"Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: да ги имат като напътствие и като спомен от мене. Щях да им внуша, че като младежи трябва да отгледат три добродетели: любов към труда, любов към истината, любов към народа. Да обичат България - да я обичат чисто и предано, и никога от тази си обич да не правят кариера: позорно нещо е професионалният патриотизъм - бива ли да се изкористява едно естествено и благородно чувство, което всеки честен човек трябва да притежава?
Искал бих на тази младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя! Нека работят да има у нас повече просвета, повече идейна, политическа, стопанска свобода. Да не се боят, че ще имат неприятности с ограничените, духовно слепите, чуждите на повиците на живота: идеалът всякога побеждава, стига да е смислен, висок и човечен" (проф. Асен Златаров)
ПРОТЕСТ пред Софийски районен съд под надслов ПОБОЯТ В ТРАМВАЙ 20 НЕ Е „ХУЛИГАНСТВО“, А ФАШИЗЪМ
На 12 декември 2016 г. от 12.00 ч. пред Софийски районен съд (на кръстовището на бул. Христо Смирненски“ и ул. „Стара стена“) ще се проведе протест, организиран от Движение „23 септември“. Протестът е във връзка със съдебното дело срещу част от фашистките нападатели от трамвай 20, дело, което вече 6 години не може да започне (поредното съдебно заседание ще бъде на 12 декември от 13.00 ч.). Заплахата от нова фашистка вълна по света и у нас нараства с всеки изминат ден. Фашизмът не бива да мине!
ПРИПОМНЯМЕ:
Кой и защо извърши погрома в трамвай 20
http://septemvri23.com/23_decl_pogrom_tramvai20.htm
Жестокият фашистки погром в трамвай 20
На 6 юни 2010 г., към 10.30 ч. сутринта, банда фашизирани елементи причака и нападна на трамвайна спирка в столицата група младежи с антикапиталистически и комунистически убеждения, отправили се за участие в протест срещу безправието и непоносимите условия за живот на чужденци, настанени в така наречения „специален дом за временно настаняване” в Бусманци. Когато трамваят спира на една от последните си спирки в района на гара „Искър”, нападателите – маскирани и въоръжени с боксове и метални пръти – блокират трите изхода на мотрисата и нахлуват вътре, като започват да удрят и ритат неподготвените за нападението пътуващи активисти. Фашистката банда се изтегля организирано и оставя след себе си петима пострадали. Двама от най-тежко пострадалите – Борис Боев и Димитър Панайотов (членове на Движение „23 септември“) бяха настанени за болнично лечениe с мозъчно сътресение, счупвания по ръцете и множество охлузни рани. В общественото пространство се заговори за признаци на нов фашизъм (неофашизъм) в българското общество. (видео - https://www.youtube.com/watch?v=oKr0Ku7svTs )
Година и половина необезпокояван терор
Фашисткото нападение в трамвай 20 е продължение на акции на терор и сплашване, осъществявани преди това година и половина. Заради дейно изразяваните си синдикални, антикапиталистически, антивоенни и комунистически позиции младежи в София получават множество заплахи за здравето и живота си – чрез интернет, на живо и посредством редица нападения по улиците. Част от поредицата: заплахи на 8 март (протест-солидарност със синдикалистката Костадина Кунева), нападение на 1 май (Международния ден на труда - ) и 12 септември (протест срещу следенето и видеонаблюдението) 2009 година (http://priziv.org/aktcii/svoboda-a-ne-strakh-2009 ) ; нападение късно вечерта на 6 януари 2010 година над Борис Боев в близост до дома му, довело до опасно мозъчно сътресение (видео - https://www.youtube.com/watch?v=jToMCz7E21w ). Полиция и правораздавателните органи са информирани за случващото се, но реакцията им изостава спрямо събитията. Същевременно стана пределно ясно, че нападателите всеки път са измежду среди и групи, изповядващи неофашистки идеи – това личи от тяхната пропаганда, символика и съдържанието на провежданите от тях протестни шествия. Най-често те официално се представят за националисти и младежи/организации с безкористни цели. „Национална съпротива” е наименованието на най-дейната групировка, чиито представители са в челните наказателни отряди. Без да имат идеи, които открито да афишират пред обществото, за да разчитат на подкрепа и симпатия, те имат за цел насилствено да не допускат развиването от други младежи на антикапиталистически, антивоенни и комунистически идеи. При осъществяването на предварително замисляните и организирани погроми държат по възможност лицата си скрити и никога не поемат отговорност за нападенията – това е характерна черта в практиката на съвременния фашистки терор.
