Париж. Агресивната политика на САЩ свидетелства за залеза на страната на международната сцена. Това заяви френският политически анализатор Ксавие Моро, цитиран от РИА Новости.
Според него повечето европейски страни „се подчиняват” на Вашингтон „поради страх от репресии”. Като пример Моро дава „изнудването” на банка БНП „Париба”, която беше глобена с 9 милиарда долара, и „заплахите на сенатора Джон Маккейн към българското правителство във връзка с „Южен поток”.
Относно отношенията между Вашингтон и Москва, анализаторът казва, че САЩ нямат причина да упрекват руския президент Владимир Путин, че действа срещу европейските ценности. „Принципите на Путин не са се променили от 15 години – уважение към суверенитета на държавите, спазване на решенията на Съвета за сигурност на ООН и международното право”, посочва той.
В същото време, нови световни сили, като Китай, разбират, че някой ден може да се окажат на мястото на Русия и „в този смисъл има един обединен фронт”, казва Моро.
Той смята, че е малко вероятно да се стигне до „челен сблъсък между двата свята” и прогнозира „отдръпване на САЩ, чиято залязваща икономика не позволява повече финанси за военния им авантюризъм”.
25 Ноември 2014 | 01:19 | Агенция "Фокус"
Превод и редакция: Нина Лесева
Класов анализ на украинската криза
Виктор Шапинов
http://septemvri23.com/Shapinov_Klasov_analiz_na_ukrainskata_kriza.htm
13 Юни 2014 - Социалният и класов произход на украинската криза не е добре проучен. Докато вниманието бе фокусирано главно върху политическата страна на събитията, тяхната социално-икономическа основа бе пренебрегната. Кои бяха социално-икономическите класи зад свалянето на режима на Янукович, инсталирането на новия режим в Киев, както и зад възхода на анти-Майдана и на движенията в Юго-изтока?
Кризата на украинския капитализъм
Украинската криза не е уникален национален феномен. Поради редица причини, Украйна бе "слабото звено" и се превърна в първата жертва на падането на икономическия модел, основан на върховенството на долара като световна резервна валута и на стимулирането чрез кредит на потребителското търсене като механизъм на икономически растеж.[1] Украинската икономика е сред най-уязвимите в контекста на световната криза и това доведе до разцеплението на управляващата класа и до ожесточена политическа борба, която е видима от няколко месеца.
Икономиката на украинския капитализъм придоби сегашната си форма по време на разпадането на Съветския икономически комплекс, приватизацията на обществената собственост и интегрирането в световния пазар. Тези процеси доведоха до влошаването на икономическата структура на Украинската Съветска Социалистическа Република, която от гледна точка на икономическото развитие бе класирана на 10-то място в света. Съветска Украйна имаше комплексна, развита икономика, в която водеща роля имаха машиностроенето и производството на стоки с висока добавена стойност.
Интеграцията в световния пазар доведе до рухването на секторите на високите технологии. "Въпреки че икономиката на СССР бе ориентирана към задоволяване на нуждите на производството и личното потребление в рамките на страната, и бе развита повече или по-малко като комплексна и многостранна икономика, капиталистическата икономика на Украйна е "форматирана" в съответствие с изискванията на световното разделение на труда. Основната жертва на този процес са производствата, които изискват интензивно използване на знания - машиностроене, лека промишленост, производството на металорежещи машини, инструменти и радио-електроника, както и производството на турбини, самолети и автомобили." [2]
След като комплексното производство бе унищожено, катастрофално висока степен на важност придобиха експортно-ориентирания сектор на добив на непреработени суровини и секторите с ниска добавена стойност. Собствениците на предприятия в тези сектори формираха прослойка в рамките на олигархията, която контролира голяма част от икономиката на страната почти през целия й период на "независимост". Тази прослойка, ориентирана към производството на суровини за износ, безмилостно експлоатира производствения потенциал, наследен от СССР. В резултат на своето икономическо положение, украинската олигархия не само е незаинтересована от развитието на вътрешния пазар на страната, но в много случаи също има хищническо отношение към собствените си производствени активи, предпочитайки да изнасят капитали към офшорни зони, вместо да го използва за развитието на производството. Общо взето, повече от $ 165 милиарда са изнесени от Украйна и инвестирани в офшорни зони. [3]
Този модел на периферна износ-икономика имаше "канибалски" характер, и се основаваше на консумацията на наследството от Съветския съюз. Още преди началото на световната икономическа криза, цветната металургия - "локомотивът" на перифернатa икономика на Украйна, който осигуряваше 40-50% от износа - показа "очевидни структурни слабости: остарели технологии с висока интензивност на труда (за производство на един тон стомана в Украйна са нужни 52,8 работни часа, в сравнение с 38.1 в Русия и 16.8 в Германия), висока консумация на енергия и зависимост от чуждестранни (главно руски) източници на енергия. Докато цените бяха високи, тези слабости не бяха от решаващо значение, но всяко влошаване на конюнктурата представляваше сериозна заплаха.
