз никога не съм се продавал. Обвиняват ме, че участвах в организирането на съпротивителни центрове срещу хитлеристите в славянските страни. Но с какво тия центрове, ако наистина са съществували, са увредили на страната ни, на България, според нашите закони?"

Съдът произнася смъртна присъда на генерал Владимир Заимов и задочна смъртна присъда на Т. Прахов. Много политически дейци са се надявали, че цар Борис III няма да потвърди смъртната присъда. Генерал Заимов се е ползвал с уважение пред монарха, имал много лични приятели и почитатели сред офицерството, които са се възхищавали пред неговия патриотизъм и геройски дела в трите войни, водени от страната ни. Уважаван за своята храброст, човечност и прямота, той се е ползвал с доверие пред преобладаващата част от политическия елит на страната. Това дава основание да се мисли, че цар Борис няма да утвърди присъдата. Чакало се е молба за помилване. Генерал Заимов отказва да моли за милост. Като се има предвид, че разкриването на групата и съдебният процес срещу нея са дело на Гестапо и се следят от Химлер, едва ли цар Борис е можел да противодейства.

Изпълнението на присъдата става на Гарнизонното стрелбище на 1 юни 1942 г. Присъстват висши офицери и полицейски началници. За пръв път от историята на България се разстрелва кадрови генерал. Когато командирът на екзекуторската група започва да завързва очите му, той отказва с думите: „Момко, това е излишно. Гледал съм смъртта много пъти." Последните думи на генерал Заимов са: „Войник съм. Желая да умра с открити очи, защото умирам за свободата на своята родина, умирам за България." След залп от куршуми генералът пада на земята.




Гласувай:
1
2



1. germantiger - ...
02.06.2017 14:25
Избрал по-голямото зло - Съветска Русия, пред по-малкото национал-социалистическа Германия.

В тогавашана България, Заимов е предател!

РУСОФИЛСТВОТО Е

- най-извратеното - филство, защото то започва с любов към големия – руския, от малкия – българския;
- русофилството поставя в основата собствената слабост и немощ на българина като комплекс и иска да се реализира като друг – голям, чужд и руски;
- русофилството е любов, обикновено всяко друго филство в България се основава на нечии чужди постижения – било германски в армия, наука, философска мисъл; било франкофонство – в музика, литература; било „имагинерно” и отвлечено - американско или англофилство покрай Адам Смит, банките и икономиката;
- казвам, че РУСОФИЛСТВОТО Е ЛЮБОВ КЪМ ДРУГ, НЕ КЪМ СЕБЕ СИ, А ВСЯКО ДРУГО -ФИЛСТВО КЪМ ЗАПАДЕН НАРОД Е ОСНОВАНО НА УВАЖЕНИЕ! РУСОФИЛЪТ ОБИЧА, А „ЗАПАДНОФИЛЪТ” УВАЖАВА!
- НЯМА ПО ЖАЛКО ФИЛСТВО ОТ ТОВА КЪМ РУСИЯ, ТО Е СЕБЕОТРИЧАЩО, КОМПЛЕКСАРСКО И МАЛОБЪЛГАРСКО, ТО Е ИЗВРАТЕНО!

С „ДВЕ ДУМИ”
ЧЕРВЕНИ МАЙЦЕПРОДАВЦИ
цитирай
2. apostapostoloff - Дали си взимал пари за предателството или не,
02.06.2017 14:50
няма значение във военно време. При всички положения те чака разстрел. Заимов си е получил заслуженото!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: klasovosaznanie
Категория: Политика
Прочетен: 243236
Постинги: 141
Коментари: 79
Гласове: 143
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031