Фашизмът като обществена опасност, насилието в Украйна като вдъхновение
Ние, преследваните от тях младежи и приятели на потърпевшите, след нападението от 6 юни 2010 година обърнахме внимание, че тази преднамерена и едностранно осъществявана от тях вълна на насилие, крие опасност за цялото българско общество. Това ясно пролича и през февруари 2013 година, когато от страна на тези фашистки среди агресивна банда извърши нападение в рамките на Националния протест срещу покачването на цената на тока. Този побой също беше предшестван от предварителни заплахи на живо, а свидетели на фашистко юмручно право станаха този път стотици мирно протестиращи български граждани (видео -https://www.youtube.com/watch?v=nv4k1YWgBvI ).
Навикът им необезпокоявано да преследват неудобните им с политическата си и обществена дейност младежи се прехвърля в свободно упражнявано насилие и върху случайни, нищо неподозиращи за човеконенавистните им убеждения граждани. Показателен е случаят от септември 2014 г. на т.нар. „Стрелец от село Катунци” – по данни на медиите това е Никола Манчев от София. Същият Н. Манчев през 2009-2010 година ръководи идейно и организационно групировката „Национална съпротива”. Според репортажа, Манчев се намира в района, където извършва стрелбата, защото „твърди, че се готви да замине в Украйна, за да се включи в гражданската война на страната на местните неонацисти” (видео - https://www.youtube.com/watch?v=M8FqyXxn6BQ . Дейността на неофашистките групировки в Украйна от типа на „Десен сектор” и други, чието насилие има открита институцинална подкрепа и е част от властта на дошлото с преврат правителство в Киев, създава вдъхновение в средите на родните фашистки насилници. Резултатите от фашистко насилие с пълна свобода на проявление в Украйна втрещяват с жестокостта и хилядите убийства вече огромна част от човечеството.
Мотивите на нападателите от трамвай 20 са фашистки, а не хулигански
Заплахите, нападенията, побоищата, целият терор, оказван в продължение на години от тези среди и групировки над нашите приятели, част от които са битите в трамвай 20, ни убеждава, че извършеното от страна на нападателите не е случайно, на личностна основа и от хулигански подбуди. Напротив, всичко приведено дотук, заедно с причиненото страдание и опити за трайно отнемане на нашата свободата на изразяване, действие и разбирания разкрива нападателите ни като организирана престъпна група, мотивирана от фашистка идеология. В разглежданите случаи терорът е едностранен и с нищо непредизвикан с действия от подобен тип. Независимо от предостатъчните примери, за които се спомена, настоящият обвинителен акт на делото по случая от 06.06.2010 година извежда като мотив на нападението хулигански подбуди и не отчита престъпния организиран характер на едно политически мотивирано деяние, извършено с особена жестокост. Ние, приятелите на пострадалите, които вече 6-та година очакваме развитие по делото, не се примиряваме с извършената несправедливост.
Поредното съдебно заседание се случва в момент, когато партията (ВМРО), около която гравитира един от обвиняемите (Димитър Лазаров) и която дори го издига като кандидат за депутат, вече е част от новата управляваща коалиция. Този факт няма как да не поражда у нас сериозни притеснения, както за по-нататъшния ход на съдебното дело (все още незапочнало!), така и за целия ход на общественото развитие в България – участието на такива партии и коалиции във властта, с такива кандидати за „народни представители“, ни поставя пред опасността от повторение на „украинския сценарий“.
За нас делото за трамвай 20 има значение да възпира всякакви възможни бъдещи зверства от страна на българските фашисти. Вярваме и знаем, че всеобщото разпознаване и непоносимост към подобни фашистки проявления е част от силата, която не ще позволи жертвите на тези отвратителни проявления да се множат.
Движение „23 септември“