"Другите конкурентно-способни сектори на Украинската икономика - производството на селскостопанска продукция (отчасти, технически култури); химическата промишленост (главно производството на минерални торове); и добивната промишленост (желязна руда и въглища) - също касаеха основно добива нa непреработени суровини и бяха ориентирани към износ.
"Поради ограничеността на вътрешния пазар, останалите сектори на производствотo (с изключение на хранителнитe продукти), сe развиваха само дотолкова, доколкото служeха на експортно-ориентирания сектор. Като правило, тези икономичeски сфери сe характeризираха с по-ниски заплати и нива на печалба." [4]
С упадъка на националната продукция в отраслитe извън експортно-ориентирания сектор на добив на непреработени суровини, зависимостта от внос нарастна. Делът на стоките, произведени в Украйна, в структурата на търговския оборот намаляваше непрекъснато, докато делът на вноса нарастваше. От средата на 2000 г. вносът последователно и трайно превишаваше износа. [5] Разликата се компенсираше посредством увеличаването на външния дълг, както държавен, така и корпоративен. [6]
С глобалната криза, която започна през 2008 г., търсенето нa Украинския износ показа тенденция към намаляване. По същото време, кoгато цената на вноса се повишaвaшe, зависимостта от вноса се увеличаваше. Моделът на украинския капитализъм ясно клонеше към колапс.
Криза и разцепление в управляващата класа
Разрастващата се криза предизвика сериозна вътрешна борба в управляващата класа. По това време, класовата върхушка, която представлява около дузина милиардери, вече бе готова за интегриране в световните елити и търсеше начин да "регистрира" капитала си на Запад. Милиардерите бяха натрупали капитал в достатъчно количество, за да могат ефективно да го превърнат във финансови и промишлени активи на Запад. Същевременно, разрастващата се системна криза в Украйна означаваше, че страната ни вече не бе толкова привлекателна за големия украински бизнес.
Начинът, избран за легализиранетo на тази промяна, бе така-наречената "Евроинтеграция", чрез която украинските милиардери, в замяна на прекратяванетo нa протекцията на вътрешния пазар и ефективното му предаване на международните монополи, получиха признание от Европа. Фактът, че цената ще бъде унищожаването на различните сектори на промишлеността и нова спирала на деиндустриализация, с неизбежен ръст на безработицата и другите социални злини, не причини ни най-малко безпокойство на тази управляваща класова върхушка. [7]
Олигарси от средния и по-нисък ранг, които все още разглеждаха Украйна като арена за провеждане на бизнес, и които не разполагаха с достатъчно капитал за интеграция в световните елити, започнаха половинчата съпротива срещу този процес. Това бяха хора, които все още не бяха използвали всички възможности, предлагани от "независимата" украинска държава за излизане в "голямата лига" на милиардерите. Следователно, те не бяха склонни да подкрепят пълното предаване на вътрешния пазар на европейските "партньори". [8]
По време на един доста продължителен период, ръководството на страната, персонифицирано от [президента избран през 2010 г., Виктор] Янукович, се колебаеше между "партията на милиардерите" и "партията на милионерите", търсейки режим на "Евроинтеграция", който би задоволил и двете страни. Крайният резултат бе, че Янукович бе принуден да отхвърли планираното подписване във Вилнюс през декември 2013 г. на споразумението за зона за свободна търговия, тъй като споразумението заплашваше икономическите интереси на един важен сектор на буржоазията и щеше да има катастрофални социални последици.
Също така, зад необходимостта от "интеграционни" процеси бе острото изискване за кредити, което можеше да дойде само от международните финансови организации (Международния валутен фонд) или от Руската федерация. За разлика от МВФ, Русия не настояваше за анти-социални реформи като условие за предоставяне на кредит; това също така склони Янукович да отложи подписването на споразумението за Асоцииране с Европейския Съюз и на споразумението за свободна търговия.
Реакцията на "партията на милиардерите", която бе заложила на интеграцията с Европа, прие формата на Eвромайдан.
Eвромайдан: подбудители, ядро и социална база
По време на първоначалната фаза на Eвромайдана, участието на народните маси в него бе минимално. Тези, които присъстваха по време на първите дни, бяха предимно служители и активисти на про-западни Неправителствени Организации (НПО) и членове на неонацистки групи (организацията ‘Свобода’ и други групи, които впоследствие съставиха Десния Сектор). Eвромайданът придоби истински масов характер едва след като демонстрантите бяха изгонени от площада на Независимостта в нощта на 30 ноември 2013 година. Това нападение бе показано на живо по всички контролирани от олигарсите телевизионни канали. След това техните новинарски програми излъчваха до безкрай клипове с участието на хора, които са били бити, чиито глави бяха окървавени, и така нататък. Обществото бе подложенo на една непрекъсната пропагандна лавина, с информация, която целеше да предизвика участието на гражданите в протестите. Като пример може да се даде репортажът зa един студент, който уж е бил убит от милицията по време на разчистването на площада на 30 ноември. По-късно бе установено, че студентът просто бе взел няколко-дневна почивка в компанията на приятели-националисти и не бе поддържал връзка със своите роднини. Провокативна дезинформация от този вид бе многократно тиражирана и всеки път бе във фокуса на вниманието на медиите на олигарсите.
Но нe само телевизионнитe канали, контролирани от олигарситe, бяха използвани за мобилизациятa на масите от Киeвски жители на неделнитe събори, наречени "бдения" на Майдана. Проведена бе широка, добре финансирана кампания на агитация; тя включвашe поставянето на листовки с призиви да дойдат на Майдана във всяка една пощенска кутия на Киев, eдин 4-милионeн град.
Водещата сила на Майданa, неизменно присъстваща и участваща във въоръжените сблъсъци с органите на правоохраната, се състоеше от нео-нацистки бойци (привлечени предимно от редиците на футболните фенове), и от хора без някаква конкретна професия, които бяха дошли от централните и западни райони на страната. В продължение на няколко месеца тези хора живееха на Майдана, където бяха снабдени с храна и пари. Това е едно свидетелствo за добре организираното финансиране на Майдана от страна на украинската олигархия. Това финансиране бе насочено чрез трите парламентарни партии на опозиционния блок, а също и чрез неправителствените организации. То също отиваше директно при нео-нацистките пара-военни групи.
Още през декември, националистическата идеологическа насоченост на движението Майдан бе ясно забележима. Както коалицията на левицата Боротьба ("Борба"), отбеляза в едно свое изявление:
"Един несъмнен успех на националистите е фактът, че благодарение на високото си ниво на активност, те успяха да наложат своето идеологическо лидерство на Eвромайдана. Доказателство за това може да се намери в лозунгите, които са станали лозунги за масите на хората, които се събират на площада, както и за активистите. Тези лозунги включват вика "Слава на Украйна - слава на героите". Този лозунг заедно с вдигнатата дясна ръка с протегната длан формира партийния поздрав на Организацията на Украинските Националисти през април 1941. Други такива лозунги са "Слава на нацията - смърт на враговете и" и "Украйна над всичко" (превод от немския лозунг "Deutschland uber alles")!. На другите опозиционни партии просто им липсваше ясна идеологическа линия или избор на лозунги, и в резултат на това либералния сектор на опозицията прие националистическите лозунги и националистическата програма ... Тромавите опити на либералното крило на протеста да избегне идеологическия контрол на националистите, например, крещейки нещо по-политически коректно на мястото на "Смърт на враговете!", обикновено завършвaха с неуспех. Това се дължи не само на факта, че националистическите организации са уникални в това, че имат активна и идеологически пламенна маса от последователи, но също така и защото либералното мнозинство на протестите не успя да представи ясна програма за действие. В тази ситуация националистите, като най-активния и радикален елемент, придобиха облика на един авангард на цялото движение. " [9]
Друг признак на господстващото положение на ултра-десните бе унищожаването от активисти на Евромайдана на паметника на В. И. Ленин на площад Бесарабия. Този варварски акт не бе осъден от либералното крило на Майдана. Парчетата, отчупени от паметника бяха показани на подиума на Майдана, под възгласите на одобрение на тълпата. [10]
Анти-лявата и анти-комунистически насока на движението Майдан беше очевидна и в побоя на двамa активисти на Боротба, братята Левин, които бяха застанали със синдикален агитационен стачен пост близо до Майдана. Братята са били застанали под един червен флаг. Викове, изискващи разправа с тях, са прозвучали от подиума. [11] Парламентарният заместник на партията ‘Свобода’ - Мирошченко - е режисирал тази разправа.
До началото на януари, идеологическото и политическо съдържание на Майдана е очевидно за всеки един непредубеден наблюдател. [12] По това време, ние вече характеризирахмe случващото се като "либерално-националистически бунт с все по-забележимотo участие на открито нацистки елементи oт Десния Сектор" [13].
По този начин ядрото на Майдана бе съставено от нео-нацистки бойци и активисти на опозиционните политически партии. Кой тогава прeдставлявашe "плътта" на Евромайдана? Кои бяха хилядите хора, които подкрепяха движението?
Около половината от участниците в демонстрациите бяха активисти, доведени от други региони. От анкетираните в едно от проведените проучвания 50% са от Киев и 50% са дошли на Майдана от други региони. От последните, 52% са от Западна Украйна, 31% от централните провинции и само 17% от юг-изток. [14] От тези, които са останали постоянно на площада, несъразмерно голям брой, около 17%, са бизнес-предприемачи. Руско-говорящите са били непропорционално малко, около 16% в сравнение с тяхното присъствие oт 40-50% в украинското общество като цяло. [15] Определена идея за социалната физиономия на Майдана може да се придобие от факта, че сред "небесната стотица," която загина, не е имало нито един работник. [16]
По този начин Евромайданът е едно движение, започнато и контролирано от най-големите олигарси. Неговата политическа основа се състои от радикални националисти и в по-малка степен от прозападни либерали, докато неговата социална база се състои от дребнобуржоазни и декласирани елементи.
За разлика от това, съпротивителното движение на юго-изток е по-пролетарско в състава си, факт, който отбелязват и независими наблюдатели. Също така не е случайно, че съпротивата срещу хунтата на олигарси и нацисти, която дойде на власт в резултат от Майдана, се появи най-напред в най-индустриално развитите региони, където е налице превес на работническата класа сред населението.
Бележки
[1] За по-подробен анализ, нашия документ Mirovoykrizis i ukrainskiyperiferiynyykapitalizm ("Световната криза и украински периферен капитализъм"), съставен преди събитията на Майдана http://liva.com.ua/crisis-report.html .
[2] Виктор Shapinov. Neoliberal"nyytupikdlyaUkrainy ("Неолиберална задънена улица за Украйна") http://liva.com.ua/dead-end.html.
[3] Около 90% от преките чуждестранни инвестиции на Украйна са в Кипър. Тази страна е също така източник на около 80-90% от преките чуждестранни инвестиции идващи в Украйна; тези пари не са, в действителност, чуждестранните инвестиции, а просто представляват средствата, които са били изнесени от Украйна и по-късно са се завърнали. През първото десетилетие на 2000-та година, офшорните инвестиции в Кипър предоставят удобен начин за украинската олигархия да избегне плащането на данъци. През 2012 г. общия размер на преките чуждестранни инвестиции достига около $ 6 милиарда, докато общите парични преводи от частни лица (те се състоят основно от парични преводи от гастарбайтери на техните семейства) достигат до $ 7,5 милиарда. По този начин наемните работници са инвестирали повече пари в икономиката на страната, отколкото буржоазията (виж например http://dt.ua/ECONOMICS/suma-groshovih-perekaziv-zarobitchan-vpershe-perevischila-obsyag-inozemnih-investiciy-119740_.html).
[4] Viktor Shapinov. Neoliberal"nyytupikdlyaUkrainy (“Неолиберална задънена улица за Украйна") http://liva.com.ua/dead-end.html.
[5] Пак там.
[6] Динамика на Украинския платежен баланс:
1999: +1.658 $ млрд.
2000: +1.481 $ млрд.
2001: +1.402 $ млрд.
2002: +3.173 $ млрд.
2003: +2.891 $ млрд.
2004: +6.909 $ млрд.
2005: +2.531 $ млрд.
2006: -1.617 $ млрд.
2007: -5.272 $ млрд.
2008: -12.763 $ млрд.
2009: -1.732 $ млрд.
2010: -3.018 $ млрд.
2011: -10.245 $ млрд.
2012: -14.761 $ млрд.
първите 6 месеца на 2013: -3.742 $ млрд.
Динамика на брутния външен дълг на Украйна (държавен плюс частен)
01.01.2004: 23.811 $ млрд.
01.01.2005: 30.647 $ млрд.
01.01.2006: 38.633 $ млрд.
01.01.2007: 54.512 $ млрд.
01.01.2008: 82.663 $ млрд.
01.01.2009: 101.654 $ млрд.
01.01.2010: 103.396 $ млрд.
01.01.2011: 117.345 $ млрд.
01.01.2012: 126.236 $ млрд.
01.01.2013: 135.065 $ млрд.
01.04.2013: 136.277 $ млрд. (за 10 години дългът е нараснал от 23 на 136 млрд долара., или 5 1/2 пъти)
[7] За последиците от икономическата интеграция с Европейския Cъюз, вижте доклада Mirovoykrizis аз ukrainskiyperiferiynyykapitalizm ("Cветовна криза и украински периферен капитализъм"), съставен преди Майданa http://liva.com.ua/crisis -report.html.
[8] "Дълго време олигарсите определяха вътрешния характер на държавната система. Но в определен момент те заключиха, че са взели всичко, което би могло да се вземе от независима Украйна, и че те сега са сред световните супер-богати. От този момент нататък те се сблъскваха с въпроса как да запазят това, което бяха "придобили чрез непрестанен труд". Да успеят да направят това само в рамките на собствената си държава изглеждаше нереалистично, тъй като във всеки един момент решителен, непредсказуем, харизматичен лидер или партия може да дойде на власт и да обяви реприватизация ... За да се избегне подобно развитие, олигарсите постигнаха взаимна неофициална договорка с мълчаливо съгласие помежду си, да предадат суверенитета на Украйна на съхранение в рамките на европейските структури. В замяна на това те биха си осигурили функционирането на украинска територия на законодателство за социална и икономическа защита, което да осигурява неприкосновеността на частната собственост на територията на Европа. Олигарсите се захванаха да постигнат това чрез подписване на споразумение за асоцииране с Европейския съюз. "DmitriyVydrin.Evromaydan - главня milliarderovprotivmillionerov ("Евромайданът - бунт от страна на милиардерите срещу милионерите "), http://glagol.in.ua/2014/01/23/dmitriy-vyidrin-evromaydan-bunt-milliarderov-protiv-millionerov/#ixzz2yHYP6PXR.
[9] Виж Сергей Киричук. Aktivnoeuchastienatsionalistov - klyuchevoyfaktorpadeniyapopulyarnostiMaydana ("Активното участие на националистите - ключов фактор за спада на популярността на Майданa") http://borotba.org/sergei-kirichuk-uchastie-nacionalistov-factor-padeniya-populyarnosti-maidana.html.
[10] "Новината за варварското унищожаване на паметника на В. И. Ленин не срещна осъждане от лидерите на Майдана", написа Боротба по това време. "Напротив, либералните опозиционери подкрепят своите нео-нацистки приемни братя. Както може да се види, идеологическото лице на Майдана не се определя от либералния сектор на опозицията, а от крайнодесни, нео-нацистки сили "(http://borotba.org/oni-mogut-unichtojit- pamyatnik-не-NE-ideyu.html). От подиума, заместник на ултра-дясната партия Свобода Андрей Иленко показва парчета счупени от паметника. (http://podrobnosti.ua/society/2013/12/08/946901.html?cid=5408279).
[11] Виж http://borotba.org/napadenie-nacistov-na-levyh.html, http://revizor.ua/news/evromaidan/20131210_levin и http://jungle-world.com/artikel/2014/ 02/49128.html.
[12] Виж, например, тази статия в The Nation: http://www.thenation.com/article/178013/ukrainian-nationalism-heart-euromaidan #.
[13] http://borotba.org/noviy-etap-politicheskogo-protivistoyania.html
[14] Проучване, проведено от Демократичната инициатива на фондацията на 6 февруари, http://www.dif.org.ua/ua/polls/2014_polls/vid-maidanu-taboru-do-maidan.htm.
[15] Пак там.
[16] "Друга важна характеристика на списъка на жертвите е, че от тези, които умряха, почти никои не бяха членове на работническата класа, работници в големи промишлени предприятия ... Този факт, че авангарда на революционното насилие в Eвромайдана се състои от членове на суб-пролетариата и интелигенцията ("творческата класа"), заедно с хора от отдалечените провинциални области, които се присъединиха към тях, отразява фундаменталната разлика между социалните структури на Източна и Западна Украйна, разлика, която се наслагва върху психическото разцепление между двете части на страната "(http://kavpolit.com/articles/litso_pogibshego_majdana-1526/).
